На днешния ден се навършват 55 години от потушаването на Пражката пролет. През нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. войските на пет от държавите от Организацията на Варшавския договор (СССР, Германска демократична република, Полша, Унгария и България) нахлуват в Чехословакия. При т. нар. операция Дунав от 5000 до 7000 съветски танкове и около 500 000 войници от съюзните армии окупират чехословашката територия. Над 100 души губят живота си.

Официалната причина, която изтъква правителството на СССР за нахлуването е, че Чехословашката комунистическа партия (ЧКП) е поискала помощ, за да бъде спряна "контрареволюцията". В периода 1967-1968 г. започва постепенна либерализация на политическия и обществен живот в Чехословакия, демократизация на обществото и опит за реформа на социалистическата политическа система. Това провокира промени в самата ЧКП, довели до издигането на власт на по-либералните кръгове в нея, начело с Александър Дубчек, генерален секретар на ЧКП (5 януари 1968-17 април 1969). Това либерално движение е известно като "Пражка пролет".

Кампанията на Дубчек се радва на голяма подкрепа сред народа, но е посрещната враждебно от лидерите на СССР и от някои от по-консервативните представители на ЧКП. Правителството на СССР отначало се опитва да принуди Чехословакия да ограничи провежданите реформи чрез преговори. Когато опитите се провалят, се предприема военната намеса.

С кратко съобщение в бюлетина "Международна информация" на 20 август БТА съобщава за наличието на армии на социалистическите страни в Чехословакия:

Учения на Чехословашката народна армия

Прага, 20 август 1968 г. /ЧТК/ На 21 и 22 август в Средночешка и Западночешка област ще се проведат тактически учения на Чехословашката народна армия.

В рамките на размяната на опит на ученията като наблюдатели ще присъстват представители на армиите на социалистическите страни.

Ден по-късно, отново в бюлетина "Международна информация", е публикувано цялото обръщение на членове на Чехословашката комунистическа партия. Ето част от него:

Обръщение на група членове на ЦК на ЧКП, правителството и Националното събрание на ЧССР

Сряда, 21 август 1968 г. /ТАСС/ Текст на обръщението на група членове на ЦК на ЧКП, правителството и Националното събрание на ЧССР, които призоваха правителствата и комунистическите партии на братските страни да окажат неотложна помощ на чехословашкия народ:

Граждани на Чехословакия, работници, селяни, представители на трудещата се интелигенция, мъже и жени, младежи!

...Ние се обръщаме към вас в период, когато резултатите от нашия социалистически строй, са поставени под заплаха от сили, които злоупотребяват с прогресивните стъпки, започнати от самата партия на Януарския пленум на ЦК на ЧКП и осъществявани искрено оттогава насам от Партията в интерес на постигането на истинска демокрация и истински хуманизъм, на идеалите, скъпи на всички честни граждани на нашата родина.

По инициатива на Партията през януари ние тръгнахме по пътя на търсенето и откриването на нов облик на социализма, който би отговарял на начина на живот и мислене на нашия народ и с който биха били свързани всички перспективи на обществото и личността. Партията критикуваше открито грешките от миналото. Тя се разграничи решително от периода на режима на лична власт, който действително деформира хуманния демократичен характер на социализма. При активното участие и подкрепа на всички честномислещи патриоти, тя навлезе решително в новия период с най-честни намерения да се поправят грешките от миналото и да се създадат условия за пълнокръвен, богат и щастлив живот в нашата родина...

...За съжаление с този период на търсене и преобразяване на нашето общество злоупотребиха за свои цели, за активно навлизане в политическата арена, сили, които дълги години очакваха такъв благоприятен момент, за да дискредитират Партията и да оспорят нейното политическо и морално право да ръководи обществото. В крак с тези десни сили фактически тръгнаха и определени сили в Партията и в партийните органи; по такъв начин те изпаднаха в противоречие с принципите и целите на Партията, с идеите на пролетарския интернационализъм. ... Тяхната мръсна кампания стигна дори до нападки срещу съюза със Съветския съюз, особено във връзка с щабните учения на въоръжените сили на Варшавския договор, а също до нападки срещу дружбата със социалистическите страни. По такъв начин те създадоха атмосфера, която е абсолютно неприемлива за социалистическите страни.

