Руското ръководство се опитва да смекчи вакуума в сферата на сигурността, останал след напускането на Групата "Вагнер", като създава официални, но децентрализирани военни "предприятия" на базата на федерални субекти (региони). На 25 юли Държавната дума на Русия прие на второ и трето четене поправки към федералния закон, регулиращ движението на оръжия в съставните части на Руската федерация, които ще позволят на ръководителите на руските федерални субекти да създават специализирани държавни унитарни предприятия, т.е. вид частни армии.

Това се казва в анализ на Института за изследване на войната на ситуацията на бойното поле в Украйна.

Руските опозиционни медии отбелязаха, че някои тънкости в измененията позволяват на ръководителите на регионите да създават регионални милитаризирани държавни предприятия, които са аналогични на частните военни компании (ЧВК) в периода на мобилизация при военно положение

Поправките по-специално изискват регионалните и местните бюджети да финансират специалните предприятия, които ще бъдат оборудвани с леко стрелково оръжие от руското Министерство на отбраната (МО) и ще подпомагат руската Служба за държавна сигурност (СДБ), Министерството на вътрешните работи (МВР) и други военни органи при осигуряването на обществения ред и сигурността на границите.

Поправките ще позволят на руския президент Владимир Путин да създаде предприятията временно и по-късно да ги закрие, след което тези предприятия ще трябва да прехвърлят всички малки оръжия и други оръжия обратно на руското МО в рамките на един месец.

Кремъл вероятно се опитва да балансира между две конкуриращи се изисквания за сигурност - нуждата от боеспособни формирования, които да изпълняват функциите, оставени от групата "Вагнер" след въоръженото ѝ въстание и преместването ѝ в Беларус, и желанието да не се пресъздават системните заплахи за руската държава, които създаваше независимостта на "Вагнер".

Създаването на официални милитаризирани държавни предприятия, които ще изпълняват задачи по охрана на границите и вътрешен правоприлагащ контрол, вероятно има за цел отчасти да запълни празнината, оставена от Вагнер.

Въпреки това фактът, че тези предприятия са толкова силно децентрализирани и ще действат под егидата на органите за вътрешна сигурност на базата и за сметка на регионалните и местните власти, подсказва, че руското военно ръководство много добре осъзнава риска от пресъздаване на мощен аналог на Вагнер и поради това се опитва да ограничи мащаба и властта, които всяко отделно предприятие може да придобие.

Тези държавни предприятия също така изглеждат като обновена итерация на неуспешния модел на доброволческите батальони, който руските региони използваха през лятото на 2022 г., но тези предприятия ще действат под ръководството на формализирани и консолидирани органи за вътрешна сигурност като ФСБ, което вероятно ще смекчи много от слабостите на старата система на доброволческите батальони.

По време на импровизираното двудневно удължаване на посещението на президента на Беларус Александър Лукашенко в Санкт Петербург руският президент Владимир Путин продължи да изразява загриженост относно потенциалните заплахи, които могат да представляват групата "Вагнер" и нейният финансист Евгений Пригожин.

Руската служба на BBC съобщи на 25 юли, че в началото на срещата им на 23 юли Путин е казал на Лукашенко, че е готов да коригира графика си, за да удължи посещението на Лукашенко и да "обсъди по-подробно важни теми".

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков съобщи на 25 юли, че Путин и Лукашенко възнамеряват да ""сверят часовници" и да обменят мнения", но не и да подпишат споразумения по време на продължителната си среща.

Песков съобщи още, че Путин и Лукашенко са обсъдили Групата "Вагнер", Съюзната държава и външните заплахи по границите на Русия и Беларус.

Решението на Путин да удължи срещата си с Лукашенко вероятно показва, че Путин продължава да има опасения относно Вагнер, които изглежда Лукашенко не е разсеял.

Лукашенко вероятно се опитва да използва властта си над групата "Вагнер", за да получи отстъпки от Путин. Руски вътрешен източник твърди, че Групата "Вагнер" е била най-важната тема по време на срещата между Путин и Лукашенко и че Лукашенко е поискал повече икономическа помощ за Беларус чрез програмите на Съюзната държава.

Вътрешният източник също така твърди, че Путин е искал Беларус да участва по-активно във войната в Украйна и е отхвърлил компромисното предложение на Лукашенко беларуските сили да проведат демонстрация на сила на границата на Беларус с Украйна.

Вероятно Лукашенко се е опитвал да използва загрижеността на Путин относно Групата "Вагнер" по време на цялото посещение в Русия, за да получи благоприятни условия в беларуско-руските отношения, като същевременно отклони исканията на Путин за по-тясна интеграция в Съюзната държава и подкрепа за войната на Русия в Украйна.

Украинските сили продължават контраофанзивни операции в поне три сектора на фронта и напредват на 25 юли.

Публикуваните на 25 юли геолокационни кадри показват, че украинските сили са постигнали значителни тактически успехи южно от Клишчиевка (на 7 км югозападно от Бахмут).

Украинският генерален щаб съобщи, че украинските сили са провели настъпателни операции в направленията Бахмут, Мелитопол (Западна Запорожка област) и Бердянск (гранична зона между Запорожка и Донецка област).

Украински източници съобщават, че украинските сили са напреднали до 750 м в посока Старомайорске (9 км южно от Велика Новосилка), а руски източници твърдят, че украинските сили са постигнали незначителен напредък западно от Орихов.

