Колаборация между активисти, бизнес и технологии създадоха система за ранно предупреждение за замърсен въздух в Димитровград.
Системата информира в реално време, чрез автоматизиран вайбър канал, като дава информация при лоши, притеснителни или застрашителни нива на основните замърсители на въздуха в града. Нужно е само да се присъедините към вайбър канала, което може да направите чрез сканиране на QR кода в статията или да използвате линка ТУК.
Активистите за чист въздух от "Дишай, Димитровград" започнаха да търсят начин, чрез който лесно и удобно да бъде информирано населението при нездравословни нива на въздуха в града. Така, благодарение на димитровградчанина Димитър Караиванов (известен като Митака от Фермата) бе осигурено финансирането и закупуването на частна (несертифицирана) измервателна станция, чрез дарение от компанията му Kanbanize. Станцията следи за нивата на:
O3 – Озон *
NO2 – Азотен диоксид **
CO – Въглероден монооксид ***
SO2 – Серен диоксид ****
ФПЧ - фини прахови частици *****
Търсенето на решение за адекватно алармиране, при нездравословни нива на замърсители, бе провокирано от системните замърсявания на въздуха в Димитровград през последните 2 години. Статистиката показва, че през 2021 и 2022 година пределно допустимите средночасови (СЧН) норми на газа серен диоксид са превишавани 53 пъти (при оптимално допустими 24 пъти в 1 календарна година), като за сравнение през предходните 2019-2020г. превишенията са били общо 4. Азотният диоксид във въздуха на Димитровград за периода 2021 и 2022 година е надвишил средночасовите прагове 8 пъти (при оптимално допустими 18 пъти в 1 календарна година). Често се засичат и високи нива на фини прахови частици (ФПЧ), както и газа Озон.
В тези ситуации на превишения, населението е нужно да бъде уведомено, за да може да вземе информирано решение дали да подложи себе си и децата си на вредните въздействия на замърсения въздух, който вероятно може да навреди на тяхното здраве. Най-уязвимите групи при замърсяване на въздуха са малките деца, възрастните хора, както и тези страдащи от респираторни и сърдечни заболявания.
Националната Система за информиране на населението за качеството на атмосферния въздух публикува ежечасово данните, но средно с над 1 час закъснение, поради усредняване и ратифициране. От там може да се информирате дали е бил замърсен въздуха, но след като се приберете от разходката си например, отделно малка част от хората биха влезли в сайта, за да проверят колко са високи нивата на замърсителите, преди да излязат от къщи. Тук на помощ идва Чатботът на автоматизирания вайбър канал на Дишай Димитровград, който следи показанията на основните замърсители през средно 3 минути и незабавно пуска предупреждение, ако нивата бъдат превишени и въздуха започва да бъде потенциално вреден за човешкото здраве.
Едва ли са много хората, които имат информация, че въздуха навън е вреден и биха предприели излизане за удоволствие и да се подложат на вредното влияние на газовете във въздуха. При превишение на алармените прагове при серния диоксид например, се препоръчва на хората да се затворят в закрити пространства и да не предприемат физическо натоварване, ако са навън, но това може да бъде предприето само, ако имат навременна информация.
Припомняме ви, че на 10 септември 2022г. в Димитровград бяха регистрирани рекордно високи нива на серен диоксид, при максимална СЧН от 350 мкг/м3 и Алармен праг при 500 мкг/м3 (за 3 последователни часа), серния диоксид достигна концетрация от над 2 000 мкг/м3. Замърсяването е започнало след 9:00 часа сутринта. По разписаните правила, населението е трябвало да бъде уведомено след 3 часа, но в тези 3 часа в топлия септемврииски ден, парковете са били пълни с деца, Неделния пазар бе пълен с хора от всички точки на страната, като никой от тях не знаеше, че въздуха е вреден. От РИОСВ направиха уведомление към медиите и институциите малко след 12:30 часа, след което започна разгласяването на информацията за това, но в тези около 3 - 4 часа населението е било подложено на въздействието на в пъти по-високи от допустимите нива на серен диоксид.
От "Дишай Димитровград" Ви призовават да се абонирате за вийбър канала и да бъдете информирани.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
*Озон
Източници
Озонът е газ, който се среща в горната част на атмосферата - 30 - 50 км над земната повърхност и в приземния въздушен слой. Високо разположеният озонов слой има защитни функции, изразяващи се в защита срещу ултравиолетовите лъчи, докато в приземния слой, той може да има неблагоприятно въздействие.
Озонът е мощен оксидант. Той не се емитира директно в атмосферата. Формира се от взаимодействието на азотните оксиди и летливите органични съединения под влияние на високи температури и слънчева светлина. Липсват антропогенни емисии във въздуха. Естествените фонови стойности на озона във въздуха са около 30 мкг/м3, но могат да стигнат много по-високи стойности (напр. 120 мкг/м3).