ЧКП, правителството на републиката и Националният фронт проявяваха изключително търпение и разбиране

Неведнъж, особено на Майския пленум, беше подчертано, че първостепенна задача е да се осуетят плановете на десните антисоциалистически сили, да не се допусне с каквато и да било погрешна стъпка да бъде поставено под заплаха осъществяването на програмата за действия, да се гарантира, че въпросът за по-нататъшната линия на Партията ще се решава не от привърженици на крайни възгледи, а от здравото, прогресивно ядро на Партията, да се окаже публично пълна подкрепа на партийния и държавния апарат на армията, органите за сигурност, прокуратурата, съдилищата, работническите отреди, с една дума - да се заздрави положението...

...Граждани и гражданки!

Днес е поставено на карта всичко, което нашият трудещ се народ създаде през последните 20 години, на карта са поставени всички завоевания на социализма. Застрашен е не само нашият път на социалистическа демокрация, по който ние тръгнахме през януари, но и самата основа на социализма, нашата република.

Осъзнавайки висшата отговорност спрямо нашия народ, истинските чувства на истински патриотизъм, чувствата на международната социалистическа солидарност, съзнавайки нашите интернационални задължения, ние поехме инициативата да сплотим всички патриотични сили в името на социалистическото ни бъдеще и на нашата родина. Опасността от братоубийствена борба, която реакцията подготви и която би била трагично повторение на Липан /има се предвид битката при Липан през 1434 г. - ред./, ни изправи пред необходимостта да вземем историческото решение да се обърнем за помощ към Съветския съюз и към другите братски социалистически страни. Нашите съюзници ни предоставиха тази помощ така, както и през 1945 г., когато се касаеше до това да съществуваме или не.

Ние призоваваме всички граждани всячески да подкрепят военните части на нашите съюзници. След ликвидирането на опасността от реакционен преврат съюзническите войски ще напуснат територията на Чехословакия. Всички чужденци, които се намират сега на територията на Чехословакия, могат да разчитат и занапред на нашето гостоприемство, безопасността и неприкосновеността им ще бъде гарантирана напълно, ако те спазват нашите закони...

...Ние ще пазим като зеницата на окото си нашите братски връзки на съюз и дружба със Съветския съюз, с неговия народ, с народите на всички страни от световната социалистическа общност и с всички сили на мира, демокрацията, прогреса и социализма - ценности, които ни гарантират самостоятелността, независимостта, националния и държавен суверенитет. Без които ние не ще се справим отново пред опасността от нов Мюнхен пред онези, които го замислиха през 1938 г.

Чехословакия може да се развива само като социалистическа страна и като неразривна съставна част на социалистическата общност; нейната сила и здравина създават основи за по-нататъшната перспектива на международното революционно движение; всяко отслабване и накърняване на социалистическия лагер би на нанесло на революционния прогрес и социализма в света вреди, които е трудно да си представим...

БТА съобщава и за румънската позиция:

Становището на Чаушеску за положението в ЧССР

Букурещ, 27 август 1968 г. /кор. Ройтер Марк Мередит/ Румънският президент Николае Чаушеску настоя вчера незабавно да бъде върнато на власт законното пражко правителство и да бъдат изтеглени окупационните войски от Чехословакия.

Той произнесе реч пред многохилядна тълпа в Брашов, избягвайки да отговори пряко на московските атаки срещу него, за това че е подпомагал контрареволюцията в Чехословакия.

