23-ти август е Ден за памет на жертвите на тоталитарните режими на 20-ти век. Официалното наименование у нас е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им.

Решението бе взето на 27 ноември 2009 г. от 41-то Народното събрание по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев.

За първи път предложението датата 23-ти август да се чества като „Ден на жертвите на сталинизма и нацизма” е направено през юни 2008 г. на конференцията в Прага под надслов „Европейската съвест и комунизмът”, където е приета и придобилата известност в цяла Европа Пражка декларация.

Документът, подписан от президента Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август - денят на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин, да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

Три месеца по-късно - през септември 2008 г. Европейският парламент приема своя декларация с препоръка към държавите членки на ЕС за обявяване на Ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. Различните парламенти приемат различни наименования за деня на памет, но смисълът е един и същ.

Защо 23 август?

На 23 август 1939 г. външните министри на сталинския СССР (Молотов) и на хитлеристка Германия (Рибентроп) подписват пакта за сътрудничество между двете тоталитарни държави с три секретни протокола, с които определят сферите на влияние, отнасящи се до Полша и прибалтийските държави.

Представители на Столичния общински съвет (СОС), на политически партии и граждани почетоха паметта на жертвите на тоталитарни режими. Пред параклиса в градинката на НДК беше отслужена заупокойна молитва, а на Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България (Черната стена) бяха положени венци и цветя от СОС, Столичната община, ГЕРБ, СДС и БЗНС-София. 

Сред присъстващите на възпоменанието бяха председателят на СОС Георги Георгиев и общинските съветници Антон Койчев, Прошко Прошков и Стефан Марков. 

Председателят на СОС Георги Георгиев благодари на Обществото на репресираните от комунистическия режим - организатори на възпоменанието, за усилията, които полагат. Спомените избледняват, поколенията си отиват и се подменя историческата истина, а тя е само една - че България е платила жестока цена за престъпния комунистически режим, коментира той пред журналисти. Най-важният урок е да не допуснем миналото да се пренесе в настоящето и да определя нашето бъдеще, каза Георгиев. 

В отговор на въпрос той каза, че екипът на главния архитект на София работи по възстановяването на плочата, на която са изписани имената на жертвите, от която липсва парче. Поех ангажимент преди няколко месеца и тече процедурата за възстановяване на книжата, така че частите от мемориала, които са пострадали, да бъдат възстановени, каза Георги Георгиев. Организирали сме се колеги, наследници на репресирани родове, така че финансирането е налице, допълни той. 

Председателят на СОС отбеляза, че мемориалът е важен заради поуките от миналото. По думите му, за младите хора комунизмът, Държавна сигурност, репресиите са безвъзвратно отминали, но какви сме днес и какви можехме да бъдем, всъщност е следствие от случилото се през всички тези години.

На въпрос за Паметника на Съветската армия, Георги Георгиев каза, че Столичният общински съвет на 9 март т.г. е взел много ясно решение, че той трябва да бъде премахнат. Според него отчаяни политици с нисък рейтинг използват темата, за да влизат в телевизионните емисии. Налице е подготовката за обявяване на конкурс какво да се случи на това пространство, когато държавата изпълни нашето решение и паметникът го няма, посочи Георгиев. Призовавам областният управител да не се държи като чиновник, който много иска, но няма желание да изпълни ясното решение на демократичната общност, заяви председателят на СОС. По думите му това също е битка за памет.

Стоян Груйчев от Обществото на репресираните от комунистическия режим коментира, че въпросът за Паметника на Съветската армия е с много стара дата. Първото решение за премахване на монумента е от 1993 г., то е по мое предложение, посочи той. По думите му тогава е имало такъв опит от "местната комунистическа дружинка" да пазят паметника. Груйчев попита кой е наредил да бъдат охранявани палатките и хората, които, по думите му, в момента са там незаконно.