Без тълкувателно решение на ВКС, направените промени в Закона за защита от домашно насилие, които бяха гласувани за ден в рамките на шестчасов дебат от Народното събрание, няма как да бъдат приложени, смята адвокатът от Хасково Ина Вескова, която в голяма част от практиката си е влизала в съда като защитник на жертви от домашно насилие.

Депутатите приеха на второ четене "интимната връзка" да бъде включена в закона за защита от домашното насилие и записаха, че това са отношения между две лица, които са мъж и жена.

Приетата дефиниция на интимна връзка гласи:

„Съвкупност от доброволни, трайни, лични, интимни, сексуални отношения между две физически лица, от мъжки и женски пол, независимо дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни по смисъла от предходните изречение са отношения с продължителност поне от 60 дни“.

Адвокат Вескова обаче смята, че промените в този си вид не биха решили проблемите на домашното насилие, понеже тези случаи, според нея, не са домашно насилие, а насилие. Затова трябва да се действа по-кардинално.

-Адвокат Вескова, от солидната си практика на защитник на жертви по дела за домашно насилие, как възприемате промените в ЗЗДН? Ще решат ли проблемите ?

-Според мен това изменение бе направено необмислено с оглед обществения натиск от хора, които не са наясно с проблемите в този закон и с начините за доказване на домашно насилие. Затова и има доста неясноти. Без тълкувателно решение на ВКС, направените промени в този си вид няма как да бъдат прилагани.

Законът за домашното насилие у нас е привнесен от англосанското право. Идеята на този закон е да уреди защитата при насилие между близки и роднини. А когато се случва такова насилие, то обикновено е между 4-те стени на дома им, рядко домашните насилници посягат на публично място.

Когато насилието се случва в дома, то трудно се доказва. Поради това законодателят е предвидил, че при липса на доказателства (свидетели) жертвата може да подаде декларация, относно извършеното насилие спрямо нея. След подаване на на молбата по ЗЗДН и декларацията, съдът издава заповед за незабавна защита, в която налага необходимите мерки на защита. Тези мерки защитават жертвата от последващи посегателства на насилие.

В този смисъл, направените промени, не носят облекчение в редица хипотетични ситуации, а напротив-поставят нови въпроси. Смятам, че големите обяснения, водят винаги и до големи ограничения.

-Какво точно имате предвид?

-Така например в промяната на закона беше включен термина "интимната връзка". В приетата дефиниция за това се посочва, че интимна връзка е „съвкупност от доброволни, трайни, лични, интимни, сексуални отношения“. А под „трайни“ отношения, според промяната, се приемат такива, които са с продължителност поне 60 дни

Аз например, като адвокат трудно бих могла да да докажа в съда 60 дни интимна връзка. Как се доказва тази интимност и кой точно е първият момент, който се приема за начало на интимността между двама души-държането за ръка, погалването, на първия секс между двамата? Някои неща между двама души не се правят на площада. Това е безумие!

Освен това през новоприетата формулировка могат да се случват и манипулации. Ако например съм в тайна връзка с женен мъж, настоявам той да се откаже от семейството си и да бъде само с мен, ако той откаже, чудесен начин да му отмъстя и дори да го разведа, когато се разчуе, е да заведа дело за домашно насилие. Чрез направената промяна това вече ще бъде възможно.

Така формулирана промяната, излиза, че ще бъде обхваната и платената любов, ако някои си плаща в рамките на 60 дни и после набие жрицата. И този случай ли трябва да бъде третиран по ЗЗДН?

Следващият момент-ако аз съм в рамките на 30 дни, например, в отношения с даден човек и той упражни насилие спрямо мен, при така приетия текст означава ли, че държавата няма да ми издаде заповед за незабавна защита и да наложи ограничения на насилника спрямо личната ми неприкосновеност докато водя дело за упражненото насилие? А също, ако нямам 60 дни интимна връзка поради една или друга причина с човека, който ме е наранил, този закон мен не ме пази на практика, въпреки че съм жертва. В тази хипотеза съдът ще отхвърли иска за защита, ако не съм била 60 дни в интимна връзка.

Ако аз съм се срещала с някого дири и да съм нямала интимни отношения с него, той би могъл да упражнява насилие и няма да имам лост да се защитя по ЗЗДН.

-Споменахте на няколко пъти заповедта за незабавна защита, това ли е разковничето според вас за превенция срещу тежките случаи на насилие и за реална защита на жертвите?

-Именно. Насилието е не само шамар, подстригване, насилие е и психическият тормоз, и той може да бъде също много тежък, не по малко-застрашаващ живота на човек от физическото посегателство. Затова съм категорична, че трябва да има законодателни промени, но не по начина, по който бяха направени тези в ЗЗДН.

Живеем в болно общество. Всеки ден се сблъсквам със случаи на насилие от различно естество, подбуди и с последствия и като човек, и в практиката си на адвокат. Според настоящото законодателство заповедта за незабавна защита може да бъде издадена само, когато става въпрос за домашно насилие. Смятам, че тази възможност трябва да съществува като лост за защита и в други случаи, независимо дали става въпрос за отношения между мъж и жена, двама мъже, две жени, независимо дали те са в интимни или не са в такива отношения. Трябва да бъде приложима мярката изобщо, когато става въпрос за насилие в отношенията между хората.

Затова промяна трябва да има, може би през НК, може да бъде формулировката като административно нарушение, може и да бъде формулирана и в отделен специален закон, какъвто е този за домашното насилие.

Според мен, категорично за насилие и то с години става въпрос в случая със застреляния от съседа си психолог Иван Владимиров. Както и при обстоятелствата, при които Иво Андреев, бе застрелян от съседа си на Женския пазар, а съпругата му беше заплашена от убиеца му, че е следващата жертва. Това са тежки криминални случаи, в които процесът е по НК. Но те можеха да бъдат защитени, ако преди да се стигне до фатален край, разполагаха със заповед за защита. При нарушаването й и подаване на сигнал на телефон 112 , нарушителят щеше да бъде задържан и срещу него щеше да бъде възбудено наказателно преследване (образувано наказателно дело).

Освен това, когато съдът установи насилие, с крайния си съдебен акт налага мерки на защита за определени срокове. Спрямо тях насилникът не доближава жертвата на определено разстояние, не посещава местата, на които жертвата живее или работи, местата й за отдих и ред други мерки. Съществува и възможност на нарушителя да се наложи мярка за задължително посещение на специализирана програма за справяне с агресията и преодоляване на гнева. В своята практика имам случаи на много позитивно въздействие вследствие преминаване през програмата и работа със специалисти. Спасявани са бракове и до днес хората живеят щастливо и са заедно, преодолели и осмислили са агресията, успяват да я владеят.

Това можеше да се приложи и в случаите с насилниците, а след това убийци на двамата мъже, и вероятно развръзката при тези случаи щеше да е различна.

Интервю на Красимира Славова