На 14 март математиците и почитателите на науката отбелязват Деня на числото π. Датата, изписана по американски стандарт (месецът преди деня), или 3.14, дава първите цифри на тази фундаментална константа.
Числото π е математическа константа, която представлява отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър и обикновено се използва в математиката, физиката и техниката. Гръцката буква π се произнася "пи".
Числото π е познато още като Лудолфово число и като Архимедова константа.
Числото π е приблизително равно на 22/7 или на 3,14 с точност до третата значеща цифра.
Числовата стойност на π, закръглена до 100-тния знак след десетичната запетая, е 3,14159 26535 89793 23846 26433 83279 50288 41971 69399 37510 58209 74944 59230 78164 06286 20899 86280 34825 34211 70679. Но тъй като е ирационална число, изчислението след десетичната запетая може да продължи безкайно. И то продължава през вековете, а немският математик Лудолф фон Цойлен стига до 35 цифри след десетичната запетая. Именно затова впоследствие числото π е наречено в негова чест Лудолфово число и е изписано на надгробната му плоча в Лайден.
Числото Пи има близо четири хиляди години история, като за негови откриватели могат да се считат още жителите на Месопотамия, които забелязват, плетейки кошници, че за да ги направят с точния диаметър, е нужно материалът им да е с три пъти по-голяма дължина. Математиците обаче считат за негови истински откриватели вавилонските магове, използвали го при строежа на легендарната Вавилонска кула – начинание, претърпяло пълен крах заради липсата на достатъчно точни изчисления.
Гръцката буква, с която се означава числото, на практика не е избрана от древните гърци. През 1706 г. английският математик Уилям Джоунс използва за пръв път наименованието. Обозначението е станало общоприето в средата на XVIII век благодарение на работата на Леонард Ойлер.
През 1988 г. физикът Лари Шоу, работещ в музея Exploratorium, организирал първото празнуване на Деня на числото π.
Световният рекорд по неговото запомняне засега принадлежи на 60-годишен японец, който рецитирал в продължение на 16 часа 100 000 цифри след десетичната запетая.
Математиците продължават да измислят и решават задачи с магнетичното число, а някои привлечени от идеята да запомнят колкото могат повече цифри, го правят с песни.
Любопитно е, че на този ден е роден и великият физик Алберт Айнщайн.
