От два дни върви акция – тежковъоръжени спецчасти издирват... бивш магистрат. Тенденцията е до часове да бъде обявен за издирване (което по-късно през деня се случи, б.а.). За да е още по-весело и шарено, едни медии твърдят, че бившият магистрат имал подземни тунели и избягал през тях.

Струва ви се абсурдно ли?

Да караме поред.

Първо този магистрат – защото следователите много държат да останат именно такива (прокурорите и те държат – а пък главният прокурор най държи!) носи забележителния за човек от правосъдната система прякор Еврото.

Еврото навремето бива пуснат да напусне през „парадния вход“, въпреки скандалите около него. Да припомним само този случай, в който Върховният касационен съд на тази страна се произнася категорично, че магистратът е осъществил деянието провокация към подкуп.

Та, той бива пуснат да си ходи от съдебната системо по живо, по здраво най-вече под влияние на тогавашния главен прокурор върху колективния ВСС. Който ВСС неясно защо вместо той да страхува - той се страхува от главния прокурор. Еврото си събира куфарите, всичките прилежащи 20 заплати и в тях няма нито едно наказание.

За тази цел въпросният тогавашен главен прокурор – който никак не е „дребна риба“, въпреки фамилията му, с която някои се закачат – му образува проверка. После тя не открива нищо и я прекратява. Защото никой не може да казва на прокурора кога да образува и да прекратява. Хеле пък на главния прокурор.

Продължаваме...

Въпросният магистрат Еврото обаче е същият, за когото издирван от Интерпол банкер беглец, разказва как друг бивш магистрат - Делян Певески казвал, че Еврото е "гений" – за бутилка уиски можел да измисли на всеки нещо. Разбирай - дело. У нас делата имат неприятния навик да не свършват бързо - особено без евро на твоя страна.

Нито Пеевски, нито Еврото обаче попадат в делото за изчезналите пари от банката на по-гореспоменатия свидетел – банкера в Белград.

Но с напускането Еврото не девалвира – напротив.

След няколко години се разчува – с имена, показания, дати и документи, история, в която ограбен бизнесмен казва, че същият бивш магистрат Еврото му бил препоръчан, че е „малко скъпчия“, но пък оправя всякакви батаци в съдебната система. След като подавал куп жалби срещу сина си от година, въпросният бизнесмен отива и наема Еврото за услуга. За два дни изведнъж спящата дотогава система се събужда като великан – Спецпрокуратурата се стоварва „по всички флангове“ срещу въпросния син, с когото не могат да си поделят бащиното имане.

Доказано е, че синът към днешна дата е с един бъбрек, а точно докато бил в болница, на ръба на смъртта, подписвал докумети „като селски кмет“, с които прехвърлил собствеността си. Това не води до никакво наказание за никой от Спецпрокуратурата, камо ли за някой неин шеф.

Обаче – и „пировият победител“ - първият бизнесмен, който търсел услугата от Еврото, си прехвърля почти всичко. На жената на Еврото.

Същата тя пък е начело на стройно организирани, мускулести и татуирани протестъри в подкрепа на главния прокурор – онзи същия, от историята по-горе, който пусна Еврото през парадния изход. Тогава здрави момчета – представляващи по-скоро оперативен интерес за главния и всеки друг прокурор (дори само заради физиономиите) всъщност го подкрепят! Срещу председателя на Върховния касационен съд...

Така или иначе се вдига дандания и Еврото сменя „офиса“. Осемте джуджета остават без своя знаменит, обичащ уискито Снежан.

Но става беда - пламва война. Като тази в Украйна - единствено дето при нас не се вижда така ясно кой я е запалил. И агресорът, и агресираните са някъде в тъмното и задължително добри герои няма. В този смисъл, в Украйна са си по-добре - поне е по-бистра ситуацията.

Ако горното ви се струват стари истории, вече сме почти юни 2023 г. В рамките на тази война миналия уикенд се пускат снимки как зам. главният прокурор се среща с Еврото. Навремето, в злощастните „Осем джуджета“! Даже предстои Любена - бившата съпруга на Еврото (оная с момчетата с вълнуващите физиономии), да даде интервю за Антикуропционен фонд.

Зам. главният излиза със забележителната версия, че главният го поканил тогава на среща и после го „финтирал“, като не дошъл. Но пък на отсрещния тротоар очевидно е дошъл фотограф с дълъг телеобектив.

За капак – зам. главният вече иска охрана, защото се страхува, че главният ще го убива. Това – след като зам. главният е зам. главен вече от 12 години. Не е някаква наивна вчерашна девица, да кажеш.

А пък главният е ръководел в миналото и е разработил до съвършенсто прийомите на споменатата по-горе Спецпрокуратура, която вероятно изпълнява заповеди, разпоредени от... ресторант.

Заключение

Когато се намери някой да обясни поне това на „западните ни партньори“ (защото то има още много за обясняване!), тогава може да очакваме от тях адекватно съдействие, съвет, доклад... Или поне разбиране на българската съдебна, прокурорска и следователска Евродействителност.