Влияние върху човешкото здраве
Озонът прониква и оказва токсичното си въздействие чрез дихателната система. Здравните ефекти се състоят във възпаление на респираторните органи, намаление на функционалността на белия дроб, съпроводени с ускорено дишане. Засяга имунната система и намалява устойчивостта към респираторни заболявания. Най-често на рисковото влияние на озона са изложени тези, които работят на открито и имат астматични заболявания. Препоръчва се при съдържание на озон над ПДК хората с повишена чувствителност да избягват продължително пребиваване на открито.
Токсичното въздействие на озона се изразява в окисление на сулфхидприлните и амино групите на ензимите, ко-ензимите, белтъците и пептидите. Окислява също ненаситените мастни киселини до мастни прекиси.
Токсичността на озона е зависима от нивото на експозицията. Краткосрочните остри ефекти започват с дразнене на очите при около 200 мкг/м3 озон, а при по-високи концентрации засягат белия дроб. Епидемиологични проучвания установяват белодробни увреждания при експозия на деца при концентрация 220 мкг/м3. Промени в белодробната функция се наблюдават също и при астматици при експозиция на 160 - 340 мкг/м3.
Въз основа на наблюденията за здравните ефекти на озона, СЗО препоръчва допустима едночасова концентрация 150 - 200 мкг/м3, а за осемчасова експозиция - 100 - 120 мкг/м3.
Законодателство
Наредба №12 от 15 юли 2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 30 юли 2010 г.) oпределя норми за пределно допустими концентрации (ПДК) за озон в атмосферния въздух. Въведените ПДК целят предпазване от вредния ефект на озона върху здравето на хората и околната среда. Регламентираните норми са следните:
- Праг за информиране на населението(средно часова стойност)- 180 мкг/м3;
- Праг за предупреждение на населението (средно часова стойност) - 240 мкг/м3 (измерени през три последователни часа);
- Праг за здравна защита (8 часова плаваща средна стойност) - 120 мкг/м3;
* Информацията за влиянието на атмосферните замърсители върху човешкото здраве е съгласувана с Министерството за здравеопазването (МЗ) и Националният център по обществено здраве и анализи според чл. 44, ал.2 към Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. и Заповед № РД-09-159/14.04.2003 г. на МЗ.
** Азотен диоксид
Източници
Азотният диоксид се образува при горивни процеси. Основни източници са моторните превозни средства (МПС), топлоелектрическите централи (ТЕЦ), някои промишлени предприятия, тютюнопушенето. Под въздействието на интензивна слънчева светлина и в присъствие на летливи органични съединения в атмосферния въздух азотният диоксид взаимодейства химически, в резултат на което се образува вторичният замърсител - озон.
Влияние върху човешкото здраве
Азотният диоксид навлиза в човешкия организъм чрез дишането. По-голяма част от азотния диоксид се абсорбира в организма, а значителна част от него може да се задържи дълго време в белия дроб. Продължително въздействие на концентрации над ПДК може да причини структурни промени в белия дроб. Вредното въздействие на този замърсител се отразява предимно върху дихателните функции. Неблагоприятно се повлияват хронично болните с респираторни инфекции, а особено чувствителни към повишаване нивото на азотния диоксид са болните от белодробна астма.
Установено е, че при кратковременна експозиция, най-ниската концентрация, при която се наблюдава ефект върху астматици (в течение на 1 час) е 560 mg/m3, която служи като основа за определяне на допустимите граници за замърсяване на въздуха.
Законодателство
Наредба №12 от 15 юли 2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 30 юли 2010 г.) определя норми за пределно допустими концентрации (ПДК) за азотен диоксид. Въведените ПДК целят предпазване от вредния ефект на азотния диоксид върху здравето на хората и околната среда. Регламентираните норми са следните:
- СЧН - 200 мкг/м3 (да не бъде превишавана повече от 18 пъти годишно)
- СГН - 40 мкг/м3
- Алармен праг – 400 мкг/м3 (измерени през три последователни часа от съответните АИС и ДОАС)
При превишаване на алармените концентрации се налага прилагането на мерки за ограничаване на вредното въздействие на замърсителя.
* Информацията за влиянието на атмосферните замърсители върху човешкото здраве е съгласувана с Министерството за здравеопазването (МЗ) и Националният център по обществено здраве и анализи според чл. 44, ал.2 към Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. и Заповед № РД-09-159/14.04.2003 г. на МЗ.
*** CO – Въглероден оксид
Източници
Въглеродният оксид e газ без цвят, без мирис, малко по-лек от въздуха, горящ газ. Представлява един от най-широко разпространените атмосферни замърсители, който се образува при непълното горене на въглеродсъдържащи материали.
Най-голям източник на СО е автомобилния транспорт - над 65 % от общото емитирано количество за страната.
Влияние върху човешкото здраве
Въглеродният оксид прониква в организма при вдишване. В кръвта се свързва с хемоглобина и образува карбоксихемоглобин, чиято връзка е 250 пъти по-стабилна отколкото на оксихемоглобина. Вредното му въздействие произтича от нарушаване преноса на кислород до тъканите. Пренаталната експозиция води до увреждане на плода. Образуването на карбоксихемоглобин определя здравните ефекти на въглеродния оксид.
