От началото на тази година в Димитровград са регистрирани само 2 превишения на максимално допустимите средночасови стойности на серен диоксид, като последното превишение е от 30 март 2023г. Ако сравним данните за превишенията през предходните години, то те през 2022г. са били 23 броя; 2021г. са били 30, а през 2020г. е нямало нито едно превишение.

Но каква е вероятната причина за тази статистика?

РИОСВ - Хасково споменава като основен замърсител със серен диоксид местната ТЕЦ "МАРИЦА 3" - Димитровград. Фактите са, че ТЕЦ-а в Димитровград възобнови работата си през месец май 2021г., като логичната причина бе огромното увеличение на цената на тока на свободния пазар. Преди това години наред централата бе в "студен резерв"*.

От май месец 2021г. след възобновяване работата на ТЕЦ "Марица 3" Димитровград започват и превишенията на максимално допустимите стойности на серен диоксид във въздуха в Димитровград. От 2022г., работата на местната централа бе белязана от много проблеми, като рекордно високата концентрация на замърсителя серен диоксид през септември месец, налагане на ПАМ (Принудителна Административна Мярка) за запечатване на мощностите, разследване от страна на Европейската прокуратура, събиране на всички мобилни станции за КАВ на България в Димитровград за установяване на замърсяване със серен диоксид, протести и др. Тези събития до голяма степен възпрепятстваха работата на централата и тя спира работа за по-дълги интервали от време, което е вероятната причина за намаляването на превишенията на замърсяване спрямо 2021г. През тази година ТЕЦ "Марица 3" е работил много малко дни, което се предполага, че е причина да сме отчели само 2 средночасови превишения за период от половин година.

Защо ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград почти не е работил през 2023 година и може ли това да се промени?

Смята се, че причината да не се "пали" ТЕЦ-а, е ниската цена на електроенергията на свободния пазар към момента. Цената за производството и лансирането на мегаватчас електроенергия, чрез изгарянето на въглища, освен че е най-мръсния за въздуха начин, излиза че е и най-скъпия към момента. В цената на 1 мегаватчас електроенергия, произведен от въглищна централа, освен себестойността на продукта, трябва да се добавят и разходите за въглеродни емисии (емисиите на парникови газове), налагани от Европейския съюз, с цел ограничаването на замърсяването на въздуха.

Какви са цените в момента и каква цена определят от местната електроцентрала?

Средната цена за денонощие по информация от „Българска независима енергийна борса“ (БНЕБ) за 1 MWh на свободния пазар за неделя (11.06.2023г.)  е била 87лв., като от 11 часа до 17:00 часа, тя е била на стойност между 0,00лв. до 0,04лв. за MWh, поради работата на фотоволтаиците и ниското потребление. За 14.06.2023г. средната цена е била в нормалните стойности за последните месеци от 202лв MWh.

средна цена на 1 MWh за денонощие на свободния пазар, на една и съща дата през период от 1 година (2019 - 2023г.)

(изчислена е като се сумира цената за 24 часа във всеки един часови диапазон от 1 час, разделена на 24)

Цената, на която ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград може да продава 1 MWh, според самата централа, е 451.93 лв/MWh, което е повече от 2 пъти по-скъпо от средната цена за периода на свободния пазар и 6,5 пъти по-скъпо от цента на АЕЦ Козлодуй - 69,77лв, което явно прави нерентабилно производството и търгуването на електроенергия от местната централа на свободния пазар, защото биха работили на загуба. Тази цена на ТЕЦ-а, заедно с обосновка на нейното калкулиране, е внесена в КЕВР (може да изтеглите заявлението и обосновката от ТУК).

Таблица с цените, подавани на КЕВР от ТЕЦ "Марица 3" Димитровград в годините за 1 MWh

За да работи централата, която явно не може да търгува на свободния пазар и да продава по-скъпата си електроенергия, явно смята да се ориентира към регулирания пазар, който е за домакинствата в България. Регулираният пазар се контролира от КЕВР ( Държавната комисия за енергийно регулиране ), която определя цената на тока и водата за домакинствата в страната.

За да възобнови работа местната електроцентрала, с всички последици върху качеството на въздуха в региона, ще трябва произведената от нея електроенергия да бъде включена в енергийния микс за битовите абонати, тоест за домакинствата, тоест държавата да поиска да изкупува енергия от нея.

Другите по-малко вероятни сценарии са ново драстично поскъпване на тока на свободния пазар или самият ТЕЦ да спре да използва въглища и газ и да премине на друг вид гориво. Под друг вид гориво се спряга биогаз, каквито сигнали дават от централата в последната година, но по наша информация или по-скоро липса на такава, освен инвестиционно намерение, входирано в община Димитровград преди 1 година и медиини публикации, не се е случило нищо съществено за реализацията му до момента.

Сценарият за включването на електричество, произведено от ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, както и от други частни ТЕЦ-ове в енергийния микс за домакинствата не е нереалистичен. Преди седмица стана ясно, че в последните си дни на власт, служебният енергиен министър Росен Христов издава заповед, с която произведената от държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ електроенергия,  въпреки по-високата й от тази на свободния пазара цена, отново да се добави в микса за домашните потребители в страната.