Неговата реч беше в остър контраст с предпазливата, дори помирителна уводна статии в комунистическия вестник "Скънтея", поместена вчера, от която личи, че Румъния може би се колебае дали да продължи антагонизма си срещу Русия и подкрепата си към Чехословакия. Уводната статия се появи два дни след отправените от Москва обвинения, че Румъния подпомага контрареволюцията в Чехословакия. В нея се казва, че сега е важно социалистическите страни да не влошават отношенията си със Съветския съюз и да застрашават единството още повече. Съботният взрив от полемики беше последван от бурни партийни, правителствени и дипломатически преговори, които очевидно продължиха и днес, като се съди от големия брой черни лимузини, паркирани пред правителствената сграда в Букурещ.

Президентът Чаушеску се срещна вчера със съветския посланик Басов и наблюдателите считат, че съветският представител му е предал строго предупреждение от Москва. Тази среща стана след срещата между Чаушеску и президента на Югославия Тито в сряда на границата между двете страни. Югославия също подкрепяше пражкото реформаторско правителство и смяташе, че президентът Тито и румънският държавен ръководител са образували общ фронт срещу Москва. Но в сравнение с пламенното заклеймане на съветската окупация в Чехословакия, което Чаушеску направи в края на седмицата, статията в "Скънтея" изглежда загрижена да изглади различията между Москва и Букурещ.

"При сегашното положение румънската партия е твърдо убедена, че е необходимо да не се влошават отношенията", пише вестникът.

Няколко автобуса и камиони с войници бяха забелязани днес в Букурещ, а един военен камион и един джип, бяха пълни с младежи в цивилно облекло, придружени от един офицер. Въпреки това няма сигурни сведения, че Румъния е мобилизирала своите запасни чинове и че е укрепила своята дълга граница със Съветския съюз.

Три речи

Букурещ, 27 август 1968 г. /Франс прес/ Три речи, произнесени в края на деня от първия и втория ръководители на Румъния - Николае Чаушеску и Йон Маурер - потвърдиха, че Румъния промени своето становище в чехословашката криза през последните 48 часа.

Към тези речи трябва да се прибави и уводната статия на органа на партията "Скънтея", която показва, че румънските ръководители са направили "основна преоценка" или поне смятат сега други фактори за по-важни от тези, които преди няколко дни ги накараха да правят бомбастични декларации.

Всички тези документи анализират чехословашката криза. Същите тези румънски ръководители, които миналата седмица я смятаха като "срамна случка в историята на работническото движение", сега я определят като причина за "голяма мъка и загриженост", както се изрази Чаушеску.

Сега може да се каже, че незабавното изтегляне на чуждите войски от Чехословакия, което така шумно се искаше от Букурещ пред една развълнувана тълпа, вече не е най-важният въпрос на деня. Сега на пръв план се поставя засилването на дружбата и единството между социалистическите страни. Това е поне основната теза, развита от Чаушеску и Маурер и в уводната статия на партийния орган.

Забелязва се, че като изразиха надеждата, че съветско-чехословашките преговори в Москва ще бъдат увенчани с успех, румънските ръководители, които назоваха поименно президента Свобода, изглежда забравиха Дубчек, чието име не се споменава в речите им.

Речта на Чаушеску и изброените от него страни, с които Румъния поддържа и иска да поддържа особено тесни връзки, изглеждат многозначителни. На първо място е Съветският съюз, след това Унгария, България и Югославия. Така Румъния поставя начело своите съседи. След това идват Албания, Полша, Източна Германия и целият социалистически свят.

Кривите сметки на враговете на Чехословакия

Москва, 21 август 1968 г. /ТАСС/ Като доказателство за голямата грижа за защитата и укрепването на завоеванията на социализма ще бъде посрещнато от съветската общественост съобщението на ТАСС, че СССР и други съюзни държави са решили да задоволят молбата на партийни и държавни дейци на ЧССР да се окаже на братския чехословашки народ незабавна помощ, включително и с въоръжени сили, пише днес "Правда". Вестникът публикува статия на Юрий Жуков под заглавие: "Към какво се стремяха те. Надеждите и кривите сметки на враговете на чехословашкия народ".

