Деян Янев е бил старши експерт по български език и литература в Регионалния инспекторат по образование от 2000 до 2008 година. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работил е като учител 4 години.

От януари 2008 година е директор на Младежкия център в Хасково.

- Г-н Янев, твърдите, че методиката на преподаване в училище е абсолютно погрешна. Защо смятате така?

- Учителите не са подготвени да преподават на децата по правилния начин. В университетите преподават по остаряла методика на обучение. Студентите нямат практика. Имат три месеца практика накрая на следването си, което е недостатъчно. Трябва да е поне година.

Навсякъде по света вече преподават по друг начин.

- И как е по света?

- Не се работи по традиционния начин - учителят преподава, учениците учат и след това възпроизвеждат наученото. Това отдавна не се прилага по света.

- Бяхте старши експерт по български език и литература. Какво ви правеше впечатление по време на вашите проверки в часовете?

- Учителите не разчитат на учениците за провеждането на урока.

- Как да разчитат на ученици, които не четат?

- Мотивацията е много важен метод на работа. Урокът трябва да представя по интересен начин. Сега учениците присъстват на лекция. В часа говори преди всичко учителят. Колкото и да е интересен като личност, това е неефективен начин на преподаване. Това, което той говори, ще го възприемат трима - четирима ученици. Останалите ще си мислят за друго и ще мълчат, защото експертът е там. Ако го няма, ще се занимават с друго. Вниманието на учениците не може да бъде задържано по този начин повече от 10-15 минути.

- Вие как бихте мотивирали учениците?

- Всичко зависи от предварителната подготовка на урока. Учителят може да раздели класа по групи или по двойки. Да подготви материалите, с които ще работят. Текстове, ако е урок по български език, илюстративен материал, ако е по география. Може да ги накара да подготвят презентация.

Учениците сами трябва да стигнат до новите знания, до същественото. Урокът трябва да обхване всички ученици, а не само част от тях.

- Как Иван Вазов може да им стане интересен?

- Те не го чувстват близък като автор, макар да е един от най-големите български писатели. Той има много интересен живот. Никога не бих преподавал биографията на Вазов. Ще я задам като домашна работа - да намерят интересен, любопитен факт от неговата биография. Интересен факт е например, че първите части от романа "Под игото" са пренесени чрез дипломатическата поща от Русия в България, тъй като е бил в изгнание тогава. Интересно е какво е извършил като министър на образованието и защо сам се отказал от този пост. Така ще им стане по-близък. Те не го харесват, защото езикът на Вазов е по-архаичен.

- Само остарялата методика на преподаване ли е проблем на българското образование?

- Проблем е и подборът на учебното съдържание. Изучаваните произведения на Вазов са едни и същи, откакто той е в учебната програма. Не ги подценявам, но Вазов има и много други интересни произведения, които са по-достъпни.

Кое е по-важно за образованието на един млад човек - да отчетем, че сме му преподали 45 произведения, или че е развил отношение към литературата? По-важното е да се развие у децата компетентност да бъдат грамотни читатели, да разбират изкуството.

- Но учителят има зададена учебна програма.

- Няма свобода, той е длъжен да преподаде целия учебен материал. Учебният материал е много обемен не само по литература. Обемният учебен материал е наложен с идеята учениците да завършват с максимално широк кръгозор. Но този идея е обречена. Те никога няма да прочетат книгите по литература. Нека не се залъгваме - дори учениците от Езиковата гимназия четат максимум 40 процента от задължителната литература. Добрите учениците - може би до 70 процента. А за другите училища да не говорим.

- Адекватна ли е системата за външно оценяване?

- Критерият за външно оценяване е много занижен. Никъде по света за 30 процента верни отговори не пишат тройка. По принципа на случайността винаги можеш да налучкаш. Ще бъде случайност, ако имаш по-млако.

Какво проверяваме тогава? Тройката означава, че си усвоил минимума от учебното съдържание. А ти може да не си прочел и едно произведение и пак да имаш тройка.

Едно време, за да си вземеш матурата, трябваше много да четеш. Сега просто трябва да се явиш на изпит.

Аз съм за тестова система, която проверява не само знанията, но и уменията на ученика да ги прилага в живота.

- Как ще стане това с един тест?

- Как задача от типа "Какво е подчертаното литературно изразно средство в стиховете - метафора, метонимия, алегория, синекдоха? " е свързана с живота и къде може да приложи това знание?

Ще дам пример с американски общообразователен тест за седми клас, той включва задачи от всички предмети в училище. Задача по английски език: "Вие сте избран за директор в месеца на ученическото самоуправление. Имате бюджет 50 000 долара, с които трябва да решите какво да направите в училището. Напишете аргументирано становище в рамките на две страници. "

Тази задача ще определи дали ученикът е оригинален в подходите си към проблемите и как се аргументира, че неговият подход е правилен.

- Министърът на образованието Сергей Игнатов каза, че ще прочете всички учебници.

