Рафинерията "Нефтохим", собственост на руската компания "Лукойл", може да осъществява дейността си и без да преработва руски петрол, като България внася суров петрол и други суровини от многобройни алтернативни източници, включително от Черноморския регион, Близкия изток и Западна Африка.

Това се посочва в анализ на Центъра за изследване на демокрацията по повод евентуалното предсрочно прекратяване на дерогацията за внос на руски петрол и петролни продукти за преработка в "Лукойл Нефтохим Бургас".

ЦИД разглежда възможните сценарии за предсрочно прекратяване на дерогацията. Дори в най-неблагоприятният вариант, при който рафинерията "Нефтохим" спира напълно своята работа, рискът от недостиг на горива на българския пазар може да бъде избегнат чрез умело управление на настоящите резерви и на инфраструктурата за внос, която към момента е под руски монополен контрол, посочват експертите.

Според тях спирането на работата на рафинерията може и трябва да бъде предотвратено. В тази връзка правителството трябва да изиска от "Лукойл Нефтохим Бургас" план с конкретни срокове и инвестиционни ангажименти за прилагане на петролното ембарго на ЕС поне 12 месеца преди сегашния краен срок на дерогацията. Планът трябва да бъде потвърден с външен одит от Агенцията за държавна финансова инспекция. Неспазването на тези изисквания от страна на "Лукойл Нефтохим Бургас" следва да доведе до по-строги мерки, като например да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от компанията, под държавен контрол.

Анализът сочи, че дерогацията не е довела нито до значително понижаване на цените, нито до по-високи държавни приходи от корпоративни данъци. Вместо това през 2022 и 2023 г. "Лукойл" е генерирал свръхпечалба в размер на минимум 2,4 млрд. щатски долара, благодарение на голямата отстъпка, с която се търгува руският суров петрол. Същевременно, доставките на гориво за украинската армия, които бяха използвани като основен аргумент за получаване на дерогацията, са намалели в сравнение с началото на войната, изтъкват експертите. И допълват- печалбите се пренасочват към военния портфейл на Кремъл. Около 4% от общите приходи от руски петрол, които влизат в бюджета на Кремъл, са генерирани от дейността на "Лукойл" в България.

Основни изводи:

• Не съществуват икономически и технически основания за запазване на дерогацията от европейските санкции за вноса на руски суров петрол в България.
• Премахването на дерогацията няма да окаже значително въздействие върху крайните цени на горивата в България.
• Дерогацията е най-голямата пречка за завършване на стратегическото отделяне от зловредното руско икономическо и политическо влияние в страната.
• Лукойл е генерирал поне 2,4 млрд. долара свръхпечалба от дерогацията през 2022 и 2023 г.
• Монополът на Лукойл върху българския петролен пазар е един от най-силните лостове, които Русия използва, за да укрепи своите мрежи за завладяване на държавата.
• Ако руската компания не спазва санкциите на ЕС върху вноса на руски петрол, България следва да постави рафинерията под специален държавен контрол.

През последните пет години основният доставчик на суров петрол за "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е Русия. За периода от 2014 г. до 2022г. вносът на руски суров петрол възлиза средно на 73% от общия, следван от Египет - 13%. След началото на войната в Украйна, България е една от малкото европейски държави, които увеличиха вноса на руски петрол, който достигна 100% от доставките през първото тримесечие на 2023 г., посочва ЦИД. Годишното потребление на петролни продукти в България е относително стабилно и възлиза на около 4,5 млн. тона нефтен еквивалент годишно (тне/г). Страната произвежда само около 25 000 тне/г суров петрол и кондензат, което се равнява на по-малко от 1% от потреблението.

В същото време цената, на която се продават горивата на българския пазар, е много над себестойността на тяхното производство (суровина и разходи за преработка в крайни продукти), става ясно от анализа.

Въздействие върху пазара на горива

Премахването на дерогацията няма да има съществено влияние върху крайните цени на горивата и те ще останат най-ниските (след данъци) в целия Европейски съюз. Това е продиктувано както от ниските данъци и акцизи, които са средно с една трета по-ниски от тези в ЕС, така и от очакваното незначително покачване на производствените цени на горивата (преди данъци), твърдят от Центъра за изследване на демокрацията.

Оскъпяването заради промяната на сорта петрол, който се преработва в рафинерията (в случай на пълно спиране на вноса на руски петрол), не би трябвало да е повече от 10-12 ст. на литър. Оскъпяването за по-сложната логистика на доставки на петрол или на горива, включително и заради нуждата от внос чрез по-голям брой танкери, може да добави още 1,5% увеличение на цената преди данъци.

От друга страна, премахването на дерогацията би довело до сериозно разместване на пазара на едро в България, позволявайки на други компании, които внасят неруски горива, да се конкурират за пазарния дял на "Лукойл".

При положение, че руската компания продължи да оперира своите активи в България, тя ще притежава преимуществено силна позиция на пазара заради контрола си върху акцизните складове и тези, съхраняващи количествата за държавния резерв, както и заради възможността да преработва много големи количества петрол на най-ниската себестойност в региона.

По-голямата конкуренция от алтернативен внос на горива би подкопала възможността на "Лукойл" да налага своята ценова политика, като резултатът би бил по-агресивно съревнование на пазара на дребно.

Какво следва?

Няколко поредни правителства на България разпространяват фалшиви твърдения, че без дерогацията рафинерията "Нефтохим" няма да може да работи, водейки до недостиг на горива и други рафинирани продукти, твърдят експертите от ЦИД.

Финансовите и политическите интереси, които обслужва тази дерогация, не защитават българските потребители, а по-скоро Кремъл и свързани с него олигархични интереси. За всеки барел, преработен в "Нефтохим", руските му собственици удвояват нетната си печалбата от произведения в Русия петрол, като продават преработените крайни продукти на пазара в България, вместо само да изнасят суровия петрол с отстъпка поради наложените санкции.

Тази печалба представлява значителен финансов трансфер за руското правителство, който позволява продължаването на военната агресия в Украйна, сочи анализът.

Руският монополен контрол върху българския пазар на петрол и рафинирани продукти в продължение на десетилетия осигурява значителни ренти и задълбочава проблемите с корупцията и завладяването на държавата.

Прекратяването на дерогацията от петролното ембарго е важна стъпка към лишаването на Кремъл, от допълнителни печалби, с които да финансира войната си в Украйна.

Ако руската компания откаже да изпълни условието за пълна диверсификация на доставките на суров петрол, правителството трябва да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от "Лукойл", под държавен контрол чрез "златната" акция, която страната има в дружеството и му позволява да влияе върху стратегически решения като структурата на доставките на петрол.

Допълнителна важна стъпка е прекратяването на концесионния договор за експлоатация на терминала за внос на петрол в Росенец. Това ще отвори достъпа до пристанищни услуги за повече компании, ще помогне на България да гарантира, че терминалът не се използва за избягване на санкции чрез контрабанда на петрол и би гарантирало правилното отчитане на приходите от ДДС и акцизи, които са от съществено значение за фискалната сигурност.

България отдавна е една от най-уязвимите страни в Европа по отношение на руското икономическо и политическо влияние. Руският контрол върху българския пазар на петрол и горива е спомогнал за утвърждаването на мощни мрежи на влияние в българската политика и икономика, които се намесват в стратегически решения като забраната за проучване за шистов газ, ускоряването на проекта за АЕЦ "Белене" и финансирането на проруски политически партии и медии.

На този политически фон България няма никакви икономически или технически причини да продължи дерогацията от петролното ембарго на ЕС, посочват още от Центъра за изследване на демокрацията