Образуваният карбоксихемоглобин води до хипоксия в тъканите и смущения в чувствителните на кислородния дефицит органи: сърце, мозък, кръвоносни съдове и формени елементи. Рискът за здравето се оценява на базата на образувания карбоксихемоглобин в организма, което зависи от концентрацията му във въздуха и продължителността на експозицията. При ниски концентрации на карбоксихемоглобин (под 10 %) се засилват симптомите при болни от стенокардия или се изявяват невроповеденчески ефекти.
Като безопасно ниво се определя 2,5 - 3,0 % карбоксихемоглобин, което е еквивалентно на 30-минутна експозиция на 60 mg/m3 или при 8-часова експозиция на 10 mg/m3. Това ниво се препоръчва за опазване здравето на населението. Болни от сърдечно-съдови заболявания са чувствителни към високи концентрации.
Законодателство
Нашето законодателство приема следните ПДК за въглероден оксид в атмосферния въздух с Наредба №12 от 15 юли 2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 30 юли 2010 г.):
Регламентирана е следната норма за въглероден оксид за опазване на човешкото здраве:
- максимална осемчасова стойност в рамките на денонощието – 10 мг/м3 (да не бъде превишавана повече от 1 път годишно).
**** Серен диоксид
Източници
Серният диоксид спада към групата на серните оксиди ( SОx), които се формират при изгаряне на горива с високо сярно съдържание. Основен антропогенен източник на серен диоксид е изгарянето на природни горива (ТЕЦ, битови източници). Металургията и химическата промишленост също са източник на замърсяване със серен диоксид. SO2 и NОx са основни компоненти на "киселите дъждове".
Влияние върху човешкото здраве
Серният диоксид постъпва в организма чрез респираторната система. При високи концентрации абсорбцията му достига до 90 % в горните дихателни пътища и по-малко в по-ниските отдели на дихателната система.
При кратковременна експозиция на серен диоксид се засяга преди всичко дихателната система. Отбелязва се голямо разнообразие на индивидуална чувствителност на населението към серен диоксид, но особено чувствителни са лица болни от бронхиална астма. Действието на серния диоксид върху дихателната система като правило се съчетава с влиянието на праха. Чувствителни групи от населението към експозиция на серен диоксид са децата, възрастните, хората с астма, със сърдечно-съдови заболявания или хронични белодробни заболявания. Здравните ефекти на серния диоксид се проявяват с нарушение на дишането, белодробни заболявания, нарушение на имунната защита на белия дроб, агравация на съществуващи белодробни и сърдечносъдови заболявания. Трудно е да се отдели действието на серния диоксид от това на праха, с което се свързва също повишената честота на хоспитализации и смърт. Хора с астма са 10 пъти по-чувствителни към серния диоксид, отколкото здравите. Децата с астма са особено чувствителни, а експозицията на серен диоксид може да доведе до възпалителни белодробни заболявания.
Законодателство
Наредба №12 от 15 юли 2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 30 юли 2010 г.) oпределя норми за пределно допустими концентрации (ПДК) за серен диоксид. Въведените ПДК целят предпазване от вредния ефект на серния диоксид върху здравето на хората и околната среда. Регламентираните норми са следните:
- СЧН - 350 мкг/м3 (да не бъде превишавана повече от 24 пъти годишно)
- СДН - 125 мкг/м3 (да не бъде превишавана повече от 3 пъти годишно)
- Алармен праг – 500 мкг/м3 (измерени през три последователни часа от съответните АИС и ДОАС)
При превишаване на алармените концентрации се налага прилагането на мерки за ограничаване на вредното въздействие на замърсителя.
* Информацията за влиянието на атмосферните замърсители върху човешкото здраве е съгласувана с Министерството за здравеопазването (МЗ) и Националният център по обществено здраве и анализи според чл. 44, ал.2 към Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. и Заповед № РД-09-159/14.04.2003 г. на МЗ.
***** Фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5)
Източници
Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК - модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат.Основни източници на прах са промишлеността, транспорта и енергетиката.
Влияние върху човешкото здраве
Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 mm - ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10.
Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Кратковременната експозиция на 500 mg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити - при значително по-ниски концентрации от ( 30 - 150 mg/m3), което е особенно силно проявено при деца. Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечно-съдови заболявания.
Законодателство
Наредба №12 от 15 юли 2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 30 юли 2010 г.) определя норми за пределно допустими концентрации (ПДК) за фини прахови частици. Въведените ПДК целят предпазване от техния вреден ефект върху здравето на хората и околната среда. Регламентирани са следните норми за фини прахови частици:
ФПЧ10
- СДН - 50 мкг/м3 (да не бъде превишавана повече от 35 пъти годишно);
- СГН - 40 мкг/м3
ФПЧ2.5
СГН - 25 мкг/м3
* Информацията за влиянието на атмосферните замърсители върху човешкото здраве е съгласувана с Министерството за здравеопазването (МЗ) и Националният център по обществено здраве и анализи според чл. 44, ал.2 към Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. и Заповед № РД-09-159/14.04.2003 г. на МЗ.
