Разполагането на ядрен арсенал в Беларус и разрушаването на язовир в Украйна изправят света, НАТО, ЕС и България пред нови рискове. Отговорът ще бъде засилване на подкрепата за Украйна. Ако България остане извън тези усилия, това би било неморално, недалновидно и вредно, пише Красен Станчев.

Познавам добре Украйна от 1994 г. насам. Преди анексирането Крим бях част от група съмишленици в опит за „спешна помощ“ за Киев. През март – с подобен опит (заедно с Том Сърджант, Нобелов лауреат, Артур Лафер, Симеон Дянков и други) за подобряване на фиска на страната по време и след войната. От 2014 г. работя спорадично за облекчаване на средата за водене на бизнес в Украйна.

От март 2022 г. съм част от призива на 200 украински учени за санкции срещу агресора. С колегата Владимир Дубровски сме анализирали войната за българската и чуждестранната преса. В „Алтернативата.бг“ съм обсъждал „законността“ на войната с генерал Атанас Запрянов, Деян Кюранов и Веселин Поповски.

Новата „еволюция“

Новото не е лятната кампания за освобождаване на територии от украинската армия. Такива да са две събития, едното коментирано без точките над “i” в българските медии, другото незабелязано у нас.

Първото е взривяването на язовирната стена на „Нова Каховка“, а второто – подписаният в крайна сметка, въпреки предупрежденията от ООН и НАТО и след видимо протакане от страна на Минск, план за разполагане на тактическо ядрено оръжие на Руската федерация на територията на Беларус.

Николай Василев (съветник на вицепрезидента Тодор Кавалджиев) и Калин Манолов бяха първите, чиито коментари в Интернет оцениха реалистично взрива.

• Той показва, че Руската федерация ще продължи да убива и разрушава с всички средства;
• Кремъл е крайно неубедителен в обвиненията срещу Киев: стената на язовира е проектирана да издържи масиран въздушен удар, армията на Руската федерация стопанисва язовира, разрушаването му от украинската армия би било възможно при безпрецедентно бомбардиране, излагащо на риск украинската военна авиация, би било заснето от спътник и не би било толкова „успешно“. Това е сапьорска работа, по план, с взрив, заложен на точното място;
• Решението е на висшето командване и може би на президента на Руската федерация. То мобилизира военни и чисто бюджетни ресурси на Украйна, намалява бюджетните ѝ приходи за поне 10 години напред и засяга пряко благосъстоянието на 700 хиляди души (според оценка на ООН). Щетите за Черно море тепърва се изчисляват;
• Очевидно актът е повторение на тактика от 1941 г., използвана тогава от Сталин, поради безсилието на червената армия да спре настъплението на Вермахта. Жертваното население тогава е поне 80-100 хиляди души. Те са удавени само от разлива на най-голямото водохранилище на Днепър. Вследствие на подобни разрушения загиналите мирни граждани са вероятно два пъти повече.

Руските военни саботират евакуацията и стрелят по спасителите и бягащите. Международният Червен кръст и Червеният полумесец са бавни в реакциите си. Българският дори не прави изявления.

Вероятните развития

Пълното мълчание на президента, правителството и народните представители на България както по повод разрушаването на стената на „Нова Каховка“, така и по повод разполагането на ядрено оръжие в Беларус, е признак на крайна безотговорност.

Най-късно до средата - края на лятото такова оръжие вече ще бъде налично в Беларус. То ще защити беларуския авторитарен лидер Александър Лукашенко - всеки, който мисли за подкрепа на опозиция вътре в Беларус, ще има вече работа с маниак с ядрен пистолет.

По-важно е, че тактическото ядрено оръжие вече може да бъде използвано с по-голяма точност за нападение срещу Северозападна Украйна и Киев, както и срещу Литва, Естония, Латвия и Източна Полша.

НАТО ще трябва да отговори на тази нова обстановка, не може да защити с жива сила Украйна, но вече се налага да защитава по-активно поне посочените страни. Досегашната военна и оръжейна помощ вероятно ще бъде подсилена, но е недостатъчна.

