Има проблем с цялостната система на финансиране на политическата дейност в България. Той беше увеличен през 2019 г., когато необмислена стъпка доведе до свеждане до минимум на държавната субсидия и бе премахнато ограничението за индивидуалните дарения. Няма взаимна обвързаност между правилата. Това заяви за "Твоят ден" Ваня Нушева, експерт от "Прозрачност без граници".
По думите ѝ трябва да се направи важно разграничение - между финансиране на партии и предизборни кампании.
"Да внимаваме да не затворим легитимните канали за финансиране на партиите. Разковничето е в няколко насоки - въвеждане на лимит на еднократните дарения до 10 000 лева, както и адекватни правомощия на Сметната палата за мониторинг на предизборните кампании. Тя извършва само контрол по документи, а има нужда от правомощия, за да обхване действителните разходи и начина на провеждане на кампанията. Новият формуляр за дарения създава сериозни основания за притеснения, че данните, които се изискват от дарителите, може да ги възпрепятстват. Членският внос и множеството малки дарения са начин за контрол", отбеляза тя.
Според проучване на направените дарения на участниците в изборите през 2021 и 2022 г., има такива, направени доста преди старта на кампанията. "Това повдигна въпроса, че хора, дарили за изборите през април, са го направили още през януари и как са знаели, че конкретната партия ще се кандидатира и в какъв формат. Освен това има и дарения, направени далеч след края на дадена кампания. Редно е да се ограничи времето, в което може да се правят дарения", каза Диана Евтимова от Института за развитие на публичната среда.
