Лидерите на САЩ, Япония, Индия и Австралия заявиха в събота, че се стремят към превръщането на Индийско-тихоокеанския регион в регион, в който "никоя страна не доминира и никоя страна не е доминирана" - формулировка, която изглежда е насочена към Китай, съобщи Ройтерс.

Лидерите на четирите държави, обединени в Четиристранния диалог за сигурност (QUAD), публикуваха изявлението си в рамките на срещата на върха на Групата на седемте (Г-7) в японския град Хирошима.

Позицията им всъщност може да бъде оприличена на ордьовър преди основното ястие – изявлението на лидерите на Г-7, което еднозначно беше критично фокусирано върху Китай.

За всичко е виновен Пекин

Китай беше осъден за позицията си по отношение на Русия, Тайван, икономическия монопол, като изявлението на лидерите на Г-7 отразява широкото сближаване на САЩ, Европа и Япония по необходимостта от това Пекин да промени курса.

Изявлението на лидерите на богатите демокрации от Г-7, което стана факт по време на пристигането на украинския президент Володимир Зеленски в Хирошима, приканва Пекин да направи повече, за да спре войната на Русия срещу Украйна, посочва “Политико“.

„Призоваваме Китай да притисне Русия да спре военната си агресия и незабавно, напълно и безусловно да изтегли войските си от Украйна“, се казва в изявлението на лидерите. “Насърчаваме Китай да подкрепи всеобхватен, справедлив и траен мир, основан на териториалната цялост и принципите и целите на Устава на ООН, включително чрез своя пряк диалог с Украйна.“

В Г-7 едва ли са забравили, че на 24 февруари Китай  огласи свой план от за прекратяване на конфликта, състоящ се от 12 точки. Публикуваният от китайското външно министерство документ предвиждаше отменяне на западните санкции срещу Русия, въвеждането на мерки, с които да се гарантира сигурността на ядрените обекти в Украйна, отварянето на хуманитарни коридори за евакуация на цивилни и предприемането на действия за възобновяването на износа на зърно. Определено подобни идеи са в дисонанс с целите на Вашингтон. Поради което сега се иска от Китай да настройва политиката си в руслото, определяно от Америка.

Приема ли Европа почти безусловно декларативния тон на Вашингтон към Китай? Все пак за отбелязване е, че в изявлението на лидерите на страните от Г-7 има и “европейски нюанс“,  т.е. от Германия и Франция, чийто фокус върху помирителното отношение към Пекин прозира в думите "Ние сме готови да изградим конструктивни и стабилни отношения с Китай“.

Определено във Вашингтон са доволни от формулирането на правилата, с които Китай трябва да се съобразява. "Нашите политически подходи не са предназначени да навредят на Китай, нито се стремим да осуетим икономическия прогрес и развитие на Китай. Разрастващ се Китай, който играе според международните правила, би бил от глобален интерес", казаха лидерите на Г-7 в изявлението.

"Ние не се разделяме или затваряме. В същото време признаваме, че икономическата устойчивост изисква намаляване на рисковете и диверсификация. Ще предприемем стъпки, индивидуално и колективно, за да инвестираме в нашата собствена икономическа жизненост. Ще намалим прекомерната зависимост в нашите критични вериги за доставки", казаха лидерите на Г-7.

Централна тема на срещата на върха и на изявлението е икономическата принуда, която Западът вижда като инструмент, чрез който Китай наказа широк кръг държави - от Япония и Австралия до Литва и Южна Корея, през десетилетието, откакто политическите  разногласия с Пекин нарастваха пропорционално с икономическите успехи на Поднебесната империя.

Страните от Г-7 стартираха нова „платформа за координация на икономическата принуда“, за да „увеличат нашата колективна оценка, готовност, възпиране и отговор на икономическата принуда“, според изявлението. Действията в тази насока няма да се ограничат само до координация в рамките на Г-7, но ще обхванат и други партньори.

Съвместният призив за разнообразни източници на критични минерали, макар и да не назовава Китай, се възприема широко като насочен срещу азиатската суперсила, която контролира например 70 процента от световното производство на редки земни елементи. Страните от Г-7 „подкрепят отворена, справедлива, прозрачна, сигурна, разнообразна, устойчива, проследима, функционираща по правила пазарна търговия с критични минерали“ и „се противопоставят на изкривяващите пазара практики и монополистични политики за критични минерали“, гласи  изявлението.

Избирателният подход при насочването на критики пролича ясно от факта, че на срещата в Хирошима не са били обсъждани покупките на руски горива от Индия,  както заяви пред репортери Винай Кватра, един от най-високопоставените дипломати на Делхи. Всъщност Индия твърди, че защитава собствените си интереси при закупуването на руски петрол. Това че Индия прави петролни сделки с Русия се разглежда като подкопаване на западните санкции към Москва. Но Западът не може отведнъж да постави в позицията на грешници и Китай, и Индия с надеждата Кремъл да изпадне в пълна изолация.

