На този ден преди десет години кърджалиец Петър Чакъров,тогава на осемдесет и пет години, бе първият българин пресякъл официално новооткритият гранично-контролно-пропускателен пункт “Маказа-Нимфея”. Това стана в 12,10 часа по обед на 9септември 2013 г., само час след официалното откриване на пункта. Чакъров е от Беломорска Тракия. Напуска я петнадесет годишен през есента на 1944г., когато българските войски се изтеглят в пределите на днешна България. Чакъров не бе посещавал Комотини и Алексондруполис почти 70 години. Синът му Стамен Чакъров подкара първата кола, минала през пункта.
Друг кърджалиец събра овациите на присъстващите с това, че реши да измине разстоянието от столицата на Източните Родопи до Комотини на велосипед. Христо Радев навъртя на педали 60 км до Маказа за 2,30 часа. Оставаше му още час до Комотини.
Още в първия ден се нареди трикилометрова опашка от автомобили на пункта,които се бяха отправили към южната ни съседка.Още тогава се видя,че той ще бъде тесен и с малък капацитет.Сбъдна се пророчеството на професор Марин Деведжиев.Ученият десетилетия апелираше за четерилентова магистрала за осъществяване на еврокоридор №9.Той предрече голям трафик по посоко на Бяло море и се оказа прав.
Осъществи се десетилетна мечта на хората от двете страни на границата. Отварянето на ГКПП Маказа-Нимфея ще даде тласък в търговията, туризма и икономиката на Северна Гърция и Южна България, каза тогава в приветствието си тогавашния областен управител на Кърджали Бисер Николов. То посочи,че в момента през пункта могат да минават леки автомобили и бусове с 8 пътници и лекотоварни автомобили до 3,5 тона.
Той припомни, че България и Гърция са се договорили за отварянето още през 1995 г. Тогава външните министри на двете страни Каролас Папуляс и Георги Пирински подписват спогодба за откриване на три ГКПП. Бисер Николов заключи, че пътя през прохода води до единение между двете страни.
Вече бившият префект на Комотини Аристидис Яникидис отбеляза, че денят е исторически за българския и гръцкия народ. Пътната отсечка свързва Северна Гърция с останалите балкански страни. На това място има много история, но тук срещаме и своето бъдеще, каза Яникидис. Той припомни ,че пътят тук е бил прекъснат през Втората световна война. Префектура Източна Македония и Тракия се отваря към Северно море. Постигнахме наша дългосрочна мечта. Този път трябва да спомага,а не да пречи на просперитета на нашите два народа, посочи Яникидис. Той покани всички български приятели да посетят неговата област.
Вниманието на медиите бе съсредоточено върху присъстващите народни представители от България и Гърция. Тук бяха тогавашните депутати Димчо Михалевски, Цвета Караянчева, Милко Багдасаров, Ердинч Хайрула. От гръцка страна бе депутатът и бив министър на регионалното развитие Еврипидис Стелиянидис, който лобира дълги години за Маказа. Тук бяха и бившите областни управители на Кърджали Калин Примов, Ангел Коджаманов и Иванка Таушанова, работили за отварянето на пункта. Сред гостите бе и кметът на Кърджали Хасан Азис с изключителен принос да тръгне проектът “Маказа-Нимфея”. Само за три месеца под негово ръководство,като зам.-областен управител бяха подписани 160 договора с над 600 души за отчуждаване на земи. Това позволи да се усвоят европейските средства и работата по трасето да започне навреме.
Датата 9 септември е знаменателен ден за жителите на родопския край. Отварянето на Маказа ще го промени. Това ще промени и нас.това заяви тогава почетния председател на клуб “Елада”Васил Байданов, който повече от двадесет години лобира за отварянето на граничния контролно-пропускателен пункт. Той изрази увереност, че Маказа ще допринесе за подобряване на живота от двете страни на границата.
Като народен представител от Коалиция за България Милко Багдасаров подчерта , че отварянето на Маказа е станало след сериозни и много трудни преговори с гръцките партнори. Дипломацията на кабинета Орешарски “ бе много настойчива. Помогна и позицията на Сергей Станишев като лидер на Партията на европейските социалисти. Проблемът бе поставен на европейско ниво, посочи Багдасаров.
Час след откриването към Гърция се отправи огромна колона от автомобили. Близо трикилометра се проточваше тя от българска страна.Имаше коли от Кърджали, Хасково, Смолян, Пловдив, Стара Загора, дори Ловеч. Гръцки коли също навлязоха в България. Румънски туристи бяха избрали трасето за да се приберат от летуване в Северна Гърция.
Георги Кулов
