Петър Гицов

Към настоящия момент, старозагорската школа по бадминтон е една от най-големите в страната. Под Аязмото се гордеят, че имат шампиони във всички възрастови групи, а националните отбори не могат да се сформират без тяхно участие. Заедно с Хасково, градът на липите се смята за законодател в този спорт. В последните години, масовото вкарване на играещите федербал в залите, доведе до бум в избуяването на млади таланти. А зали в Стара Загора имат. Както и желаещи да играят бадминтон. Един от тези които се грижат хобито и спорта да вървят ръка за ръка е бизнесменът Петър Гицов - управител на най-големия инетернет доставчик в Стара Загора. Фирмата му от години е в управителния съвет на местния бадминтон клуб и заедно с други бизнесмени, наливат пари в развитието на този спорт.

Интервю на Георги Христов

Г-н Гицов, бадминтона ли ви е любим или в тази инвестиция има възвръщаемост, тук в България?

-Аз играя бадминтон от 15 години. За мен това е чудесен начин за отпускане. Вечер в залата, за около два часа се разтоварваш от деня и се поддържаш в чудесна форма. Изморително е, но човек има нужда от това. После свикваш и става част от теб. Бадминтона ми е не само любим, а и необходим спорт. И като играеш с толкова деца около тебе, неизбежно идва въпроса: как да ги подпомогнеш? Защото усещаш по себе си, че спорта е необходим за пълноценната личност. Що се отнася до възвръщаемост, не знам дали някои от колегите бизнесмени които участваме в подпомагането на този клуб търсим такава. Доволни сме да видим че децата тренират и постигат успехи. Това не е точно инвестиция. Ние сме съмишленици на този спорт и помагаме.

Кои са другите бизнесмени?

-Няколко. Начело на клуба е известния строителен предприемач Христо Михалев. Всички заедно даваме по някой лев-маратонки, ракети, перца, екипи. Каквото е необходимо децата да спортуват.

Скъпо ли излиза?

-Не толкова колкото тениса - един по-популярен ракетен спорт като цяло. Но все пак не е малко. Само един пример-комплект от 12 пера струват около 40 лв. За един сезон, само за тренировки, се похабяват 100 дузини. Ракетите, не скъпи, нормални, са по 60 лв.. Ако има късмет един състезател кара с една на сезон, но може и да я смени 2-3 пъти.

Плащате ли заплати на най-добрите си състезатели?

-Не. Предпочитаме да залагаме на масовостта и подготовката на децата. Когато станат пълнолетни, повечето заминават за София, да учат и живеят. Софийските клубове имат повече пари. Което не пречи да ги бием редовно по турнири. Просто е трудно в провинцията, да се финансира високо спортно майсторство. Има обективни пречки.

Вероятно базата.

Базата, да. Не се оплакваме - в Стара загора имаме 2 закрити зали за бадминтон. Денонощно играем там. Но ако например тези зали се дадат за стопанисване от клубовете, да речем за около 20 години, те ще могат да се модернизират и да се разшири капацитета им.

В Хасково нещо подобно се направи, само че с тениса. Вече имаме покрита зала.

-При такъв вариант, ще има интерес от бизнесът,уверявам ви. Ще се налеят и много повече пари, в нещо което стопанисваш. Малки и големи играят федербал. Все едно че е национален спорт за Стара загора. Трябва да видите през лятото под Аязмото и по парковете - всичко живо е с ракета. Иначе не можем да се оплачем от общината. Общинските бази и съоръжения са на наше разположение. През деня играят децата. Вечерта ние.

Докъде стига „фенството” по бадминтона на зрели хора като вас?

-/Усмихва се/ До Сидни Австралия. Там ходихме с колеги, на световна олимпиада за любители и ветерани. Имаше записани 28 хиляди!!! състезатели. Само в бадминтона бяха към хиляда. Всички разходи са за сметка на участниците. Олимпийския стадион от 2000-та година обаче е изцяло на твое разположение без ограничения. Там съоръженията дори и елитните са за масов спорт, не само за украса. А като морална подкрепа-40 хиляди души по трибуните. Тръпки те побиват. Тогава истински разбираш значението на спорта.

Старозагорските ветерани бяха най-многобройните гости в зала "Спартак"