През тези дни печатът на империалистическите страни доста недвусмислено намекваше, отбелязва Жуков, че неговите господари залагат на смъкването на народната власт в Чехословакия на ликвидирането на ръководната роля на ЧКП, на откъсването на тази страна от социалистическата общност и включването ѝ в капиталистическата система. "Империалистите явно надцениха мощта на антисоциалистическите сили и повярваха, че ще успеят - било по въоръжен, било по "мирен" път - да заграбят властта", пише вестникът. Жуков цитира много изказвания в американски, западногермански, английски и френски вестници.

Западните вестници, разтревожени, че ръководителите на ЧКП подписаха Братиславската декларация, ги уговаряха да не се съобразяват с поетите задължения, посочва "Правда". Буржоазният печат отново и отново поставяше основния въпрос за "разделяне на властта" с антисоциалистическите сили. Буржоазните пропагандатори не веднъж подчертаваха, че "трябва с всички методи да се действа за връщане на "емпиричния капитализъм" на загубените от тях територии".

Българската телеграфна агенция отразява и реакцията у нас

Нито крачка назад от верния път на социализма, на марксизма-ленинизма!

София, 21 август 1968 г. Заплахата, надвиснала над социалистическия строй в Чехословакия, вдигна като един трудовите хора от столицата за подкрепа на решителния и безкомпромисен отпор на ревизионистичните контрареволюционни сили в братската страна, встъпили в сговор с враждебните на социализма външни сили.

На масови митинги и събрания, по заводи и предприятия, организации, учреждения, те горещо подкрепиха решението на нашето правителство да се отзове заедно с правителствата на Съветския съюз и на други съюзни държави на молбата на партийни и държавни деятели на ЧССР за оказване на неотложна помощ, включително и с въоръжени сили. В приетите телеграми до Централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет трудовите колективи категорично и твърдо заявяват, че защитата на социализма в Чехословакия не е само вътрешно дело на народа на тази страна, а е защита на позициите на световния социализъм, на делото на марксизма-ленинизма.

Действията на братските съюзни сили, подчертават в своята телеграма до ЦК на БКП и Министерския съвет служителите от Министерството на вътрешната търговия и Института за проектиране и проучване, са в пълен унисон с интернационалния дълг на всички социалистически държави. Те ще спомогнат за защита на социалистическия строй в Чехословакия, за запазване устоите на мира в Европа и са насочени против контрареволюционните сили, против силите на милитаризма, агресията и реванша, въвличали неведнъж във войни европейските народи.

Онова, което антисоциалистическите сили извършваха в Чехословакия, бе дело на световния империализъм, подчертават в своята телеграма над хиляда и двеста работници, инженери, техници и служители от обувния завод "Девети септември". Никакви лозунги и призиви за "нова демокрация", за "нов вид социализъм" не можеха да прикрият мръсните домогвания на реакцията и контрареволюцията, на империализма, за разбиване на Чехословашката комунистическа партия, за откъсване на ЧССР от социалистическата общност, за реставриране на капиталистическия строй.

Решението за неотложна помощ на ЧССР бе окачествено на комсомолското събрание в завод "Комуна", като напълно съответстващо на принципите в съюзните договори, сключени между братските социалистически страни.

Дълбока убеденост, че правото дело на чехословашкия народ ще възтържествува, изразиха категорично на днешните многолюдни митинги и събрания и колективите на държавната печатница "Георги Димитров", на младите строители от Софийската комсомолска организация по строителството, комунистите от първичната партийна организация при предприятието "Толбухин" в гара Искър, служителите от Държавния комитет за планиране, от Министерството на енергетиката и горивата. В приетите телеграми те подчертават, че десните ревизионистични елементи в ръководството на Комунистическата партия и правителство на Чехословакия провалиха изпълнението на постигнатата в гр. Черна на Тиса и Братислава договореност за защита на позициите на социализма в ЧССР, за борба с антисоциалистическите сили, за отпор срещу империализма. Прикривайки се демагогски зад декларацията, че ще защитят социализма, тези хора на практика се опитаха да измамят братските партии, да спечелят време, поощрявайки контрареволюцията.

