Ученици от Финансово-стопанската гимназия „Атанас Буров“ слушаха лекция в Административен съд – Хасково днес. Темата бе „Разделение на властите според Конституцията на Република България. Независимост на съдебната власт“. Тя бе водена от Стефан Самуилов - съдебен помощник и изпълняващ функциите експерт „Връзки с обществеността“ в Административен съд – Хасково.

Пред десетокласниците от специалност „Икономическа информатика“, той направи исторически преглед на българската Конституция. Започна от Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание във Велико Търново. Засега тя е най-дълго действалата от приемането ѝ до 1947 г., когато се приема така наречената Конституция на Народна Република България, с която се въвеждат до известна степен промени, които впоследствие се оказват доста сериозни, защото се преминава към социалистическия строй.

„Това е период, в който тази Конституция оформя тези отношения, с които в по-дългосрочен план се е предвиждало да регулират ръководната роля на определени политически субекти като цяло в държавата“, обясни Стефан Самуилов. Тази Конституция действа до 1971 г., когато се приема така наречената Живковска конституция. В нея основното е, че се определя водещата роля на Българската комунистическа партия. С тази Конституция съществува така наречения Народен съвет и се утвърждава еднопартийното управление в страната, или т.н. тоталитарно управление.

Актуалната българска Конституция е приета след така наречените демократични промени, на 10 ноември 1989 г. Тогава се случва един процес на въвеждане на изменения, които се оказват недостатъчни и се заражда идеята за свикване на Велико народно събрание през 1991 г. Тази Конституция приема генерални промени в държавното устройство и въобще в живота на хората, тъй като се въвежда принципа на разделение на властите, дава се право на свободната стопанска инициатива и много хора си направиха фирми и започнаха бизнес. Беше създаден Висшият съдебен съвет, организира се и създаването на президентската институция, Народното събрание влезе в съществената си роля, тъй като България стана парламентарна република, каквато е и до ден днешен. Установи се и разделението на властите, чиито функции се вмениха на отделни институции.

Това е трета лекция за учениците от ФСГ от общо предвидените 5 лекции. Инициативите са част от Образователната програма на ВСС „Съдебна власт - информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури“.