Росен Андрей Охеда,

пътешественик

Росен Андрей Охеда е обиколил 97 страна в света - в Южна Америка, Африка, Азия, Полинезия, Европа. Роден е в Хавана през 1972 година. Майка му е от Хасково, баща му е кубинец. В 1,2 и 6 клас учи в българско училище. До 15-тата си година живее и в България, и в Куба. После заминава със семейството си за Русия. Три години учи астрономия в Москва. Завършва туризъм в Канада. Говори свободно пет езика - български, английски, руски, португалски, испански.

- Посетили сте 97 страни. Защо?

- За мен пътуванията са като машина на времето. Сега съм тук, в същия момент в Рио има карнавал, лудница е. В Канада е страхотен студ, хората са мрачни, в 4.00 часа се стъмнява. В Австралия пък е много топло, има купон, сърф. Това е много повърхностно като пример, но аз съм ги преживял тези неща. Сега съм на 37 години, но все едно съм бил на различни планети. В много страни съм ходил и дори един сувенир не съм взел. Това не е важно. Важно е да уловиш момента.

- Кога поискахте да пътувате?

- Бях на 7 години, когато начертах първата карта на България. Учителката ме похвали, каза, че съм направил най-хубавата. Оттам се почна. Хасковският ми дядо е фанатик на тема пътешествия, чел е всичко от Хемингуей. Но е пътувал повечето четейки. И постоянно ми раказваше. Имаше много карти на света. В 6 клас правихме съревнование - кой знае столиците на държавите в света. Винаги бях на първо място.

В къщата ни в Канада и досега навсякъде висят карти.

- Първото ви пътуване?

- Когато учех в Москва, исках да видя Ленинград. Получавах 2 долара стипендия. Тръгнах сам. Спах на гарата, на кашони, заедно с бездомниците. Момичето, което беше до мен, го наръгаха с нож. Писъкът й ме събуди. Беше около 03.00 часа. После, докато се съмне, обикалях улиците.

- Не ви ли беше страх?

- Не. Все пак съм мъж. Занимавал съм се със спорт. Когато ти се е налагало да често да сменяш средата и приятелите, ти се налага да се доказваш много пъти. Когато трябва да ходиш в различни училища, все си новото момченце. И все другите момченца те пробват. Когато се справяш в училище, малко по малко добиваш вяра в себе си. Това е като оцеляване.

- Как чертаете маршрута преди всяко пътуване?

- Сега ми е по-лесно, защото съм бил на много места. Но тогава, в Русия - първо в Ленинград, после в Полша, Чехия, Финландия. Бях беден студент. За да мога да пътувам, трябваше да се захвана с някакъв бизнес. Купувах ютии и ги продавах в Полша, стоях по два дни на пазара и когато съберях пари, тръгвах. Отивам до Ленинград, купувам водка и отивам до Финландия на черно.

На 17 години останах сам в Русия. Родителите ми и брат ми се върнаха в Куба. Това беше най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Да се справям сам.

- Как съставяте плана на всяко пътешествие?

- Няма план. Спя в общежития, гари. Повечето пъти пътувах сам. С гаджета и приятели, но няма такъв човек, който да издържи темпото. Напоследък пътувам с брат ми.

Отначало целият свят беше на мое разположение. Където и да отидех, щеше да е ново място за мен.

- Как стягате багажа?

- Няма багаж. Гащи, чорапи, две тениски и три чифта шорти, кредитна карта. Много е лесно. Не съм от тези пътници, които носят огромни раници.

- Обирали ли са ви?

- Не, а съм бил в 1 500 населени места.

- Кое е най-невероятното място на света?

- Зависи. Ако трябва да съветвам младоженци - остров Бора Бора. Зависи от хората. За мен, за да е интересно, ми трябва джунгла и плаж. Независимо колко пъти съм бил там. Ските не ме кефят. Аз съм зиморничав.

- Разкажете за някое ваше емблематично пътуваме.

- В Южна Америка. Ходил съм три пъти. Веднъж тръгнах от Венецуела. Учил съм туризъм в Канада, но е имало страни, които са били за мен откритие. Няма информация за тази страна, колкото и да съм чел. Както и за Гватемала. Впечатли ме природата. Във Венецуела плажовете са като на Карибите. Има големи реки, джунгла. Имат най-високия водопад в света- Водопадите на ангелите. Имат територия по течението на Амазонка.

За тези неща не се говори, защото има политическа война между Америка и Венецуела. Гледат да не се говори много. За мен беше интересно - катерех се по едни вулкани в Гватемала.

