Генезисът на цялостното забавяне на процеса на присъединяване към еврозоната е в политическата рамка и в политическата криза през последните две години. Това каза управителят на БНБ Димитър Радев на конференцията "България по пътя към еврото", организирана от Министерството на финансите (МФ) в София.
Според него текущите проблеми със законодателната програма и с вътрешните фактори за високата инфлация до голяма степен са следствие на политическата криза. В резултат на тази криза бюджетният процес в страната е силно разстроен. През последните две години не разполагаме с ясно дефиниран закон за държавния бюджет и с реалистична макроикономическа рамка и средносрочна фискална програма, описа ситуацията управителят на БНБ.
Налице е тенденция на разхлабване на традиционно силната фискална позиция на страната, което подхранва инфлацията и затруднява пазарните мерки за нейното намаляване, тъй като фискалната експанзия, наред с всичко друго, все по-видимо влиза в конфликт с глобалната и регионална тенденция на затягане на паричната политика, посочи още Радев.
Управителят на БНБ отбеляза усилията на Министерството на финансите и на текущото служебно правителство за овладяването на негативния фискален тренд и постигането на бюджетен дефицит за 2022 г. в рамките на номиналния критерий за конвергенция. Радев обаче заяви, че подобен резултат не може да бъде устойчив без приемането на редовен бюджет, който е достатъчно дисциплиниран с гарантиране постигането на бюджетен дефицит за тази година и в средносрочен хоризонт твърдо под 3 процента от БВП.
Димитър Радев отбеляза, че решенията на текущите проблеми в процеса на присъединяване към еврозоната могат да се търсят отношение на политическата и фискалната консолидация. Това означава намирането на достатъчно устойчива формула за формиране на редовно правителство с ясно дефинирани и широко подкрепени приоритети, включително за присъединяването на страната към еврозоната, посочи Радев като изрази надежда въпросът да получи достатъчно убедителен отговор след изборите на 2 април.
Фискалната консолидация би била логично следствие на политическата консолидация, тя трябва да даде достатъчно силни гаранции не само в годишен, но и в средносрочен план за възстановяване на фискалната позиция на страната и изпълнението на номиналните критерии за конвергенция, посочи управителят на БНБ. Той добави, че бюджетът трябва експлицитно да включва мерки за овладяване и намаляване на инфлацията по две линии - дисциплиниране на разходите за ограничаване на търсенето и структурни промени за разрешаване на вътрешните проблеми с предлагане. По думите му извън този по-широк контекст мерките за овладяване на инфлацията ще бъдат спорадични и неефективни.
Димитър Радев очерта ролята на БНБ в контекста на еврозоната, работата на централната банка по законодателната рамка и техническата подготовка.
Нашият банков сектор постигна исторически най-високите си резултати за рентабилност, показателите за капиталова адекватност и ликвидност са над средните за ЕС, изтъкна Радев. Той посочи, че е добре да се помисли къде щеше да бъде България, ако останалите икономически и други сектори в страната имаха подобни резултати. Важно е да се помисли и къде беше БНБ и банковият сектор не много отдавна - през 2014 г. и 2015 г., когато турболенциите, през които преминахме надхвърлиха далеч границата на банковия сектор. Трансформацията от тогава до състоянието, в което се намираме днес показва сериозни и решителни реформи в контекста на пълното интегриране в ядрото на ЕС, каквото е еврозоната, каза Радев.
Управителят на БНБ каза още, че банката работи системно и последователно по законодателната рамка и техническата подготовка за членство в еврозоната. Той отбеляза приетите в края на декември м.г. промени в закона за БНБ, както и работата по цялостен нов проект на закон за БНБ, който централната банка трябва да подготви до края на 31 март т.г. Законопроектът трябва да включи последните промени и да регламентира всички останали въпроси от работата на институцията в условията на еврозоната като Радев посочи, че по този проект има постигнат сериозен напредък.
По отношение на БНБ няма нито един ден закъснение по законодателната програма, свързана с еврозоната, както и нито една открита тема по този въпрос, както с Европейската централна банка, така и с Европейската комисия (ЕК), каза Димитър Радев. Той декларира, че по подобен начин стоят нещата и по отношение на техническата подготовка като отбеляза, че БНБ и търговските банки са предвидили в бюджетите си за 2023 г. необходимите средства за нейното осъществяване.
Разбираме основанията на ЕК и правителството за промяна на датата, каза още Радев и добави, че това поставя нови предизвикателства пред БНБ и банките, защото ще наложи промяна в графиците, по които работят и калибриране на предвидените за целта ресурси. БНБ и търговските банки работят системно и последователно за въвеждане на еврото, но са готови да калибрират задачите и средствата за тяхното изпълнение при промяна на целевата дата, каза Радев.
