Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) е състояние на постепенна загуба на бъбречната функция. Девет от 10 души с ХБЗ не подозират, че са болни, тъй като липсват симптоми. Това съобщи проф. Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология (БДН) на медийното събитие „Бъбрекът страда тихо“. Срещата се организира от по повод Световния ден на бъбреците – 9 март.
Във фокуса ѝ бе хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ), което засяга над 850 млн. души в света и около 700 хил. българи. В Европа пациентите са приблизително 100 млн., а други 300 млн. са изложени на риск от развитие на ХБЗ.
Проф. Паскалев подчерта, че когато страдат хронично, бъбреците постепенно губят способността си да филтрират отпадните продукти на кръвта.
Нелекувано, бъбречното заболяване може да доведе до развитие на бъбречна недостатъчност. Терминът бъбречна недостатъчност означава, че бъбреците са загубили по-голямата част от способността си да функционират – останала е по-малко от 15% от нормалната бъбречна функция, обясни нефрологът и добави, че бъбречната недостатъчност изисква диализа или бъбречна трансплантация за поддържане на живота. Ранното откриване и лечение могат да предотвратят влошаването.
По думите на професора диабетът и високото кръвно налягане са най-честите причини за развитие на ХБЗ. Затова е наложително хората, които имат такива оплаквания, както и тези със сърдечносъдови заболявания или затлъстяване, редовно да проследяват бъбречната си функция. За проследяване на бъбречната функция се използват два основни теста - кръвен тест за серумен креатинин и уринен тест за наличие на албумин в урината.
Ако имате хронично бъбречно заболяване, можете да предприемете стъпки, за да предпазите бъбреците си от задълбочаване на увредата. Колкото по-рано научите за болестта, толкова по-добре. Консултирайте се поне веднъж в годината с лекар нефролог, категоричен бе проф. Паскалев.
„Хроничното бъбречно заболяване е тихата епидемия в Европа“, коментира Ивайло Василев, бизнес юнит директор Биофармация AstraZeneca България. Той представи данни от проучване на Economist Impact, според което един от всеки десети възрастен в Европа страда от болестта.
Прогнозата е, че ХБЗ ще нараства поради две причини – застаряващото население и нарастващо разпространение на рискови фактори като диабет, сърдечносъдови заболявания и затлъстяване.
„Ако болестта не се открие навреме и не се управлява адекватно, разходите за здравната система се увеличават“, каза още Василев.
ХБЗ е едно от най-скъпоструващите заболявания за европейската здравна система, за което разходите годишно възлизат на около 140 млрд. евро. Една от основните причини за късното му откриване е ниската информираност и липса на обучение за болестта в обществото, дори и сред пациентите от рисковите групи и сред общопрактикуващите лекари.