Цялата Централна Америка обиколих, но там е опасно. Има много банди и отвличания. Аз не съм типичния латиноамериканец - по-висок съм. Те са като мексиканците - по-ниски и с индиански черти. И съм се притеснявал да не ме отвлекат. Може да ти отрежат главата, с много туристи са го правили. Но не бива да се плашиш, защото иначе никъде няма да отидеш. В Салвадор отивам - там допреди 10 години е имало граждански войни - като в Ирак, но за това не се говори. В различните квартали действат различни банди. Аз съм ходил там, без да знам, че е опасно. Казвал съм си - къде се наврях? Но когато вървиш по улиците, трябва да си придадеш увереност, не може да те е страх. Минаваш, все едно си шеф на банда. Ако група върви срещу теб и ти ще вървиш срещу тях. Ако трябва, ще удариш единия от тях, а не да се свиваш. Има психология. Но пак е късмет.

В Боливия пътувах в един автобус, ама от тези, в които пътуват с кокошки, прасета и това е хубавото преживяване. Валеше дъжд и по този същия този път предишния ден бе паднал в пропаст автобус и 12 души бяха загинали.

- Добре ли печелите в казиното?

- За Щатите не е добре платена работа. Но няма извинение, ако искаш да пътуваш. Майка ми например е много добре финансово. Тя е професор и взима хубави пари. Скоро купи къща във Флорида. Дори искаше да живея при нея. Каза, че ще оставят къщата на мен. Но аз съм мъж и сам искам да намеря пътя си в живота. Ако исках къща, щях досега да си взема или да си построя. Но моят приоритет е различен.

Аз съм голям егоист и това ме спасява да не се чувствам виновен към обществото.

Работя по няколко месеца годишно в казино на круизен кораб. През останалото време на годината пътувам.

- Различни ли са хората по света?

- Не. Завистта, доброто и лошото ги има навсякъде. Но има детайли - зависи от климата и от географските ширини - това оказва голямо влияние Аз работя със средната класа англичани от 10 години - не е в тях вината, че са алкохолици и студени хора. Те не са откровени като американците и канадците. Политиката на държавата и законите са причина за това. Ако си откровен - много бързо може да те вкарат в затвора. Имат много правила и ако някой не ги спазва, ще влезе в много проблеми.

- Правилата не улеснят ли живота?

- Само до определена степен. Западняците ти се усмихват, но са фалшиво любезни. И аз по едно време в Канада станах като тях и после се отвратих от себе си. Казах си - аз съм латиноамериканец. В Куба, ако някой не ти харесва, става джумбарето. Канадците и англичаните са откровени като само когато са пияни. Но тогава стигат до крайност, до вандализъм. Обществото много ги притиска и това е начин да компенсираш - да си футболен фен, да отидеш на мач и да крещиш. За мен най-спокойните хора са в Латинска Америка, те са по-свободни. По-бедни са, но живеят в топъл климат. Англичаните, норвежците живеят на студено, държавата не им позволява да са свободни. Защо в Латинска Америка е пълно със западняци? Там има цели колонии от чужденци.

Най-добрият ми приятел е швейцарец. Той е футболист, баща му е много богат. Има вила в Алпите, скъпи мотори, кара последни модели автомобили, какво ли не... Беше ми на гости в България и се побърка. Тук за него хората са свободни. Представяш ли си? За един швейцарец.

Но и в България ще стане така - ще наложат много правила - и за добро, и за лошо. Ще се загуби човещината. Само ще е по-добре материално. Ще бъде наложена корпоративна диктатура. Искат да вземат и последните пари на този народ, ще фалират 90 процента от банките. Ще останат като в Канада 5 банки, ще заробят народа, като дадат на всеки кредит и кредитна карта. Кредидът ти зависи от работата, а на работното си място не можеш да говориш за политика - тук хората си говорят свободно, но това ще свърши.

- За какво говорят западняците - за времето?

- За времето, какво е яло вчера кучето, за колата, за конете - аз се побърквам там. В Маями живея в богат квартал - когато видиш за какво става въпрос в това общество, ти става лошо. Всеки го е страх. Тези хора не са щастливи - защо в Япония и в Канада има най-много самоубийства, а са богати? Те са хора като нас, но са потискани.

- Разкажете за Япония.

- Там климатът също е лош. Това е най-депресираната държава за мен. Мислят само за бачкане. Те нямат живот. При тях единственото развлечението е да се напият в петък вечерта. Като изпие на две глътки сакето вече са пияни.

- А жените им какво правят?

- Голямо разочарование за мен - това е единствената страна, в която съм бил и не съм спал с местна. Културата е много различна по света. След известна граница нещата може и да си приличат, но докато се стигне до там...

В Япония много държат на традицията и културата. Когато ме видят, ме взимат за типичния американец, за янки. Старото поколение ме гледа лошо - все пак са им хвърлили атомни бомби, аз ги разбирам. Младите пък ги страх от старите. И японката може и да иска да легне с мен, но се съобразява. Може и да се завърже приятелство след време, но аз нямам такова.

