Въпреки че политическата криза, изглежда, временно отшумя, рисковете за политическата стабилност остават значителни. Обществената подкрепа не се е променила значително след парламентарните избори през април 2023 г. и съставът на парламента няма да се промени значително при предсрочни избори. Това е една от малкото причини, които държат сегашното правителство на власт."

Това е основната оценка за политическия риск в България, направена от "Икономист интелиджънс юнит" преди няколко дни.

В нея се казва още, че "търканията между двете най-големи партии в парламента, които подкрепят правителството - ГЕРБ и коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България", ще се изострят, колкото по-дълго съществува коалицията. Следователно разработването на политики ще бъде бавно и реформите ще се приемат със закъснение".

Авторите на пакета от анализи смятат, че "мащабни антиправителствени или друг тип протести, блокиращи нормалния живот, са малко вероятни през 2023-2024 г." и правителството едва ли ще падне през този период. Което не намалява риска от предсрочни избори.

Подобни оценки се правят от аналитичната група четири пъти в годината и в края на третото тримесечие сценарият за рухване на правителството и подновяване на нестабилността догодина е с висока вероятност.

Първият повод, по който може да се увеличат търканията между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България", е т.нар. ротация през февруари 2024 г., както се договориха подкрепящите партии да стане девет месеца след като одобриха кабинета "Денков".

Последиците от падане на правителството след близо половин година ще се утежнят, ако това стане преди приемането на промените в конституцията. "Това ще спре реформата в правораздаването, което потенциално ще отложи разпределянето на еврофондове, смяната на лева с евро и приемането в шенгенското пространство. Бизнесът в България внимателно да следи събитията в страната и да има план как да продължи дейността си, ако се забавят реформите или приемането на бюджета" [за 2024 г.], съветват още от "Икономист интелиджънс юнит"

Също сценарий с висока вероятност да се случи е забавяне на достъпа до фондове на ЕС и отвъд края на 2023 г. Дава се пример със съдбата на Плана за възстановяване - одобрен от Европейската комисия през април миналата година. В него е предвидено отпускането на безвъзмездни 6.3 млрд. евро за инвестиции, но през януари 2023 г. парламентът даде мандат на правителството да опита да предоговори част от ангажиментите за т.нар. декарбонизация и това увеличава вероятността тези средства да не бъдат разпределени до Нова година и да се случи през 2024 г.

Между сценариите с ниска вероятност да се случат са изброени:

• борбата с корупцията води до високи нива на намеса на властите в работата на бизнеса
• икономиката не успява да ускори растежа си
• бързо увеличаване на необслужваните кредити
• слабости във фискалния баланс водят до повишаване на данъците
• сраженията в Украйна прерастват в глобална война.

Но анализаторите насочват вниманието към риск с висока вероятност в сферата на сигурността, за който в България практически не се говори: в Европа да започне вълна от свързани с Русия терористични атаки. Този риск ще остане висок, докато войната в Украйна продължава и западните страни подкрепят Украйна.

"Подобни атаки имат за цел да създадат усещане за несигурност сред населението и да подкрепят твърденията, че помощта за Украйна вреди на обикновените граждани. Руската държава има мотивацията и средствата да извършва подобни координирани атаки. Атаките могат да бъдат поръчани от руското правителство и изпълнени от руските задгранчни разузнавателни служби като Главното управление на Генералния щаб на въоръжените сили (ГРУ) или Службата за външно разузнаване (СВР), или извършени от руски частни военни организации", обясняват от "Икономист интелиджънс юнит".

Не става дума само за руски диверсионни групи - "подобни атаки биха могли да бъдат извършени и от местни или международни радикални групировки, които симпатизират на позициите на Русия и споделят нейната враждебност към Запада".

Кат потенциални мишени се посочват:

• правителствени сгради
• производители на оръжия, "както се вижда от скорошен случай в Испания"
• проукраински протести
• офиси на неправителствени организации
• медийни редакции.

От такава вълна няма да бъде пощадена никоя страна от ЕС, "но най-уязвимите са тези, които предоставят голяма финансова и военна подкрепа на Украйна и върху които Русия има по-малко политическо влияние".

Дава се пример, че България вече е преживяла поредица от пожари в оръжейни складове, които бяха свързани с руски извършители. "Ако Русия или свързани с нея лица решат да извършат подобни атаки в България, това ще има за цел да вбие клин между проруските и прозападните части от обществото."

Ако вече не са го направили, предприятията (особено ако са в отбраната), трябва да предприемат допълнителни мерки за смекчаване на последиците от тероризма, като например въвеждане на допълнителен скрининг и сигурност на място, увеличаване на обучението за реагиране на персонала и установяване на канали за комуникация с местните власти.