165 години от основаването си отбелязва през 2023 година ОНЧ “Заря 1858“ в Хасково. То е едно от най-старите културно-просветни средища у нас, пазители на българщината и българските традиции.

Една от най-титулуваните формация, която действа под шапката на читалището, е хор „Родна песен“ с диригент Мартин Антонов.

На празника на читалището е посветен съвместният концерт на „Родна песен“ и Симфониета- Шумен с концертмайтор Гергана Петрова, който ще е на 31-ви март от 19 часа. Той е на сцената на „Заря“ с вход „свободен“.

Програмата на концерта и процеса на работа в хоровата формация представи диригентът на „Родна песен“ Мартин Антонов.

Маестро Антонов, тази вечер е концертът на Симфонията - Шумен и хор „Родна песен“ по повод отбелязването на 165 години от създаването на читалище“ Заря“ в Хасково. На каква програма залагате?

Ще бъде красив концерт. Програмата е с произведения, които смятам, че като мелодична линия и като хармоничен звук биха били лесно възприемчиви от публиката, но те си носят вътрешната музикална сложност-имаме български произведения, които ще изпълним, а също и образци от световна класика.

Някои от оркестрациите съм ги правил конкретно за честването на празника на читалището тази вечер.

Първата част на концерта е само с инструментални произведения-Симфония 25 сол минор на Моцарт и на Джакомо Росини-увертюра „Севилския браснар“. Имаме и арията на Мария-Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев. Тя ще бъде изпълнена от солиста на Пловдивската опера Мариана Панова.

Постарали сме се да подберем програма, която е с позната мелодия от оркестровата библиотека. А в хоровите варианти, тези неща, които публиката ще чуе тази вечер, за първи път хорът ще изпълни с толкова голям състав, като този на Симфониета-Шумен. Публиката ще чуе „Тедеум“ на Морис Грей- произведение, писано по принцип само за пиано и хор. Изпълнихме го на Коледния ни концерт, разработено в аранжимент за щрайх оркестър с Камерния оркестър на Хасково, а сега съм разработил съвсем нова оркестрация на това произведение за Симфонията Шумен. Месата на „Стабат матер“ също сме изпълнявали досега, но с акомпанимент на пиано, и в акомпанимент на Камерния оркестър Хасково. Сега има нова оркестрация.

Това ли е пътя, по който искате да развивате хора-все по-сложни произведения и все по-мащабно представяне?

Да. Без да късаме обаче връзката с акапелното звучене, със звученето на хора с пиано, с основите, които този хор е изградил сам по себе си, без оркестър. Заедно с хористите смятаме, че можем да постигнем симбиозата да бъдем добри и в акапелните изпълнения, и в тези със съпровод на оркестър.

Тоест вие надграждате, изграденото до момента от предишните ръководители и диригенти на „Родна песен“?

Така е. „Родна песен“ може да се похвали наистина с големи диригенти, които са работили така, че качеството да не бъде нещото, което тепърва трябва да се развива. Качеството вече е заложено и по принцип за всеки диригент е удоволствие да работи със състав, който има изградени възможности.

Цялата световна хорова общност днес подлежи на развитие. Хоровете се реформират, започват да се обръщат към експерименталната музика. Изпълнява се музика по-близка до широката публика, но без хоровата общност да къса връзките с така наречената „висока“ -сложна музика. Това може да бъде представено в един концерт. И така да имаме музика за различна аудитория, която да покрие максимално спектъра на вкусовете на хората, които биха дошли в залата.

В такъв случай как ще поканите хората, които обичат хоровото изкуство и тези, които биха искали да дойдат на концерта, но не са запознати дотолкова с него и се чудят дали мястото им тази вечер е действително в залата?

Аз самият, и заедно с хористите, успяваме да покрием общи визии, но най-важната е тази на отговорност към хората, които биха дошли да ни слушат, че те биха отделили времето си за нас. Подхождаме с отговорност към това, което ще им покажем и тази вечер.

Работили сме с изключително желание по този концерт. Разработилите сме старателно всички произведения, въпреки краткото време което имахме за подготовка. Дадохме максимума от себе си и ще покажем, както усложнени мелодични линии, така и много хармонична структура.

Имате нови попълнения в хора, което означава развитие. Маестро, още какви предизвикателства сте готов да приемете, идвайки от друг град, за да поемете този хора в Хасково и с този ентусиазъм да продължавате да го развивате?

Всяко едно предизвикателство бих приел, ако то ще даде на хора дълголетие, като една от емблемите на Хасково, ако ще даде на хористите усещането, че творят с емоцията си.

Имам и лична отговорност към моите предшественици-диригентите на този хор, към това, което те са влагали в работата си-своите души. Аз съм диригентът сега, но аз работя, с това, което са ми оставили тази преди мен. И е изключителна благодарност да наследя такъв състав.

А моето лично предизвикателство, това към мен самия, е моят буен характер, заради който понякога прекалено много форсирам състава. Въпреки това хористите успяват да изтърпят всяка моя чепатост, да се стремят да покрият всяко мое изискване, успяват да изтърпят остротите на този мой характер и да постигнем добри резултати. В този смисъл съм им дълбоко благодарен и съм им длъжник.

Но в основата на всичко това е не само музиката, а емоцията, че правим нещо заедно и ни харесва да го правим.

Интервю на Красимира Славова