В Латинска Америка е много по-лесно. В Бразилия например бях два месеца с едно гадже, хванах го още в началото. Няма я тази трудност, този страх.

В Япония хората са нещастни. Най-щастливи са хората в Бразилия, Африка - по бедните държави. И какво означава беден? Майка ми е българка и приема за бедно едно нещо, аз - друго. За мен бедността е да изкараш пари и да се чудиш какво да купиш, за да си нещо повече от съседа.

- Кои са най-уникалните хора, с които сте се срещали по време на своите пътувания?

- Запознах се е едни пич - бил е страхотен адвокат в Лос Анджелис, печелил е милиони. В един момент решава, че прекарва живота си нещастно, в трупане на негативни енергии за пари. Хубаво е да имаш пари, но да знаеш как да ги харчиш. Той печели много пари, но все не му стигат - защоти си купил ферари, къща, харчове... Какво като е постигнал това - не е бил щастлив. Започва да пътува. Каза ми, че с тези пари, които е изкарал, ако е умен, ще може да изкара цял живот нормално.

Не да плаща 1 200 евро на вечер в хотел. Аз се почувствах неудобно в Бора Бора заради скъпото място.Там бях благодарение на приятелка, която работеше там. Този лукс не беше най-важното. От трите нощи в Бора Бора - двете спах на шезлонг терасата, защото гледах звездите до 5 часа сутринта, а не съм от романтичните пичове. Не е важно дали има климатик, сателит. Защо за повечето хора материалното е най-важно - защото не са силни като личности. Държавата се крепи на консуматорите. Ако повечето хора са като мен, ще настане анархия. Но всички са наясно, че нямам шанс да убедя в това много хора.

Западното общество се крепи на три неща - религията, сигурността (борбата срещу тероризма), и семейството. Колегите ми в Щатите ги е страх, че говоря за войната в Ирак. Не можеш да изказваш мнение за войната там, ако те чуят, си изхвърлен от работа. Когато постъпиш в компанията, първия ден те обучават - политиката и религията са забранени теми. Правителството знае, че нарушава Женевската конвенция - влиза в две войни, които не са справедливи - развитият свят го знае.

- Колко пари са необходими, за да предприемеш подобно пътуване?

- С 5 000 долара мога да пътувам три месеца в Южна Америка. Ще пътувам с градски транспорт. Не искам с кола, защото пак съм в това балонче и не можеш да се смесиш с хората, да усетиш културата.

- Кой е вашият топ 3 на атрактивните места по света?

- За красива природа, плаж, чистота - Френска Полинезия. Номер едно за красиви жени са Бразилия и Куба. Най-енергийното място на света е Мачу Пикчу.

- Къде бихте искали да живеете за постоянно?

- Най-важното е да е топло. Това ми е първата зима от 10 години насам. В България си дойдох в края на септември. После пътувах до Люксембург, Лихтенщайн. После ходих до Словения и Босна.

- Носите ли оръжие?

- Не. Тренирал съм бойни изкуства. Не нося дори мобилен телефон.

- Поваляла ли ви е болест?

- Отново във Венецуела - магазините затворени, аз съм в бедно селце. Нямаше асфалтови улици. Къщички с малки фенерчета отпред. Гледам едно семейство - яде отвън. Казах им, че търся място да ям, а те отвръщат, че това било ресторант. Поисках меню. Нямаха, казаха, че предлагат ориз, салата от зеле и пиле. Ядох, но не бяха измили добре зелето. Знам, че трябва да пиеш от бутилка, а не от чаша, но за зелето го научих по трудния път. Дехидратирах се, лежах като мъртъв два дни, само до тоалетна ходех. С последни сили си купих вода. Започнах да се наливам и се оправих.

- Какво ви огорчава в света?

- Как богатите правителства се отнасят към останалия свят. Как им взимат ресурсите. Как тези мултикорпорации идват, грабят и си тръгват, като оставят развалини. Това съм го видял на мното места. В Ямайка в Хайти - те са пред гражданска война. Идва корпорация, за да търсят метал. Купуват земите на хората. Като оберат всичко, си отиват. Хората отново започват да се занимават със земеделие, но почвата вече е бъкана с химикали. Така започват да се занимават с дрога.

Замърсяването е много голям проблем. Много съм наплашен от това, което се случва на нашата планета. Когато отида на места, където съм бил преди 15 години, ми става лошо - всичко е заради туризма, нефта, урбанизацията. Няколко фирми са хванали печалбите и няма да ги пуснат. Още преди двайсет години можехме да караме коли с водород.

Интервю на Христина Котларска