„Метеорологията е професия, която в един момент става и хоби“. Това заяви Спас Александров - началник на Хидро-метеорологичната обсерватория в Хасково в днешния Световен ден на метеорологията.

„В началото, когато сутрин се събудех, първата работа беше да погледна през прозореца какво е времето. Това беше някак си по задължение, после става навик и след това става и като хоби, да правиш и тълкувания на доста неща, на които народната метеорология е богата. Времето винаги се е тълкувало по всеки празник - примерно на Йордановден, ако е еди какво си, времето ще е еди какво си, на Спасовден... В това има доста резон, но през последните години нещата малко се разминават и това се дължи на негативната намеса на „хомо сапиенса“ – на човека в климата, заради глобалното замърсяване на въздуха“, каза Александров.

Той е в професията от около 40 години, но е начело на структурата от около 30 години. В кариерата си е награждаван няколко пъти. През 2020 г. му е присъден медал за изключителни заслуги към изграждането и развитието на Националния институт по метеорология и хидрологията. Има отличия за 120 и 130-годишнината на НИМХ.

Александров е разпознаваем от много хора в Хасково и с усмивка призна, че често му се случва при среща с човек на улицата, вместо да му каже „добър ден“, да го попита: „Какво ще е времето днес, или в събота и неделя?“, „Кога ще се стопли?“, „Ще има ли валежи?“. Казва, че в кариерата му няма големи разминавания между прогнозата и времето. Касае се за минимални разминавания.

„Няма особени разлики. Може да има разлики за дългосрочните прогнози, в които процентът на познаваемост е по-малък и то в определени сезони, когато динамиката на атмосферните процеси е по-голяма“, каза Спас Александров.

Каза, че преди години Хасково не съществуваше на метеорологичните карти в националните медии, но е успял да се пребори за въвеждане.

Той направи анализ на изминалата зима. Отбеляза, че тя е била най-топлата от 135 години насам, откакто се водят наблюдения.

„Промяната в климата е очевидна. Последните години не е имало зима“, заяви още Александров.

Той отбеляза, че засега липсата на зима, няма негативно отношение в земеделието. Когато температурите са по-високи и няма сняг през зимата, както беше тази зима, няма проблем за културите, но когато няма сняг и температурите са ниски, тогава житата измръзват. Ако ниските температури са свързани с повишени валежи от дъжд, също е неблагоприятно за земеделието, тъй като замръзва повърхностния слой. 

Тепърва започват изгледи за прогноза за лятото.

Наблюденията на климатичните условия в Хасково започват преди около 115 години с валежомерен пункт. Хидро-метеорологичната обсерватория е претърпяла промени през годините и е в този си вид от близо 30 години насам, каза Спас Александров. В нея са включени измервателни пунктове, пунктове за анализ и пунктове за обработка на метеорологична, хидроложка, агрометеорологична информация. Включени са и съпътстващи дейности – анализ на градоносните системи, химия и физика на атмосферата. Към обсерваторията има синоптична и климатична станция. В Хасковска област има общо 17 пункта, които работят и замерват в сферата на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията. 11 от тях са автоматични станции за замервания (валежомерни пунктове), предимно за измерване на валежи, но някои от тях имат допълнителни датчици за измерване на температурата на въздуха, влажността, атмосферното налягане, слънчевото греене, скорост и посока на вятъра.

Тази година е юбилейна за метеорологията, навършват се 150 г. от създаването на Световната метеорологична организация (1873 г. във Виена).

Анета Кутелова