Двойка косатки изядоха черния дроб на 19 широконоси седмохрилни акули (Notorynchus cepedianus), а труповете им бяха изхвърлени на брега край бреговете на селището Пърли Бийч на най-южния край на Южна Африка.

Ужасяващата касапница привлекла вниманието на Алисън Кок, морски биолог от южноафриканските национални паркове, която написа в Туитър за "скандалното" дуо от мъжки косатки (Orcinus orca), известно като Порт и Старборд и тяхната убийствена лакомия.

Дуото косатки обаче не за първи път всява хаос в този район. През 2017 г. двойката уби най-малко осем големи бели акули. И във всички случаи с изключение на един Порт и Старборд изядоха само черния дроб на акулите, оставяйки останалата част от телата.

В своя туит Кок обясни, че "те вероятно първоначално се учат от опита, когато за първи път ловуват нов вид", което означава, че щом косатките разберат местоположението на черния дроб на акулата, "те го запомнят завинаги и стават по-ефективни [ловци]".

Черният дроб на акулата е "много хранителен и има големи количества мазнини и витамини", казва Кок пред Live Science. "Косатките може да са научили, че консумацията на черен дроб на акула осигурява висока енергия и хранителни вещества. Черният дроб на акулите е голям и изплува на повърхността на водата, когато акулата бъде убита. Това ги прави лесни за забелязване и достъпни за косатките в сравнение към други органи, които могат да потънат на дъното или да бъдат по-трудни за намиране."

Косатките често ловуват на групи или по двойки, за да могат да преследват акулите. Това е важно, защото това им дава предимство пред плячката им.

"Една косатка може да отвлече вниманието на акулата, а друга атакува убийстено", каза Кок. "Тази стратегия за лов изисква висока интелигентност и социално сътрудничество между косатките. Косатките могат също така да използват големите си опашки, за да удрят и обезвреждат акулите или да ги обръщат, за да предизвикат тонична неподвижност. Тоничната неподвижност възниква, когато акула се обърне с главата надолу и влезе в подобно на транс състояние."

Кок каза, че този вид поведение е документиран по целия свят, включително в Южна Америка, Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Въпреки това, едва наскоро тези атаки станаха все по-често срещани сред седемхрилите и големите бели акули в Южна Африка. И фактът, че толкова много акули са умрели за един ден, буди безпокойство.

"„Това е голям брой за един ден лов", пише Кок. "Въпреки това, истинското въздействие не е заради броя на убитите седемхрилни, а че акулите реагират на риска от хищничество, като напускат дадена зона, понякога изоставяйки местата за струпване. Липсата на тези най-силни хищници (акулите) може да има косвени въздействия върху местната екосистема."