Струва ми се много вероятно на бъдат разгърнати логистични участия на отделни страни членки на НАТО, като т.нар. “коалиции на желаещите” – за доставка на въоръжение, космически услуги и експертиза. Друг начин за спиране на агресора и предотвратяване на употребата на тактически ядрени оръжия от страна на Кремъл в момента няма.

Месечната военната и хуманитарна помощ за Украйна вероятно ще нарасне с 20% (сега тя е 10-11 милиарда щатски долара – щ.д.). Военната помощ вече е почти деполитизирана - само желаещите се включват. А общият размер на помощта е икономически поносим за ЕС, НАТО и света.

Тактиката на разрушение

Поради логистиката на пътуването до Киев през март, се наложи да прекося два пъти цялата страна с влак и автобус. Покъртителното впечатление бе - “колко още много за разрушаване и смърт има.” Това положение на нещата няма как да не е известно в Кремъл.

Военна тактика на Руската федерация отдавна не е завземане, а изтощение и разрушение на Украйна и работа за разкол в международната подкрепа за нея. Но за целта Кремъл ще трябва да мобилизира допълнителна войници. Само поради тази причина, отчитайки досегашния ефект заедно с напусналите страната (общо 1,6 милиона мъже), Русия е под риск да не произведе през 2023 г. 98 млрд. щатски долара БВП или 20,8 млрд. щатски долара бюджетни приходи.

Изчислението (по данни на Световната банка) е по макро-показатели от 2021 г. Сумата на приходите под риск е приблизително равна на цената за Руската федерация на 40 дена война през 2022 г. Стратегията на разрушаване е вероятно да бъде използвана дори само по чисто бюджетни причини.

Цената на разрушението за Украйна вероятно скоро ще бъде оценено на около 600 млрд. щатски долара. Междувременно Руската федерация губи „тежест“ в световната икономика: делът и в глобалния БВП през тази година ще с 8% по-скромен от 2021 г., а през 2028 г. – 20%. Това също ще е причина за повече деструктивност.

Отношението на България и рисковете

При тази заплаха уж скритата подкрепа за Кремъл от президента на България, три парламентарни фракции и нерешителността на правителството са аморални, недалновидни стопански и стратегически и абсолютно против запазването на България като цивилизована страна.

Общественото мнение засега не помага много за промяна на отношението на българските власти. Засега най-масовата акция (ако не броим спорадичните протести) е петицията за закриване на "българо-съветска църква" на ул. "Шипка". Според редовните допитвания на Евробарометър, през пролетта на миналата година 73% от гражданите в България подкрепят Украйна, през пролетта на тази безрезервното одобрение на политика на ЕС спрямо войната в Украйна тук е 55% - малко по-ниско от Унгария. За ЕС средната стойност е 69% подкрепа.

Този спад следва да бъде изучен подробно. Но вероятно до голяма степен е следствие на спомената политическа недалновидност и нерешителност.

Ако правителството и партиите, които не залагат на победата на Руската федерация в тази разпалена от нея война, продължат да бездействат, рисковете са следните:

• България ще продължи де факто да поддържа деструктивен агресор с ядрени оръжия и международно-правно задължение да пази мира, губейки международен престиж и ориентация;
• Икономически ще инкасира загуби и няма да бъде част от възстановяването, въпреки направеното досега и въпреки приноса на български предприятия в преструктурирането на Украйна (особено след 2014 г.);
• Няма да бъдат предвидени последиците за бюджета и благосъстоянието на българските граждани както за тази, така и за следващите години. Разходите за отбрана ще се увеличават, запасите ще бъдат унищожени без подпомагане на Украйна, а попълването им и превъоръжаването ще бъде изцяло за сметка на данъкоплатците. Това ще ограничи бюджетния ресурс за други цели;
• Партиите, които мечтаят Русия да завземе Украйна, ще засилват своето влияние поне през тази и следващата година.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.