Жена от Лом на 102-годишна възраст, чийто мъж е бил убит заради присъда на т.нар. Народен съд, е завела дело срещу журналиста от Българското национално радио (БНР) Петър Волгин заради негови думи във "Фейсбук", че "достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като (банкера Левон) Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд".
Искът е само за 1000 лв., защото жената е признала, че може да си позволи само държавната такса 4% (40 лв.) върху иск в размер на 1000 лв.
Жената изтъква, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в "душевни болки и страдания".
По този повод депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" Манол Пейков обяви в профила си във "Фейсбук", че е разговарял с адвоката на 102-годишната жена и че той е готов да заведе колективен иск срещу Волгин, в който може да се включи всеки, който пряко или косвено е пострадал от действията на Народния съд.
"Ако имате роднини или приятели, или самите вие желаете (и имате лични основания) да се включите в този иск, моля, пишете ми на имейл manolpeykov@yahoo.com", призовава Пейков и подчертава, че адвокатът се е отказал от хонорар и ще води делото изцяло на доброволни начала.
Тя се е оженила през 1939 г. за Георги Иванов Горанов, който е бил директор на училището в с. Сталийска махала, което по думите ѝ преди 9 септември 1944 г. е било едно от най-проспериращите села в България. Горанов е бил запасен офицер, разпределен в Охрид, днешна Северна Македония, предава разказа ѝ КлубZ.
На 5 октомври 1944 г. той заедно с още десетима първенци от селото е извикан привечер в кметството от новата власт "за справка". Нататък описаната от столетницата история наподобява стотици и хиляди такива. Жената повече никога не вижда Георги, като само разбира от стражарина, че е натоварен на камионетка от комунистите.
"Георги Горанов и всички първенци в селото са били убити и хвърлени в масов гроб, без съд, без присъда и без каквото и да е деяние от тях, освен че са изпълнили дълга си да се явят на повикватeлна в армията", пише жената в исковата си молба до съда.
Тя признава, че не познава Хампарцумян, но това, което не разбира, е как е възможно при каквито и да било обстоятелства да посочиш, че "трябвало да има Народен съд". И дава пример - какво би се случило, ако в Германия човекът с псевдоним на руска река каже, че "само като погледнеш някого, разбираш защо е трябвало да има холокост".
