Преди години тръгна слухът, че определена дрога превръща децата в канибали. Това се оказа измислица. Но много други проблеми, свързани с наркотиците и децата в България, са тежка реалност. Веселина Божилова разказва за "Дойче веле".

През 2022 година в България 1483 лица под 18 години са попаднали в токсикологиите заради остра интоксикация с психоактивни вещества - след употреба на наркотици, алкохол или на комбинация от двете.

Наркотични вещества са отвели в спешните отделения 253 деца под 18 години. Броят на приетите в болница лица до 15 години е 107. При по-малките съотношението момчета - момичета е едно към едно, при по-големите момчетата са малко повече.

По-честата причина деца и непълнолетни да бъдат приемани в токсикологиите е алкохолът - там броят на децата до 15 години е 582. А на тези на възраст между 16 и 18 години - 494. Има и случаи, при които постъпилите в спешно отделение деца са употребили и двете - и алкохол, и наркотици. Но те са сравнително малко на общия фон - общо 114.

Според специалистите желанието на човек да се замае, да се откъсне от себе си поне за малко, се проявява още в най-ранна възраст - с люлките и въртележките. Но ако тогава това е просто невинна игра, то по-късно вече подрастващите плащат все по-висока цена за бягството от реалността.

И докато алкохолът и някои наркотични вещества си остават класически опити, други моди се менят постоянно. Децата и младежите злоупотребяват с енергийни напитки, наргилета, райски газ, а сега и с никотинови торбички, наричани снус. Това са временни хитове на пазара на леката дрога, но общото между тях е, че са достъпни, легални, разрешени и обикновено са последвани от шумни медийни кампании. След тях обаче нищо сериозно не се променя.

Какво ще дойде след снуса?

"В момента сред децата е популярен т.нар. снус, преди време беше райският газ, още преди това - наргилетата. Боя се, че всичко това е мода, която ражда единствено сензации по медиите, които обаче не водят до никакъв траен резултат", казва д-р Иван Добринов, психиатър. "Ако в България имаше система за справяне с този проблем, тя щеше да улавя всякакви нови моди сред употребяващите психоактивни вещества, а не както сега да вървим след нещата и да правим спорадични кампании срещу това или онова, смята специалистът. На тяхно място идва нещо трето и срещу него пак правим кампания и после забравяме, за да дойде пак нещо ново."

Според д-р Добринов е трудно да се уловят всички нови вещества. "Само за миналата година новите синтетични дроги, засечени в Европа, са 920. Дори и всеки ден някой да допълва списъка на забранените субстанции, пак няма да смогне."

Специалистът посочва, че в изблиците на моментни реакции влизат и явни недоразумения: "Преди няколко години всички пишеха за дрога, която превръщала децата в канибали. Пълна измислица, която не опира на никакви факти, но се разпространяваше доста време, преди от Националния фокусен център да заявят, че точно тази дрога не е засичана в страната поне от пет години, пък и тя не предизвиква канибализъм."

Д-р Добринов добавя, че кампанията с наргилетата също е спорна. "В едно наргиле може да сложиш какво ли не - изсушен плод или пък марихуана, наргилето просто е инструмент. Преди време пък се говореше за вредата от енергийните напитки сред подрастващите. Пак имаше позиви за кампания, за регулация, за рестрикция на продажбите. Нищо такова не се случи, учениците се редят в голямото междучасие за енергийни напитки и ако до края на учебния ден потропват нервно с крака под чиновете и им се иска да скочат и да избягат, това си е единствено техен проблем.

Нито енергийните напитки, нито шведското изобретение снус, което доставя на организма никотин, реално подлежат на някаква регулация в продажбите. А шумът, който се вдига заради тях, на практика замита под килима сериозните проблеми, които имаме в тази област - липсата на всякакви системни мерки за противостоене на употребата на наркотици сред подрастващите."

Желанието на децата да опитат нещо ново, неизследвано, да рискуват с непознати усещания не е от вчера. Преди десетилетия сред децата беше популярна една игра, която нерядко водеше до викане на линейка в училище. Едно от децата рязко стягаше друго в областта на диафрагмата. Следваше замайване, понякога загуба на съзнание, все опасни признаци, които обаче не пречеха играта да продължи. И тогава учители и родители предупреждаваха, караха се, настояваха, но докато интересът не замря сам по себе си, играта продължаваше.

Ефектът от т.нар. снус е подобен - ако става дума за подрастващ, който не е свикнал със сериозна доза никотин като пушач, а просто подражава на останалите, то дори само една торбичка в устата ще му докара замайване, прилошаване, повръщане. Това вече говори за предозиране, а ако продължи с торбичките в устата, резултатът може да го закара в Спешно отделение.

Защо го правят децата - това е дълга тема и няма един-единствен отговор. Защото другите го правят, защото е жестоко, защото искат да видят какво ще стане, защото някой ги е предизвикал, че не могат да го правят... Личният избор на тази възраст много рядко е наистина личен. По-скоро модата диктува грешните решения, които тревожат родителите.

Спазват ли възрастните правилата?

"Забранена е продажбата на цигари и тютюневи изделия на лица под 18 години" - това гласи надписът на табелка на вратата на един магазин в Пловдив. Само че в него работят доста хора и не е ясно дали всички спазват това ограничение. Впрочем ако всички търговски работници навсякъде в мрежата спазваха ограничението и за продажба на алкохол на непълнолетни, статистиката вероятно нямаше да сочи 582 алкохолно интоксикирани деца до 15 години, с други думи - пияни до смърт. Един от големите проблеми в това отношение в България е именно неспазването на ограниченията върху продажбата на алкохол и цигари на непълнолетни. А мерките не се спазват, защото очевидно и санкциите са спорадични.

"Голямото търсене на снус беше преди два-три месеца, вече преминава", каза източник на ДВ от търговската мрежа и добавя: "Търсеха го и възрастни, и деца". Според него в момента новата мода, която ще замести снуса, ще са електронните цигари с медицински канабис, които вече са налични. За тях все още обаче нищо не се чува по медиите. Нищо чудно, когато всички медии гръмнат, и те да са отишли в историята, както снусът в момента си отива.

Най-страшното е друго

По-страшното е обаче, че хероинът, амфетамините, метамфетамините, синтетичните канабиноиди са си тук и явно скоро няма да си отидат. А точно те убиват, подлудяват, осакатяват деца не от днес, а поне от 30 години. И все така си говорим как няма нито сериозна превенция, нито система от мерки, в която да потърсят помощ и зависимите, и техните семейства. Няма достъпно лечение, дори никакво лечение няма за лица под 18 години, няма последваща подкрепа.

Нищо такова няма. И това, за съжаление, е истинската новина. Но тя вече толкова се е изтъркала от безплодно повтаряне, че вече не е интересна.