- Трудно ще му бъде. Мога да дам много показателен пример. Бях съавтор на един учебник по литература за седми клас. Той е по-различен - дава на учениците цялата информация, която им е необходима, за да се подготвят за изпита след седми клас. В учебника има и интересни дидактически задачи, които помагат на учителите в работа им в час. Повечето учебници разчитат много на предварителната подготовката на учителите, информацията се поднася от тях в часа. Ние сменихме подхода - ученикът разполага с информацията, а учителят организира работата така, че детето да работи с нея. Да я използа, когато е поставена задача. Но учителите са свикнали те да преподават. Масова практика в хасковските училища е нашият учебник да се използва от учителите, а учениците да учат по други. После в тетрадките им виждаш информацията, която съдържа нашият учебник.

Когато представяхме учебника навремето, един учител ме попита:" Ако децата учат по този учебник, ние какво ще правим в час?" Преподавателите не са подготвени да работят по друг начин. Те се възприемат като хора, които притежават цялата инфорация. Така се чувстват значими.

- За или против матурите сте?

- За, но последната задача трябда да се поставя върху цялото литературно произведение, не само върху част от него. Учениците трябва да имат възможност да съставят и есе върху философски и житейски проблем.

 - Трябва ли да отпадане пълният член в българския език?

- Не виждам проблем в използването на пълния член. Можем да улесним правописа и правоговора, като отменим пълния член, но това е отличителна особеност на българския език. Аз съм консервативен и това, че много хора не могат да го използват правилно, не е основание той да бъде отменен.

- Съгласни ли сте с твърдението, че голям процент от българските ученици са неграмотни?

- Това е много силно казано. Неграмотен е човек, които въобще не може да пише на български език. Недостатъчно компетентни в използването на писмения български език са 60-70 процента от хората в България. Основният проблем е, че материалът по литература в гимназиален курс е обемен, а има са много малко часове за правопис.

- Правописът се учи в начален курс.

- Да, но се забравя. Ученик в 7 клас знае какво е причастие, но в 10 клас все едно никога не е чувал за него. Първата причина е, че тогава е било назубрено. Така няма трайност на знанията.

В горен курс не се взимат часовете по български език, макар че те са 30 процента от общия брой. Не се преподава, защото материалът по литература е много и на учителите не им остава време за българския език.

- Трябва ли да се въведе целодневна форма на обучение?

- Това трябваше да стане отдавна. Удачна е за ученици от 1 до 8 клас. Като в училището те няма да готвят само домашни, а ще имат занятия по изкуства, танци, спорт.

- Има ли българското училище база и средства за това?

- Не смятам, че няма база. Последните години по проекти се изляха много пари в училищата. Изсипаха се милиарди левове.Всеки учител има лаптоп, дори този по физическо възпитание, да се чудиш за какво му е. В училищата има по 10 мултимедии, осем от които стоят заключени в кабинета на директора.

Има условия това да стане. Директорът е мениджър. Разполага с бюджет. Той преценя как да го разпредели.

- Как ще накарате един седмокласник, който бяга от редовните си часове, да остане цял ден в училище?

- Знаете ли, че миналата година за всеки ученик са дадени 15 лева за извънкласните форми. Какво стана с тези пари? За 800 ученици това са 12 000 лева. Предполагам, че голяма част от тези пари стоят, защото не знаят за какво да ги похарчат.

Може да не са много, но пари има. Ние си спомняме години, когато нямаше пари за тебешир.

- Може би някои директори не са си на мястото?

- Директорът определя цялостната политика за развитието на училището. Фактът, че някои директори не са си на мястото, няма да коментирам, защото съм приятел с повечето от тях.

- Трябва ли да има конкурс при назначаването на учителите?

- Винаги е било възможно да се провежда конкурс. Преди няколко години, защото учителите се назначават по най-различни начини, най-вече по телефона, ми се обажда директорката на едно училище. Има свободно място и иска да си избере качествен човек. Казвам, че първият начин е да привлече учител от друго училище, защото качествените вече работят. Другият - да събере молбите и автобиографиите на кандидатите и да ми ги донесе. Само в две от молбите нямаше правописни грешки. Става въпрос за учители по български език и литература. Тези двамата останаха на събеседване и директорката си избра единия от тях.

- Достойно ли е възнаграждението на българския учител?

- Не знам точно колко получават - 600-650 лева може би . Смятам, че то трябва да е като на учителите в Турция. Там началната заплата е 750 - 800 лева, стига до 1250 лева.

Един учител по физическо възпитание и спорт не проверява 120 класни работи, както колегата му по български език. Не подготвя всеки месец тестове и не проверява писмени работи. Ако е с повече стаж, ще взима повече пари дори. В това няма никаква логика. Един учител по английски език няма да работи за 600 лева. Трябва да ги стимулираш тези хора. Трябва да има различно заплащане за учителите по различните предмети.

Не може в едно училище да има четирима учители по български език, единият от тях да е много добър преподавател, а всички да получават едни и същи заплати. Или разликата в заплатата да е 20 лева.

Един главен учител има ангажимент да стои цял ден в училище, да подготвя материалите за тестовете, методически да подпомага другите, да организира семинари и разликата в заплата му е 36 лева.

Сега никой не иска да е главен учител. Той ще има много повече ангажименти за 36 лева повече. Уравниловка- в България винаги е било така.

Ако аз стана учител сега, ще получавам по-малко от колегите си, дори да прилагам нови методи, защото нямам стаж.

Интервю на Христина Котларска