Организациите от обществения сектор са длъжни да реализират автоматизирани интерфейси за осигуряване на свободен публичен достъп до електронните документи, предвиждат гласувани на първо четене промени в Закона за достъп до обществена информация, внесени от Министерския съвет, 

Мерките, които се предвиждат, се свеждат до определяне на приоритетните области, в които следва да се отворят обществените данни, видовете данни, които подлежат на отваряне, в т. ч. динамични данни, научноизследователски данни и набори от данни с висока стойност, както и условията за тяхното предоставяне.

С промените се изяснява и кръгът на задължените субекти, създават се улеснени механизми за публикуване на данните и тяхното повторно използване, както и свързване на методите на портала за предоставяне на информация с необходимостта от предоставяне на защита на личните данни и тяхното анонимизиране; правата на интелектуална собственост върху бази данни; въвеждане на легални дефиниции. 

В изпълнение на принципа „отвореност по замисъл и по подразбиране“ и за улеснение на потребителите при разработка, надграждане или внедряване на информационни системи или електронни услуги организациите от обществения сектор са длъжни да реализират автоматизирани интерфейси за осигуряване на свободен публичен достъп до електронните документи, информацията и данните в машинночетим отворен формат, които са публични, включително чрез публикуване в портала за отворени данни.

Предвижда се и периодично изготвяне на обобщен доклад за състоянието на повторното използване на информацията от обществения сектор и въздействието на наборите от данни с висока стойност, както и възможността за опростяване на достъпа до набори от данни чрез осигуряване на единна точка за достъп. Заложено е подобряване и регламентиране на  платформа за достъп по информация.

Под „отворени данни“ се разбира най-общо данните в отворен формат, които могат да се използват свободно повторно и да се споделят от всеки за всякакви цели. 

По отношение на задължените субекти законопроектът запазва съществуващата до момента терминология, включвайки държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление .

Режимът на отворени данни става приложим и за субектите, които ги създават, съхраняват и разпространяват, а именно организациите, осъществяващи и финансиращи научни изследвания, като по този начин се разширява и кръгът на задължените субекти.

Димо Дренчев обяви, че на този етап „Възраждане“ ще се въздържи от подкрепа. Той отбеляза, че с промените се  улеснява достъпът до обществена информация, до научни данни, което ще донесе ползи за България. Сериозни резерви обаче имало по отношение на това, че остава възможност за необосновани откази на служители на администрацията за поискана информация. Искането на една и съща голяма по обем информация натоварва финансовите ресурси на различните общини, смятат също от „Възраждане“.

Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС посочи, че  когато се говори за достъп до обществена информация, трябва да бъдем много внимателни с баланса между интереса на гражданите, на обществени организации, като в същото време да няма злоупотреби  с това право. Той обърна внимание, че между двете четения срокът за достъп до обществена информация би могъл да се намали, да се фиксира с определен период от време. Балачев посочи, че най-много злоупотреби има кой иска тази информация, защото обикновено има подставени лица. Така че, посочи депутатът, изискването за обоснованост на правилното искане за достъп с всички лични данни, които да го съпровождат, е задължително.  Според Балачев не е добър знак предложението за двуинстанционно обжалване.