Огромен брой западни компании продават активите си в Русия и напускат страната. Някои се изтеглят, без да се интересуват от загуби. Руските власти поставят дори пречки, но се вижда, че отливът няма как да бъде спрян.
Японската Toyota, финландската Nokian Tires, германската Continental, френските TotalEnergies и Leroy Merlin, шведската IKEA, Smurfit Kappa от Ирландия и Swarowski от Австрия? Какво е общото между тези коренно различни компании? Само в рамките на един месец - март - всички те частично или изцяло се изтеглят от Русия и ще продадат активите си в страната.
Към този списък ще се присъедини и най-големият производител на автомобили в Европа Фолксваген (Volkswagen), който вече обяви, че продава заводите си в Калуга. Германският концерн Henkel, който произвежда битова химия, има намерение да продаде единадесетте си завода в Руската федерация.
Няколко вълни на изтегляне на западни фирми от Русия
Това е нова вълна от западни компании, които се оттеглят от руския пазар. Непосредствено след началото на войната много чуждестранни фирми временно замразиха дейността си на територията на Русия, но други още тогава решиха да се изтеглят от руския пазар изцяло и просто да се примирят със загубите, които бяха свързани с това решение. В следващите месеци последваха още няколко вълни на изтегляне от Русия.
Местният мениджмънтът на съответните чужди компании в Русия често се превръщаше в “купувач” или просто в “получател” на западните активи. Тези мениджъри познават добре съответните производствени обекти, но обикновено не разполагат с капитала и експертизата, за да платят адекватно на продавача и да развиват придобитите заводи и в бъдеще.
А сега се задава нова вълна на отстъпление, която отново засяга особено силно руската автомобилна индустрия.
Защо Москва одобрява новите продажби на компании?
От 5 март заводът за моторни масла в Калуга вече не принадлежи на френската корпорация TotalEnergies. На 8 март Continental съобщи за "напреднали преговори" за продажбата на завода си за гуми в Калуга, в очакване на "регулаторни одобрение". На 14 март такива одобрения бяха дадени на финландския производител на гуми Nokian Tyres: Заводът му край Санкт Петербург е придобит от руската петролна компания “Татнефт”. На 16 март Кремъл обяви, че се работи по предаването на завода на Toyota в Санкт Петербург на Института за изследване на автомобилостроенето НАМИ.
Изглежда, че някои западни инвеститори намират начини да получат поне някаква печалба от активите си в Русия. На други им се налага просто да се откажат от тях, за да могат да се изтеглят от руския пазар легално. В някои случаи това запазва и възможността им потенциално да се върнат обратно.
Това повдига въпроса каква е логиката на Москва да позволява на компании от т.нар. “неприятелски държави” да продават руските си филиали. Също така - защо одобренията за тези процеси сега се увеличават толкова много? Просто съвпадение ли е това или тенденция?
Фактът, че тези сделки са били подготвени отдавна, предполага, че става дума за съвпадение. Повечето от компаниите, които сега официално прекратяват дейността си на територията на Русия, обявиха намеренията си да го направят още през миналата година.
Някои западни компании се надяваха на добра продажба
Очевидно част от западните фирми се надяваха все пак да получат възнаграждение в замяна на руските си активи вместо просто да се откажат от тях. Ирландската компания Smurfit Kappa обяви оттеглянето си от руския пазар още през април 2022 година, но финализира сделката за продажбата на трите си фабрики чак на 23 март тази година.
Френската верига магазини Leroy Merlin е особен случай. Преди година от компанията обявиха, че не искат да напускат Русия. На 24 март тази година обаче фирмата съобщи, че ще затвори 107 свои магазина в 62 руски града. Очевидно с оглед на понижената покупателна способност на руснаците и все по-сложната логистика при вноса в Русия бизнесът там вече не е бил привлекателен за компанията.
Фактът, че продажбата на западни активи в Русия е сложна и продължителна, вероятно се дължи и на това, че купувачите искат да се договорят за най-ниската възможна цена. Освен това руското правителство вероятно умишлено е забавило официалните одобрения за тези сделки с надеждата, че някои от западните фирми ще размислят.
След като войната се води вече повече от година и няма изгледи скоро да приключи, руските власти навярно са се простили с тези надежди. Затова и Москва бързо издаде много разрешения наведнъж - това е основателното предположение. Целта е и поне част от тези фабрики да започнат работа отново.
Странната ситуация на Фолксваген
Ситуацията на Фолксваген обаче не се вписва в това обяснение. Фабриката им в Калуга не работи от март 2022, но германският концерн засега не се отказва от активите си безвъзмездно, въпреки че по всяка вероятност ще се справи финансово с подобна стъпка.
Вместо това компанията чака цяла година. Защо? За да свърши войната? На 1 март бяха обявени преговори за продажба на фабриките, за които беше уточнено, че се очаква да бъдат завършени “в скоро време”. По това време обаче бившият партньор ГАЗ, с когото компанията се раздели по взаимно съгласие миналото лято, вече беше предявил иск за обезщетение в размер на около 190 милиона евро, а на 17 март активите на VW бяха замразени от руски съд. Трудно е да се повярва, че ГАЗ и собственикът на компанията - санкционираният близък до Кремъл олигарх Олег Дерипаска, са предявили подобен иск, без да консултират това първо с властите в Русия.
Това води до един извод - Москва иска, ако не да спре, то поне да забави продажбата на фабриките на германския автомобилен концерн. С каква цел? Да се изстискат колкото се може повече милиони от някогашния ухажван германски инвеститор? Или да се отложи едно много неприятно признание във вътрешната политика? Дори и след посещението на китайския държавен глава Си Дзинпин в Москва все още не се вижда дългоочакваният китайски автомобилен производител, който би могъл да заеме мястото на Фолксваген - и затова заводите за производство на автомобили в Калуга, намиращи се на около 200 километра южно от столицата, явно ще западнат още повече.