Това действие на бившия служебен министър се очаква да повлияе за повишаването на цената на електроенергията за домакинствата, а ако бъде добавена и стойността на произвежданата електроенергия от другите частни ТЕЦ-ове, негативният ефект върху цената за домакинствата вероятно ще е още по-голям. Тук може би трябва да си зададем въпроса, защо населението трябва да плаща, за да съществуват частните въглищни централи, които от своя страна замърсяват въздуха и оказват негативни последици върху здравето на същото това население, което плаща, за да работят? Отговорът на този въпрос едва ли е, че ще останем на тъмно, което в пълна сила се отнася за централата в Димитровград и нейният незначителен принос за енергийния микс на страната. България е нетен износител на ток, а през последните години рязко се увеличават инвестициите в зелена енергия, като в днешния ден 19.06.2023г. към момента на писане на тази статия 11:20 часа, разпределението на електроенергия за страната може да видите от графиките:

България изнася над ~1 400 Мегавата (MW) елетроенергия, в същото време вътрешното потребление на страната е ~3 600.

От какво се произвежда тази електроенергия:

Задължително трябва да отбележим, че през деня и при благоприятни атмосферни условия, слънчевите централи може да работят на пълен капацитет. Разпределението на производство на електроенергия към този час е: АЕЦ Козлодуй произвежда 2 078 MW (41.14%), екологичните производства от възобновяеми източници (слънце - 1 224MW, вятър -397MW, вода 471 MW и биогаз-28MW) - общо 4 198 MW (41.99% от електроенергията), а ТЕЦ-овете произвеждат 853 MW, което е 16.88%

Тези съотношения разбира се променят в тъмната част на денонощието, както и през зимните месеци, но към момента е видно, че дори да не работи нито един ТЕЦ в страната, България отново ще покрива всичките си нужди и ще изнася електроенергия от около 600MW.

Нека вземем в предвид и започналата рязка промяна към използването на слънчевата енергия. Изграждат се множество малки и големи фотоволтаични централи в последните 1-2 години, на слънчева енергия започнаха да разчитат и много от производствата, които инвестираха в централи за собствени нужди. В България стартира и програма на стойност 240 милиона лева, подпомагаща домакинствата от 70 до 100% за инсталиране на слънчеви панели. На 15.06.2023г. излезе и новината, че "Уестингхаус" е подписал договор с АЕЦ "Козлодуй" за нов реактор в атомната централа. Над 600 MW потенциална енергия от най-голямата в Югоизточна Европа помпено-акумулираща ПАВЕЦ ЧАИРА седят "заспали", след авария преди повече от година. Като за спирането на Чаира и аварията се водят разследвания от Европейската прокуратура и Главна дирекция "Национална полиция", което води към мисълта, че е възможно тя да е извадена от строя поради нечий интереси. Мощността на помпено-акумулиращата водна електроцентрала е изключително важна за енергийната стабилност на страната, но поради някакви причини, към момента не се предприемат действия за нейното възстановяване и пускане в експлоатация.

Нуждаем ли се от въглищните централи в България?

Като изключим периода на сътресения на производството на електроенергия в Европа, който явно отмина и цените се нормализираха, по всичко личи, че въглищните централи в страната живеят само по благоволение на политиката в България. Ако държавата ги остави на свободния пазар и не ги "'субсидира" за сметка на цялото население на страната, било то чрез останалия в миналото "студен резерв" или изкупуването на скъпата им електроенергия, явно те по естествен път ще останат в миналото, дори и без изискванията на Европа, свързани с глобалното затопляне и климатичните изменения. Но пък ако продължим да ги поддържаме на "изкуствено дишане", ни грози загуба от над 1 милиарда лева, отпуснати безвъзмездно от Европейския съюз за Справедлив преход на въглищните райони.

България има достъп до 1.2 млрд. евро чрез Фонда за справедлив преход. Средствата са предвидени за малки и средни предприятия във въглищните региони на страната. Миналата година България се възползва от 100 млн. евро, а тази година има достъп до повече от 450 млн. евро, но по думите на еврокомисаря по кохезията и реформите Елиза Ферейра, "бяхме информирани от българското правителство, че тази година страната няма интерес да започне изпълнението на плана. Ще изчакаме и ще видим дали ще има промяна, защото преходът така или иначе се случва“, заявява еврокомисарят.

По думите на Ферейра, служебното правителство е заявило, че България не иска парите от Фонда за справедлив преход за тази година. Тази позиция означава, че властите (служебното правителство) не са имали воля да се случва декарбонизацията в страната и да се обезпечи бъдещето на работещите хората във въглищната индустрия. И не само, че не се използват безвъзмездните средства, но и политически субекти подвеждат хората в тецовете и мините, че работят в техен интерес, за да не останат без работа, а явно тази индустрия върви към "естествена смърт", а когато загине, за хората, работещи в нея може и да няма такива средства, за да се обезпечи тяхното бъдеще.

Дали все пак можем ДНЕС да се откажем от всички въглищни централи?

