Вълна от онлайн заплахи, насочени към японците, след изпускането на пречистени радиоактивни отпадъчни води от АЕЦ Фукушима, доведе до нарастване на напрежението между Япония и Китай. Заради ситуацията Токио е повикало на разговори китайския посланик, предаде Си Ен Ен.
Силно цензурираният интернет в Китай избухна от възмущение на потребители, след като Япония официално започна да изпуска отпадъчните води в четвъртък.
Няколко видеоклипа в социалните медии показват как китайци се обаждат на японски фирми и институции и с нападателен тон ги питат защо изпускат „замърсена с ядрена енергия вода в океана“.
Коментарите под видеоклиповете са на потребители, които споделят номера за обаждане и се насърчават взаимно.
Кметът на Фукушима Хироши Кохата каза, че само кметството на града е получило около 200 подобни обаждания за два дни. Много други места в града също са получили подобни позвънявания, включително начални и прогимназиални училища, ресторанти, хотели и ресторанти.
„Много от тях са от +86 (кодът на Китай) и са на китайски“, добави той в публикация във Facebook .
„В допълнение към щетите, причинени от ядрената авария, Фукушима е обременена и с последствията. Настояваме правителството да бъде информирано за тази ситуация възможно най-скоро и да предприеме действия“, добавя Кохота.
Министерството на външните работи на Япония заяви, че е привикало китайския посланик заради обажданията, заявявайки, че те са „изключително тревожни“.
То призова Пекин незабавно да предприеме „подходящи мерки, за да предотврати ескалирането на ситуацията“ и да избегне разпространението на неточна информация за изпускането на отпадъчни води.
Японските институции в Китай също са подложени на тормоз, казва външното министерство, призовавайки Пекин да осигури безопасността на японските жители и японските дипломатически мисии в Китай.
Училищата също са „под прицел“ от страна на китайците.
Камък беше хвърлен в двора на японско училище в Кингдао, в китайската провинция Шандонг, а на следващия ден няколко яйца бяха хвърлени в японско училище в Суджоу, в китайската провинция Дзянсу.
И в двата случая няма пострадали деца и оттогава училищата са засилили сигурността си.
Извършителите не са идентифицирани и не е ясно дали те са били мотивирани от опасения за Фукушима, но въпреки това инцидентите доведоха за страха и безпокойството сред японските жители в Китай.
Когато започна изпускането на отпадъчни води, японското посолство в Китай предупреди японците, живеещи в страната, да не „говорят японски на висок глас“, когато са на обществени места, и да „бъдат предпазливи в речта и поведението си“.
Посолството в Пекин е засилило сигурността и е разположило повече персонал около сградата.
Отговорът на Китай обаче не е толкова благосклонен.
В понеделник китайското посолство в Япония публикува изявление, осъждащо освобождаването изхвърлянето на вода, обвинявайки Токио в причиняване на „непредсказуема вреда“ на човешкото и морското здраве, отричайки да е разпространявало каквато и да е дезинформация – и твърдейки, че също е получило обаждания за тормоз, но от японски номера.
Японското посолство призова Токио да защити безопасността на китайските жители в Япония.
На въпрос какви мерки ще предприеме Китай, за да се справи с тормоза, говорител на китайското външно министерство каза, че „Китай винаги е защитавал безопасността и законните интереси на чужди граждани в Китай според закона“.
Изпускането на пречистена радиоактивна вода от Фукушима предизвика бърза и гневна реакция от страна на китайските власти , които в четвъртък обявиха забрана за внос на всички морски дарове от Япония.
В Douyin, китайската версия на TikTok, потребителите разпространиха списъци с японски марки, вариращи от козметика до храни и напитки, и призоваха хората да не купуват техните продукти.
Някои наблюдатели извън Китай казват, че експлозивната реакция в страната може да е по-скоро политически мотивирана, отколкото научно информирана и обвиняват Пекин в двоен стандарт.
Много страни, включително Китай, освобождават обработена радиоактивна вода от собствените си ядрени централи, понякога в по-високи концентрации, отколкото във Фукушима.
Този факт обаче липсва в онлайн дискусиите в Китай.
Някои поддръжници на Япония започнаха да ядат морска храна в знак на солидарност. Президентът на Южна Корея Юн Сук Йол и министър-председателят Хан Дак Су обядваха с морски дарове.
Посланикът на САЩ в Япония Рам Емануел се очаква да посети град във Фукушима тази седмица, където планира да яде местно уловена риба, за да покаже подкрепа за изпускането на отпадъчни води, каза служител на американското посолство пред Си Ен Ен.
Напрежението между Китай и Япония идва на фона на техните исторически противоречиви отношения, които датират отвъд Втората световна война и включват различни морски териториални спорове.
Китайските призиви за бойкот на Япония са сравнително чести, припомнят експерти.
През 2012 г. търговските отношения между двете страни бяха в критично състояние. Тогава Япония национализира група острови в Източнокитайско море, за които претендираха както от Токио, така и от Пекин. Това доведе до протести в Китай, които се превърнаха в насилствени атаки срещу притежавани от Япония фабрики в Китай, както и срещу производители на автомобили и търговци на дребно на домакински уреди.
Експертите смятат, че има прилики между ситуацията сега и тази през 2012 г., включително гняв и недоволство сред китайската общественост, която е изправена пред високи нива на безработица, нарастващи разходи за живот и забавящ се икономически растеж след пандемията.
Счита се, че сегашният спор е малко вероятно да прерасне в улични протести, наблюдавани през 2012 г.
Двустранните отношения изглежда отново са под напрежение, като Китай поиска от ръководителя на японска политическа партия да отложи планираното си посещение тази седмица.
Ръководителят на партията се е надявал да се срещне с китайския лидер Си Дзинпин и да предаде лично писмо от премиера Фумио Кишида, съобщи Ройтерс, но китайските власти казват на партията в събота, че „моментът не е подходящ, като се има предвид настоящата ситуация на отношенията между Япония и Китай“.
