Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).

И тази седмица служебното правителство продължи с необяснимото си поведение в стопанското управление на страната. Този път на дневен ред бяха традиционните великденски бонуси на пенсионерите - първо изцяло забравени, след това все пак отпуснати, но под условие. В крайна сметка от този казус може да излезе добра реформа, но въпреки това не поставя управляващите в добра светлина.

Събитията около великденските надбавки от по 70 лева се развиха на два етапа. Първоначално осигурителният институт обяви, че ще изплати априлските пенсии в обичайния срок, но без бонуса за празника. След като това - напълно очаквано - беше посрещнато от вълна от недоволство, служебното правителство побърза да обяви, че надбавка ще има, но само за бедните пенсионери с пенсия под 504 лв. в обичайния размер от 70 лева на човек, или общо на стойност 72 милиона лева.

В тази необичайна ситуация има няколко обстоятелства за разплитане и няколко възможни обяснения как изобщо се стигна до нея. Нека започнем с официалното обяснение на управляващите - според тях първоначалната липса на великденския бонус е последствие от липсата на бюджет за 2023 г. Двете неща обаче не са непременно свързани, тъй като великденските надбавки се отпускат с решение на правителството, а и предишната година, чийто бюджет все още ползваме, такава помощ беше отпусната. С други думи, няма как само по себе си продължаването на бюджета за 2022 г. да е проблем.

Възможно обяснение е и финансовото ведомство да смята, че след значителното увеличение на пенсиите през 2022 г. пенсионерите просто да нямат нужда от извънредното плащане. Именно в този дух е и решението да се отпусне бонус само на онези под линията на бедност - явно мисленето е, че за голяма част от пенсионерите вече извънредното плащане е излишно, тъй като подобренията в жизнения им стандарт са достатъчни, за да не са възпрепятствани от допълнителните разходи свързани с отбелязването на пролетния празник.

Възможно е и да се цели определено внушение, а именно, че в държавния бюджет няма останали средства за извънредни социални харчове, каквато е и великденската надбавка. Това до голяма степен отговаря на реториката на финансовия министър от последния месец, която извежда на преден план рисковете от висок дефицит и "издънване" на бюджета.

Разбира се, възможно е и най-простото обяснение, а именно че служебния кабинет просто е забравил да придвижи решението за традиционната надбавка. Тук разбира се идва въпросът защо за това не е напомнил някой служител от по-ниските етажи на финансовото или пък социалното министерство, оцелял сред множеството смени на властта.

Впрочем, тези събития не са непременно негативни. Обратно, прецедентът може да стане повод за преосмисляне на подхода към този вид подпомагане, фокусирайки го само към наистина нуждаещите се. Това до голяма степен изглежда логично - в крайна сметка целта на помощта е да финансира потребление, специфично насочено към прекарване на празника, което надали представлява особено голям проблем за хората с високи пенсии.

Въпреки това разразилият се и бързо утихнал скандал оставя лош привкус за начина, по който управлява и взема решения служебното правителство - стихийно, необмислено и на парче. Това е поредната причина, поради която можем да се надяваме 49-мото народно събрание не само да успее да приеме бюджет за 2023 г., но и да излъчи правителство с демократичен мандат.