Освен че обещава да е прелюбопитно четиво, излязлата съвсем наскоро от печат книгата “Хасково и неговите кметове XIX-XX век“ на историчките д-р Красимира Узунова и д-р Веселина Узунова, е обвързана и с благотворителна кауза.
Колективната монография на майка и дъщеря, която описва кметската власт и градската управа в периода от 1814 година до Освобождението и след него -до 1944 година, ще бъде представена официално пред публика на 6-ти септември от 12 часа в Регионалния исторически музей. Сумата от продажбата на книгата тогава ще отиде в подкрепа на църквата „Св. Георги“ в Хасково. В храма трябва да се извърши спешен ремонт на подпорна стена, нужно е и отводняване.
Изданието е финансирано от Община Хасково и Министерството на културата. А иначе трудът на изследователките посочва доста любопитни факти от местното самоуправление 180 години назад, някои от историите читателят ще има възможност да разбере за първи път.
От 1814 година, когато говорим за църковни общини, до края на Руско-турската война от 1877-1878 г., начело на управлението им са епитропи. Те са избирани с тайно гласуване от живеещите в общината мъже над 18-годишна възраст, които плащали 50 гроша годишен данък. През тези близо 63 години Хасковската църковна община е управлявана от 36 епитропи /кметове/. В периода от Освобождението до 1944 година местните управници са 42-ма. Периодът от 1814 до 1944 г. е оперативният за авторска работа на д-р Красимира Узунова.
Надявам се читателите да усетят духа на времето, което съм се опитала също да предам чрез статиите в книгата, сподели историчката. Тя посочи, че докато е вървяла изследователската й дейност, често й се е случвало да прави паралели с днешно време в размислите си.
И в онези стари времена всеки кмет е искал да управлява добре града, но всичко в крайна сметка се е определяло не само от личностните качества на управника, а и от чисто финансовите възможности, с които е разполагал, а те не са били неограничени, казва д-р Узунова.
И в онези далечни времена местните управници е трябвало да решават наболялата тогава тема, актуална и до днес в Хасково, с водата. В онези времена по-конкретно с липсата й.
Общинската управа е трябвало повече да разчита за развитието на града на финансите, акумулирани от местните пари-местните данъци и такси, отколкото на слабите финансови възможности на държавата.
Въпреки това градът се е развивал и след Първата световна война е стигнал до седмо място в страната по численост. Основна роля за това играе силно развитата тютюнева промишленост тук. Седим хиляди са били само тютюноработниците, цитира документите д-р Красимира Узунова.
Като малко известен факт например, в своя исторически период д-р Узунова разказва за един от кметовете преди Възраждането-Иван Иванов Мишков, който пет пъти е бил избиран за кмет, но никой не си го спомнял. Стигнало се до там, че д-р Узунова се свързва с негова родственица в по-нови времена, която също останала учудена, че във фамилната история имат кмет.
За повечето от градските управници информация до голяма степен историчката черпи от запазените общинска кондика, протоколни и заповедни книги.
Ако трябва да се отличи като ниво на компетентност и свършена работа градски управник, Петър Стоянов е един от най-добрите кметове на Хасково до 1944 година, посочва д-р Узунова. Юрист, известен по това време адвокат в Хасково, макар и да не е от местен род, той кметува 7 години. По негово време е направено електрифицирането и водоснабдяването на Хасково, започната е сградата на днешната съдебна палата, зданието на общината, която тогава се е наричала общински дом, сградата на училище „Ив.Рилски“, сградата и на Халите. Когато през 1942 година правителството решава да го изпрати кмет в гръцките територии, хасковци се сбогуват с него с голямо съжаление.
В частта от 1944 г. до 1990 г. д-р Веселина Узунова вади съвсем нова, непубликувана информация досега. Чрез някои от данните тя развенчава редица митове от соц. времето. Такъв например е този, че ромското малцинство работело усърдно. Напротив, това може и да е било внушено на обществото, но според документите, които е изследвала историчката става ясно, че до голяма част това не било така. Много от тях си намирали фалшиви документи и така удостоверявали работа. шикалкавели с нереални адреси.
През 60-те години на миналия век главният тогава лекар на Окръжна болница, който бил отговорен и като съветник по демографските проблеми, предупреждавал тревожно, че поради нарастващата раждаемост в ромското малцинство и намаляващата при българското мнозинството, ще последва демографски крах в града и в България.
Престъпността, която сме свикнали да чуваме, че почти не е съществувала по онова време също е мит. През 60-те години Хасково е на първо място по убийства. За 2 години и половина имало около 280 убийства. Градът бил и на едно от първите места по катастрофи. Шофьорите пиели и карали посъвместно.
Единственото изключение в историята на кмет на Хасково, който не е бил член на БКП, е Васил Пасев, член на казионния БЗНС.
