Астрономи, изучаващи отдалечена зараждаща се звезда, са открили "липсващата връзка", която най-накрая би могла да обясни произхода на водата на Земята, предполага ново проучване.

Изучавайки с мощен радиотелескоп V883 Orionis, протозвезда на 1300 светлинни години от Земята в съзвездието Орион, астрономите са забелязали газообразна вода с химичен състав, близък до този, открит в кометите около Земята. Това е жизненоважно доказателство, че водата, доставена от комети на древната Земя, идва от газови облаци, по-стари от Слънцето.

Астрономите преди това са наблюдавали движение на вода от газови облаци към планетообразуващи дискове около млади звезди, а по-късно от комети към планети. Но липсващото звено във веригата е стъпката от млади звезди към комети. Сега, в нови открития, публикувани на 8 март в списание Nature, изследователите най-накрая запълват празнината.

"V883 Orionis е липсващото звено в този случай", казва водещият автор Джон Дж. Тобин, астроном от Националната радиоастрономическа обсерватория в Шарлотсвил, Западна Вирджиния. "Съставът на водата в диска е много подобен на този на кометите в нашата собствена Слънчева система. Това е потвърждение на идеята, че водата в планетарните системи се е образувала преди милиарди години, преди Слънцето, в междузвездното пространство и е наследена както от кометите, така и от Земята, относително непроменена."

Звездите се зараждат в гигантски облаци от прах и газ, които бавно се свиват, нагрявайки се. След като протозвездата започне да се оформя, останалите градивни елементи от облака образуват диск около новата звезда, струпвайки се в продължение на милиони години, за да образуват комети, астероиди и планети. След като една планета се е формирала, водата от планетарния диск - към този момент замръзнала в милиони комети, обсипва новия свят като космически снежни топки.

За да намерят доказателства, че водата от звездообразуващите облаци замръзва в комети вътре в планетарните дискове, изследователите са използвали Atacama Large Millimeter/submillimeter Array (ALMA), масив от 66 радиотелескопа в северно Чили, за да забележат издайническата радиация, излъчвана от газообразната вода, открита във вътрешната част на диска около V883 Орионис.

Водата обикновено се състои от един кислороден атом, свързан с два водородни атома, но може да съществува в два варианта, известни като полутежка и тежка вода, в които един или двата водородни атома са заменени  с деутерий - изотоп на водорода, който има неутрон в ядрото си в допълнение към обичайния протон. Тъй като обикновената и полутежката вода, открита около звездните системи, се образуват при различни условия, намирането на съотношението между двете може да помогне за проследяване на движенията на водата в звездната система.

Измерването на съотношението между обикновена и полутежка вода, открита около V883 Orionis, разкрива подобен химичен състав на кометите в нашата Слънчева система, което силно предполага, че водата в диска по-късно ще замръзне и ще се слее, за да образува комети. Като начертаха разпределението на водата около младата звезда, изследователите установиха, че планетарният диск съдържа най-малко 1200 пъти количеството вода в океаните на Земята.

"Ние заключаваме, че дисковете директно наследяват вода от звездообразуващия облак и тази вода се включва в големи ледени тела, като комети, без значителна химическа промяна", пишат изследователите в изследването.

Сега, след като откриха първото доказателство за липсващата стъпка в пътуването на водата от космоса до повърхността на планетите, изследователите планират да проучат системата по-подробно с Изключително големия телескоп (ELT) на Европейската космическа обсерватория, който е планирано да направи първите си наблюдения през 2028 г.