Закъсняхме, но ще наваксаме

Точно десет години бяха необходими на западните стратези, за да прогледнат – в някаква степен – какво цели стартираната през 2013 г. глобална инициатива на Пекин ”Един пояс, един път“. 

Поради което в изявлението от срещата на върха на Г-7 беше поет ангажимент за мобилизиране на до 600 милиарда долара финансиране за качествена инфраструктура чрез Партньорството за глобални инвестиции в инфраструктура, съперник на китайската инициатива “Един пояс, един път“. “Ние ще мобилизираме частния сектор за ускорени действия за тази цел“, казаха политиците.

Дали това ще сработи предстои да се види. А и да не забравяме, че китайският “Пояс и път“ изпреварва западните стратези с цяло десетилетие. 

Преди 5 години, в края на март 2018 г., Световната банка в преглед за ЕПЕП посочи, че китайската инициатива има за цел да засили инфраструктурните, търговските и инвестиционните връзки между Китай и около 65 други страни, които общо представляват над 30 процента от световния БВП, 62 процента от населението и 75 процента от известните енергийни запаси. Инициативата се състои основно от Икономическия пояс на Пътя на коприната , свързващ Китай с Централна и Южна Азия и нататък с Европа, и Новия морски път на коприната, свързващ Китай с нациите от Югоизточна Азия, страните от Персийския залив, Северна Африка и Европа.

Контейнерният терминал на пристанище Хамбург не е началото

Правителството на канцлера Олаф Шолц е в деликатното положение да прави преглед на двустранните връзки с Пекин в момент, когато Китай  е най-големият търговски партньор на Германия. Преди десетина дни Берлин одобри искането на китайската компания “Коско“ (СOSCO) да закупи миноритарен дял от контейнерен терминал на пристанището Хамбург. 

Плановете на китайския държавен корабен гигант COSCO да закупи миноритарен дял от 24,9% в терминала "Хамбург Толерорт", които социалдемократическият канцлер прокара миналата есен  въпреки възраженията на коалиционните партньори Зелените и либералната Свободна демократическа партия (СвДП), бяха поставени под ново съмнение през април, след като стана ясно, че германските органи за сигурност са обявили съоръжението за "критична инфраструктура".

Остава да се види какъв процент от контейнерния терминал ще бъде разрешено да купи COSCO. Най-ниската възможна опция е 9,9 процента.

Китайското правителство разкритикува дебата в Германия относно влизането на COSCO в контейнерния терминал в пристанището на Хамбург, припомня ДПА.

В средата на април говорителят на китайското външно министерство Ван Вънбин заяви пред пресата: "Надяваме се, че германската страна ще се въздържи от политизиране на търговското сътрудничество и превръщането му в нещо, свързано с идеологията или сигурността."

Той също така заяви, че се надява Берлин да бъде "обективен, рационален в разглеждането на нашето практическо сътрудничество и да осигури честна, справедлива и недискриминационна бизнес среда за китайските компании".

А и в Китай могат да чакат. Доказателство за това е развитието на пристанище Пирея в Гърция.  COSCO за първи път получи правото да оперира части от Пирея през 2008 г. През 2016 г. тя придоби 51% от гръцкия държавен оператор на пристанището, а през октомври 2021 година увеличи дела си до 67 процента.

През 10-те години след  2009 г., след като COSCO започна да оперира терминали в Пирея, обемът на обработваните в пристанището контейнери нарасна около седем пъти до 5,65 милиона TEU (20-футови контейнери – бел. ред.), припомня "Никей Ейша“. 

Може да се каже, че гръцкото правителство е доволно от работата на COSCO в главното гръцко пристанище. "Китайската инвестиция в Пирея е от полза и за двете страни", заяви премиерът Кириакос Мицотакис през февруари 2021 г. по време на първата среща на високо равнище на Китай със 17-те страни от Централна и Източна Европа, припомня Дойче веле. Китайският президент Си Цзинпин определи инвестицията в Пирея като "образцов проект". Си, който лично инспектира пристанището през 2019 г., вижда Пирея като "важен център“ за връзката вода-суша на Китай с Европа и за свързаността между Азия и Европа.

Към момента COSCO все още не е финализирала сделката за контейнерния терминал в Хамбург. Но от проучване на института Меркатор е видно, че китайски компании притежават различни проценти от редица важни пристанища в Европа: Ротердам, Антверпен, четири терминала във Франция, два в Испания,  по един в Италия и Малта и два в Гърция.

Германия се намира в деликатно положение на фона на втвърдяването на позициите на Г-7  към Китай, доколкото на 20 юни в Берлин е предвидено да се проведат двустранни германо-китайски правителствени консултации, както информира агенция Блумбърг.

Германско-китайските разговори на високо равнище ще се проведат около седмица преди ключовата среща на върха на лидерите на ЕС на 29-30 юни, на която отношенията между ЕС и Китай ще бъдат сред водещите теми в дневния ред, както обяви наскоро председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Като се има предвид, че в Берлин няма единодушие дори в управляващата коалиция какви отношения да се градят с Китай, оставащото до срещата на 20 юни в Берлин време обещава да бъде богато на новини.