Това е въпрос на национална енергиина сигурност и вероятният отговор е все още НЕ, но в близко бъдеще няма да имаме нужда от тях. Токът, произвеждан от въглища, все още е важен главно през зимните месеци, въпреки че парадокса е, че заради замърсяването и климатичните промени, зимата в България е все по-мека и все по-малко имаме нужда от енергия за отопление.

Въпреки, че вероятно ДНЕС не можем да затворим всички ТЕЦ-ове, имаме възможност СЕГА да се откажем от най-старите, замърсяващи въздуха производства. Като изключим държавния ТЕЦ "Марица изток 2", то другите са в частни ръце. Не се вижда никаква мотивация в старите частни централи от средата на миналия век, да инвестират милиони за да пречистват надеждно въздуха, това вероятно е поради неясното им бъдеще, защото от години се говори за тяхното затваряне, но все още до някаква степен са функционални. Ако КЕВР одобри предложенията на частните ТЕЦ-ове и приеме от  1-ви юли техните цени, които са в пъти по-високи от пазарните, и ги включи в енергиния микс за домакинствата, ще бъде ясно, че всичко е въпрос на лоби и политика и тези "мръсни" производства нямат причини да инвестират в каквото и да било, а само да си осигуряват политическата подкрепа.

Процесът на закриване на някои производства е естествен. В повечето европейски страни са на мнение, че е по-добре преходът да се управлява с финансиране от ЕС, особено когато са необходими повече финансови усилия за да се подсигури бъдещето на заетите във въглищната енергетика, но България към момента не показва воля в тази посока.

Има решение за енергетиката, но бъдещето не е в централите на въглища. За се подсигури страната и да остане на картата на значимите енергийни производители в региона, трябва да се работи сега, докато все още Европа ни дава пари. Да се надяваме, че ще започнем да усвояваме с разум средствата, които ни предостявят за да се справим с това, че България е сред страните с най-високо въглеродното замърсяване на единица продукция – над три пъти над средното за ЕС, защото когато ЕС оттегли подадената ръка, ще започне да ни глобява солено за това. Съседните ни държави като Румъния и Гърция се възползват максимално и от Европейските средства, и от новите и чисти технологии, докато ние все още нямаме хоризонт за справяне с проблема.

Примерът от южнaтa ни cъceдĸa е, че дeлът нa възoбнoвяeмитe eнepгийни изтoчници (BEИ) в пpoизвoдcтвoтo нa eлeĸтpoeнepгия, нapeд c вoднoeлeĸтpичecĸaтa eнepгия, e дocтигнaл мaлĸo нaд 47% пpeз пъpвитe дeceт мeceцa нa миналата 2022-pa гoдинa, ĸoeтo знaчи, чe за пpъв път e нaдxвъpлил дeлa нa изĸoпaeмитe гopивa при липсата на ядрена енергетика. Чрез Национален план за енергетика и климат, Гърция цели постигане на 80% oт тъpceнeтo нa eлeĸтpoeнepгия пpeз 2030 г. да бъдe осигурено oт BEИ. Цeлитe зa eнepгийнa eфeĸтивнocт ca c пocтaвeн aĸцeнт въpxy cгpaдитe и тpaнcпopтa, a пpиpoдният гaз се зaпaзвa, ĸaтo пpexoднo гopивo дo пocтигaнe нa пълнa дeĸapбoнизaция.

Голяма част от европейските държави работят усилено към нулев въглероден отпечатък и това се очаква да се осъществи в следващите до 20 години. В нашата страна се "борим" как да запазим въглищните централи, които замърсяват въздуха, с което подпомагат климатичните промени, глобалното затопляне и редица други процеси, чрез които променяме природната среда към влошаване на качеството на живот.

В крайна сметка, затварянето на въглищните централи в България представлява предизвикателство, но изглежда неизбежно, но също така отваря възможности за преход към по-чиста, устойчива и конкурентоспособна енергийна система. За успешния преход е необходима ясна стратегия, подкрепа на правителството и инвестиции във възобновяеми източници на енергия както и енергийна ефективност.

* СТУДЕН РЕЗЕРВ - Тази практика за студен резерв бива прекратена през2020 година с решение на НС, до тогава на определени ТЕЦ-ове, включително и на този в Димитровград, са се плащали пари от държавата, за да поддържат готовност при нужда да бъдат включени и да подкрепят енергийната система на страната. Това не винаги е сработвало, по материал на Greenpeace, януари 2017 г. температурите са паднали значително под нулата и са се задържали така за около седмица. Респективно потреблението на електроенергия с цел отопляване се е повишило рязко. Това е наложило включване на резервните мощности или така наречения студен резерв. Три от централите, които са получили милиони от държавата, за да поддържат мощностите си в готовност именно за такива ситуации, не са могли да изпълнят своите задължения. Обявената причина за неуспешния пуск са – замръзване на въглищата в ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица 3“ - Димитровград и на водата, необходима за охлаждане, при ТЕЦ „Русе“. През същата година по информация от материал на Сегабг централи, свързани с Христо Ковачки са получили от държавата близо 30 милиона лева.

Христо Христозов