А в телеграмата на колектива на Народния театър "Иван Вазов" до ЦК на БКП, след като се изразява единодушно одобрение и гореща подкрепа на решението за неотложна помощ на ЧССР, се заявява: "Нашето театрално изкуство, вярно, на принципите на социалистическия реализъм, вдъхновявано и ръководено от БКП, служи и ще служи само на интересите на народа, на пролетарския интернационализъм, за укрепване и непрестанно разцъфтяване на дружбата ни с великия Съветски съюз!"

Безрезервно подкрепят решението на петте братски държави за отпор на контрареволюцията в Чехословакия и работническите колективи от завод "Електроника" и предприятието "Осми март", служителите от Трета градска обединена болница, организационните работници на Димитровския районен комитет на Комсомола, десетки други колективи.

В постъпилите телеграми в БТА се изтъква, че ако контрареволюционните сили постигнеха своите цели в ЧССР, то щеше да се нанесе тежък удар на всички революционни и прогресивни движения и организации в света, на мира в Европа. Без съмнение, преминаването на Чехословакия в лагера на капитализма би означавало крупна загуба за световната социалистическа система, за международното революционно движение, би създало заплаха за сигурността и на други социалистически държави, би изменило съотношението на силите в Европа и света.

Твърде много жертви понесоха народите на нашите страни, твърде много кръв те проляха в жестоките битки на Втората световна война, в борбата със социално и национално освобождение, за да допуснат контрареволюцията да откъсне братска Чехословакия от семейството на социалистическите държави. На никой и никой никога не ще бъде позволено да изтръгне, макар и едно звено от общността на социалистическите държави.

Там, където социализмът е победил веднъж, връщане назад не може да има!

Съветът на НАТО и положението в Чехословакия

Брюксел, 27 август 1968 г. /Франс прес/ Събрал се за пети път след съветската интервенция в Чехословакия, Съветът на НАТО разгледа отново във вторник положението и се разотиде, без да публикува никакво общо становище на своите членове - се узнава тук от различни източници. Във връзка с това се подчертава, че столиците на 15-те страни са реагирали вече индивидуално. Обаче страните членки на НАТО санкционираха морално страните, участвали в нашествието в Чехословакия, защото редица посещения на министри на социалистически страни бяха отложени. Но - посочват средите на френската делегация - страните-членки не желаят да скъсват мостовете с правителствата и народите от Изтока.

Все пак въпросът за Чехословакия ще предизвика през идущите месеци многобройни разисквания за стратегическите му последици за страните от НАТО - се посочва от добре осведомен източник.

Западногермански вестници за московските преговори

Бон, 28 август 1968 г. /Франс прес/ Германският печат прие вчера сутринта компромисното съветско-чехословашко споразумение с много скептицизъм. "Ръководството на партията и държавата остава в ръцете на реформистите. Но съветските войски са все така в Чехословакия, пише независимият в. "Ди велт". След подписаните документи с "братските партии" не можем да не бъдем скептични по отношение на бъдещото на собствения път, избран от Чехословакия и нейната партия".

Вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" /проправителствен/ пише: "Бяха поставени "условия" за изтегляне на войските, изтегляне, чийто срок не е уточнен. Фактът, че то трябва да стане едновременно с "нормализирането" на положението показва, че бруталната интервенция на Съветския съюз продължава".

"За тези, които си спомнят бавността, с която съветските части напуснаха Чехословакия след неотдавнашните маневри, не е трудно да предвидят, че обещаното поетапно изтегляне на войските ще бъде завършено на "куково лято", пише вестник "Нойе райнцайтунг". Никой, добавя вестникът, не може да каже какви отстъпки са направили чехословашките ръководители, освен тези, които бяха съобщени в заключителното комюнике. Но едно нещо е сигурно: Дубчек и сътрудниците му спестиха на народа си проливането на кръв, което щеше неизбежно да последва едно становище на "всичко или нищо".