Тракийският гроб край хасковското с.Текето, който екипът на археолога доц. д-р Георги Нехризов, разкри само преди няколко дни, е по-древен от Александровската гробница. Той е по-стар с поне 50-70 години. Датировката му е към първата половина на 4 в. пр. Хр.- времето на Котис I, когато е разцветът на Одриското царство.

У нас има открити десетина подобни гробове.

Макар все още да не са минали детайлните проучвани, категорично гробът е на мъж, заключва археологът. Това може да се съди по откритите кости в него- ребро, подбедрица, част от таз, фаланги от пръстите.

Погребаният в него мъж със сигурност не е обикновен човек. Той е от знатен произход, аристократ, който е можел да си позволи да изгради толкова красиво погребално съоръжение, заключава д-р Георги Нехризов.

Гробът е бил доста богат, със стенописи, но към днешно време е сериозно съсипан от иманярски набези. Най-малко три са групите в съвремието иманяри, които са прониквали през различни посоки в гроба. Те обаче не са откривали нищо съществено, казва доц.Нехризов, защото гроба вече е бил обран. За първи път в него е влизано в древността. Точно кога не може да се каже, но със сигурност във времето, в което хората още са имали спомен за погребението, разказа археологът. Изкопът е бил на върха на гроба, разрушавайки още тогава покривното покритие. На нивото на този изкоп са намерени най-много находки -част от въоръжението и снаряжението на погребания в могилата. Това са части от ризница, изработена от железни пластини, типична за въоръжението на траките от първата половина на 4 в.пр.Хр.

Ризницата е запазвала тялото на война, а на гърдите му до шията са били покрити с нагръдник-масивна желязна плоча, изработена да наподобява люспи на влечуго. Остатъци от нея също са намерени, вероятно железните пластини са били пришити към кожа или някакъв плат. Събраните фрагменти са над 200 и при сериозна работа от страна на реставратор, тя може да бъде възстановена. Вече има мнение на специалист, че това е възможно.

Открити са още части от копия, части от нож, бронзов връх на копие.

Гробът е изграден от големи зеолитни блокове, вероятно донесени от района на Кърджали, тъй като около Текето няма такива.

Подът на некропола е от седем на брой плочи, върху тях са стъпвали стените, с такива блокове е покрит и тава на съоръжението.

След съграждането се е преминало към изписването на стените, като техниката на изграждане на мазилката е много любопитна, отбеляза д-р Нехризов.

Тя се състои от два пласта-долен, който е бял и е по-груб, плътно прилепен към скалата. Вторият пласт мазилка е много по фин и направо полиран. Върху него е нанесена цветна украса. Тя се състои от няколко пояса. Както обикновено в повечето гробници и тук най-долният пояс е червен. Той е разделен от следващия-жълт пласт, с тънка бяла ивица. Над него минава тънка лента, където са най-интересните мотиви. Този пласт е с нежен светъл цвят, в който са вписани малки червени квадратчета, а в тях е нарисувана осемлъчева звезда. Между отделните квадрачета със синьо са изобразени свастики.

Това са познати елементи в украсата на различни съоръжения и на обществени сгради, на частни домове и най-вече на гробни съоръжения в античното изкуство по това време, запазени и до днес, добавя д-р Нехризов.

По-нагоре по стените на гроба украсата продължава с бял пласт, а след това е най-колоритната й част- киматийонът /вид цветна украса/, изрисуван с червено, тъмно синьо и жълто. Кимите в гроба край Текето са определени като лесбоски, заради растителния елемент в тях, разяснява д-р Нехризов. Края на декорацията е в бледозелена ивица.

При работата по разкриването на входа на гроба, върху могилата, в който е той, са открити и християнски гробове.

„Върху могилата в по-късен период се е развил християнски некропол. Открити са седем гроба,изградени от каменни плочи, покрити с каменни блокове“, разказва доц. Нехризов.

Заради силната киселинност на почвата костите са били силно повредени, посочи доц. Нехризов. Понеже около костите не е открит никакъв инвентар, мнението че става въпрос за средновековен некропол, стъпва само на предположение.

„В България е трудно да направиш спасителни разкопки, но два пъти по-трудно е да спасиш това, което си намерил. Много е тромава системата“. Така звучи тъжната истина, видяна през очите на изследователя за предполагаемата съдба на древнотракийския гроб край село Текето.

Все още вървят комисии и огледи от експерти на обекта. Разнопосочни са мненията какво трябва да се случи с гроба и мястото около него. Тъй като стените на съоръжението са от много ронлив материал, са необходими изключително много средства първо за реставрация и консервация, а след това и още, за да се запази и установи така, че той да остане видим за очите на туристите, казва д-р Нехризов. Затова според него засега е по-удачен варианта чрез съвременните технологии да се направи заснемане и възстановка на гроба. А участъците с хоросанова мазилка със стенопис да се свалят и изложат в РИМ-Хасково. Дали това е възможно, или стенописите все пак ще могат да се съхранят на място, тепърва трябва да кажат реставраторите.

„Всичко това изисква и време. Най-много време обаче ще се иска навярно Министерството на културата да одобри и финансира тяхната дейност. Можем да загубим не само месеци, но и години“, завършва неоптимисично доц. Нехризов предвид опита за старта на геофизичното проучване, което тръгна с обявяването на благотворителна кампания, в която се включиха фирми и физически лица. Чак след това 50 хил. лв. отпусна МК, а още 25 хил.лв. бяха дарени от „Америка за България“.

Сега следва укрепване на обекта. Вероятно ще се стигне до неговото засипване наново и възстановяването му виртуално.

Красимира Славова