Години наред учените са озадачени от значението на 819-дневното отброяване на календара на маите в древните глифични текстове. Изследвайки преброяването за период от 45 години, изследователите са открили, че то всъщност съответства на циклите на „всички големи планети“. Това е невероятен пример за напредналите астрономически познания на цивилизацията на маите и свидетелство за силата на човешкото любопитство и изследване.

Новото изследване, публикувано в списание Ancient Mesoamerica, изглежда успява да отговори на въпроси, които объркват археолози и астрономи от десетилетия. Тези открития предлагат уникална гледна точка върху сложната математика, която е в основата на сложната календарна система на маите. Това изследване има по-широк поглед от всяко предишно научно изследване и предоставя нови прозрения за сложните астрономически знания, притежавани от маите.

Едър план на глифове върху календар на маите. Кредит: zimmytws / Adobe Stock (свободен лиценз)

РАЗКРИВАНЕ НА ТАЙНИТЕ НА ДРЕВНА СИНОДИЧНА СИСТЕМА ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ

Изследователите на древните астрономически знания дълго са се опитвали да обяснят значението зад 819-дневното броене в календара на маите, описано само в глифични текстове. Винаги се е подозирало, че е свързано с планетарните цикли, но двамата автори на изследването, Джон Линден (John H. Linden) и Виктория Брикър (Victoria R. Bricker) от Университета Тулейн, отбелязват, че „неговата насочена към цветовете схема от четири части, е твърде кратка, за да пасне добре на синодичните периоди на видимите планети“.

Известно е, че астрономите на маите са изчислили точно синодичните периоди на видимите планети, времето, необходимо на планетата да се върне на същата позиция в небето, както се вижда от Земята. Тези древни наблюдатели на небето са използвали това знание, за да създават календари и да предсказват небесни събития, като слънчеви и лунни затъмнения. Синодичните периоди на Венера са били от особен интерес за астрономите на маите, но те проследяват движенията на „всички“ други видими планети, включително Юпитер, Сатурн, Марс и Меркурий.

ИЗТРИТИ ОТ ВРЕМЕТО МОДЕЛИ СЕ ПОЯВЯВАТ В КАЛЕНДАРА НА МАИТЕ

Водещият автор Джон Линден установява, че когато дължината на календара на маите се увеличи до 20 периода от 819 дни, „се появява модел“. Календарът разкрива синодичните периоди на „всички видими планети“ в определени точки на станции в по-големия 819-дневен календар. В заключение изследователят заключава, че маите са възприели „45-годишен поглед върху планетарното подреждане“ и че те внимателно са кодирали това в своята календарна система.

Изследователите отдавна смятат, че този 819-дневен календар на маите произлиза от синодичните периоди на видимите планети. Въпреки това, тъй като изглежда, че всяка планета следва различен път в небето, съпоставянето на няколко планети в 819-дневен интервал не е имало смисъл за ранните учени. Новото проучване обаче показва, че календарът не само трябва да се чете за 819 дни, но и за „16 380 дни (около 45 години), общо 20 времеви линии от 819 дни. 

Изследването взема като отправна точка циклите на планетата Меркурий, която има синодичен период от 117 дни. Това означава, че Меркурий завършва точно седем цикъла в рамките на числото 819 дни (819 / 117 = 7).

Оттам обаче трябва да се започне да се екстраполира числото 819 и ако се начертаят 20 цикъла от 819, може да се побере всяка ключова планета в микса.

Марс има синодичен период от 780 дни, следователно 21 цикъла на Марс се равняват на точно 16 380. А 20 цикъла от 819-дневния календар правят общо 16 380.

След като разглеждат всички видими планети, изследователите отбелязват, че 7 периода на Венера съответстват на пет пъти по 819 дни, 13 периода на Сатурн се синхронизират с 6 пъти по 819 дни, а 39 периода на Юпитер се равняват на 19 пъти по 819 дни.

В СЪРЦЕТО НА КОСМОЛОГИЯТА НА МАИТЕ

Двамата автори пишат, че вместо да ограничават фокуса си до която и да е планета, астрономите на маите, които са създали 819-дневното броене, „са си го представили като по-голяма календарна система“, инструмент, който може да предвиди „всички синодични периоди на видимите планетиа“. След това, когато числото 819 се екстраполира 20 пъти, „може да се постави всяка важна планета в микса“.

След като разбират как функционира този изгубен календар на маите, двамата учени откриват „точки на съизмеримост“ с планетарните цикли както в още два календара на маите - Цолкин и календарния кръг Хааб. Състоящ се от 20 периода от по 13 дни, Цолкин е 260-дневен календар, основан на цикъла на отглеждане на царевица, който се използва за гадаене и ритуални цели. Хааб е 365-дневен слънчев календар. Датите на Цолкин и  Хааб се комбинират в календарния кръг и се повтарят само на всеки 52 години.

Цолкин и календарният кръг, както и новооткритият 819-дневен календар на маите, са централни в космологията на маите и са били използвани, за да диктуват ключовите дати за всички земеделски, религиозни и социални дейности.

The Maya 819-Day Count and Planetary Astronomy, John H. Linden and Victoria R. Bricker, Ancient Mesoamerica, First View , pp. 1 - 11 Published by Cambridge University Press, 2023, DOI: https://doi.org/10.1017/S0956536122000323

New Evidence Sheds Light on Ancient Mayan Calendar, Аncient Оrigins