Сръндак-албинос живее в горите на едно от ловните стопанства на ЮЦДП-Смолян, в района на Западни Родопи. Животното е засечено от фотокапаните, поставени от служителите на Южноцентралното държавно предприятие. Често през последните 2 месеца белият сръндак е излизал около местата, където дивечовъдите подхранват животните през зимата. Снежнобелият сръндак е на видима възраст между 5 и 7  години. 

„Това е много рядко явление и вероятно е в следствие на близкородствено кръстосване, поради което са настъпили генетични промени във външния вид. Докато при други животни близко родствените връзки са по-редки, то при сърните явлението е изключително често поради начина им на живот, защото сърната има много малка площ, която обитава и не е склонна да извършва дълги миграции“, обясни директорът на ЮЦДП инж. Здравко Бакалов.

По-скрития начин на живот на сръндаците, е позволил на албиноса да оцелее толкова време сред природата. 

В месеците с много сняг сръндакът има добро прикритие от хищниците, но през пролетта фигурата му се очертава от далече.

Опазването  на дивеча и подхранването му в студени зимни условия е от първостепенно значение за Държавните ловни стопанства  на ЮЦДП-Смолян. През зимата естествената храна е твърде оскъдна, или ако има естествена храна,  то снежната покривка я прави недостъпна. За това с появата на първите сериозни снегове и спада в температурите, в ловните стопанства се осъществява ежедневно зареждане на хранителните комплекси. Дивечът се подхранва предимно с концентриран фураж /царевица, ечемик и гранулиран фураж/, груб фураж /сено и люцерна/ и сочен фураж /земна ябълка, картофи, цвекло, ябълки/. Набляга се и на поддържането на т.нар. солища, които осигуряват необходимите минерални вещества за метаболизма на дивеча.