Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г. Социалните партньори посочиха като основна причина заложения бюджетен дефицит и отдалечаването на членството на България в еврозоната.
Принципите, които са използвани и бяха валидни за изготвянето на предходните два бюджета, са валидни и за този, каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Отговорността е на този, който трябва да внесе този проект, както и на този, който ще го подкрепи и приложи, допълни той. По думите му за първи път Министерството на финансите е загърбило консервативния модел за планиране на приходите и това е оптимистичен вариант на приходите, а за разходите е реалистичен вариант.
Изготвянето и приемането на държавния бюджет е най-важната задача както за служебното правителство, така и за политическите партии, представени в Народното събрание, каза Людмила Петкова, заместник-министър на финансите пред представянето на проекта за бюджет. Приетите законодателни промени и политически решения от последните няколко парламента оказват отрицателно въздействие върху приходната част на бюджета и водят до увеличаване на разходите, посочи тя. По думите ѝ разчетите на Министерството на финансите продължават да показват, че при запазване на действието на приетите политики през миналата година и без предприемане на приходни и разходни мерки, дефицитът за тази година ще бъде 6.4 на сто от Брутния вътрешен продукт.
Петкова припомни, че предложенията за промени в данъчното законодателство бяха публикувани през март за обществено обсъждане и посочи, че след ясен политически сигнал от партиите, че предложените промени няма да бъдат подкрепени и приети от Народното събрание, служебното правителство предлага проект на държавен бюджет за 2023 г., при действащи политики, с дефицит 6.4 на сто от БВП, без да бъдат отразени изготвените приходни мерки. Макроикономическата прогноза на МФ предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8 % по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 процента. Прогнозната оценка на приходите е на база на основните параметри на макроикономическата прогноза и при запазване на действащата данъчна политика – без нови данъци, без промени в основните данъци, включително действащи стандартни намалени данъчни ставки, като основният акцент е подобряване на събираемостта на приходите, каза още Петкова.
През 2023 г. прогнозираните приходи са общо в размер на 65,8 млрд.лв., като 51,8 млрд.лв. от тях са данъчно-осигурителни приходи, 9,9 млрд.лв – неданъчни приходи, 4 млрд.лв. – помощи и дарения. Ръстът на приходите в сравнение с 2022 г е само един милиард лева, посочи още Петкова.
При разходите ръстът в сравнение с миналата година е 11,5 млрд.лв., като общо прогнозираните разходи за тази година са 77,7 млрд.лв.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е предвидено да остане непроменен и е 4,5 млрд.лв.
Въз основа на допусканията, за периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд.лв, което е 25,3 % от БВП, а към края на 2025 г. да достигне до 33 % от БВП, посочи още Петкова.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепиха предложения проект, тъй като подходът на приходи и разходи води до прекомерния дефицит. В средносрочната прогноза е изчислено, че за следващите две години бюджетният дефицит ще продължи да бъде над 3 %, което отдалечава България от основния ѝ приоритет – членство в еврозоната, вероятно за 10-годишен период, каза Добрин Иванов от асоциацията. Бюджетните дефицити рефлектират и върху държавния дълг и вървим към задлъжняване на държавата. Основните виновници за това състояние на публичните финанси са действията на политиците и безотговорното им отношение към съставянето на редовно правителство, допълни Иванов.
Българска стопанска камара се въздържа от подкрепа, каза Станислав Попдончев и мотивира решението с отдалечаването на България от членство в еврозоната и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Най-голямо впечатление правят средствата, предвидени за капиталови разходи, и е ясно, че до 10 млрд.лв. будят недоумение как биха могли да бъдат извършени до края на годината, допълни той. От камарата апелираме да се запази бюджетният дефицит до 3 процента и засега да не се правят радикални промени в данъчната система, добави той.
Високият дефицит е плуване по течението, не подкрепяме и повишаването на държавния дълг, не подкрепяме мотивите за увеличаването на заплатите в администрацията по начина, по който се случва, каза Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата, аргументирайки липсата на подкрепа към проекта за държавен бюджет. По думите му не са предвидени мерки за ограничения и икономии. От палатата не подкрепихме изявлението на Министерството на финансите за това, че се отказваме да влизаме в еврозоната следващата година, припомни той.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и от Съюза за стопанска инициатива на гражданите също изразиха мнения, че няма да подкрепят предложения проект.
От КТ „Подкрепа“ и от КНСБ изразиха притесненията си от липсата на мерки за намаляване на дефицита и за гарантиране на ръст на доходите на заетите лица.
Социалните партньори обсъдиха проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г., както и проектите на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване за 2023 г. , като по нито един от проектите не постигнаха съгласие.