Украинският заместник-министър на отбраната Хана Маляр съобщи, че руските сили загиват осем пъти по-често от украинските в района на Бахмут и 5,3 пъти по-често в направленията Бердянск и Мелитопол.

ISW вече е оценявала, че украинските контраофанзивни операции имат за цел да създадат асиметричен градиент на изтощение, който запазва украинските живи сили за сметка на по-бавен темп на териториални придобивки, като същевременно постепенно изтощава руските живи сили и техника.

През нощта на 24 срещу 25 юли руските сили нанесоха още една серия от удари с безпилотни самолети "Шахед" по тилни райони на Украйна. Говорителят на украинските военновъздушни сили полковник Юрий Ихнат съобщи на 25 юли, че украинските сили са регистрирали изстрелването на около 10 дрона "Шахед", пет от които украинските сили са унищожили.

Украински военни източници съобщават за дронове над град Киев и Черкаска, Сумска, Полтавска и Житомирска област.

Киевската градска военна администрация отбеляза, че това е шестият удар с дрон по столицата само през юли.

Руското министерство на отбраната (МО) и други руски източници твърдят, че ударите са били насочени към украински райони за съсредоточаване, военно оборудване, предоставено от Запада, и друга военна инфраструктура, но украински източници отбелязват, че много от дроновете са поразили открити полета и празни хангари.

Клубът на гневните патриоти продължава да се опитва да представи бившия руски офицер и пламенен националист Игор Гиркин (Стрелков) за опозиционер и може би се опитва да се хареса на руския президент Владимир Путин чрез реторика за незаконността на ареста на Гиркин.

Клубът на гневните патриоти, известен в руското информационно пространство с яростната си провоенна и ултранационалистическа реторика и готовността си да критикува руското Министерство на отбраната (МО), Кремъл и дори самия Путин, неочаквано се представя за организация, загрижена за върховенството на закона, след ареста на Гиркин.

Организацията се опитва да превърне Гиркин в опозиционна фигура в руската политика, като твърди, че арестът му е незаконен, и стартира кампания в социалните медии "#СвободаСтрелков".

Клубът на гневните патриоти може би използва реториката за незаконността на ареста на Гиркин като призив към Путин, който исторически (и иронично) се представя за защитник на руската демокрация и изглежда се колебае дали да изостави завесата на легитимност, която руските демократични институции осигуряват на неговото авторитарно и корумпирано управление.

Клубът на гневните патриоти може би вярва, че обвивката на законността в Русия е лично важна за Путин и че той може да се почувства принуден да се намеси, ако смята, че арестът и задържането на Гиркин са незаконни. Допълнителна ирония на съдбата е, че изявленията на Гиркин сякаш направо нарушават репресивните закони на Русия, забраняващи критиката на войната и нейните лидери.

Руските опозиционни фигури Алексей Навални и Михаил Ходорковски подкрепиха идеята на Клуба на гневните патриоти, че Гиркин е политически затворник и че арестът му е незаконен, макар че не е ясно как Навални и Ходорковски възнамеряват да повлияят на задържането на Гиркин и евентуалното му осъждане.

Съобщава се, че Путин и Кремъл не са реагирали незабавно на бунта на Групата "Вагнер" от 24 юни, като са оставили местните руски служители да вземат решенията относно стремежа на групата към Москва.

На 25 юли в. "Вашингтон пост" съобщи, че украински и европейски служители по сигурността са заявили, че Путин не е издавал заповеди през по-голямата част от 24 юни, въпреки че руските служби за сигурност са предупреждавали за вероятността от бунт поне два-три дни преди това.

Руските служби за сигурност съобщават, че са увеличили охраната на няколко стратегически места, включително Кремъл, в дните преди бунта, но не са предприели други действия.

Съобщава се, че регионалните руски служители е трябвало да решат как да реагират на бунта, а регионалните военни и служители по сигурността са били тези, които са решили да не се опитват да спрат конвоите на Вагнер със сила.

Предполагаемата липса на реакция от страна на Кремъл и Путин показва, че руският апарат за сигурност вероятно не е бил подготвен за пряко предизвикателство към руското военно ръководство и вероятно не е имал капацитета бързо да сложи край на бунта.

Кремъл вероятно е наясно, че парализата му е подчертала известна степен на нестабилност на режима, и изглежда консолидира руския апарат за вътрешна сигурност в Росгвардия (Руската национална гвардия), за да се подготви за по-нататъшни вътрешни заплахи и да даде знак за решителност.

Неуспехът на Путин да действа бързо също така подсказва, че той не е сигурен в способността си да сплоти руския елит около себе си и може да показва колко фракционна е станала вътрешната политика на Кремъл. Високопоставен служител на НАТО съобщи, че неуточнени високопоставени руски политически фигури в Москва изглеждат готови да се обединят зад Пригожин, в случай че бунтът на "Вагнер" успее.

Кремъл вероятно се опитва да идентифицира руските елити, които може да са били готови да застанат на страната на Пригожин, и вероятно разглежда решенията на регионалните служители да не спрат настъплението на Вагнер като показател за нелоялност. Губернаторът на Тулска област и бивш ръководител на руските Сили за специални операции Алексей Дюмин вероятно е привлякъл допълнителни подозрения поради предишните си връзки с Пригожин и ролята си в преговорите, сложили край на бунта.