България няма да поиска през този месец конвергентен доклад, който да покаже готовността й за влизането в еврозоната. Отпада и срокът, към който страната се стремеше да приеме еврото - 1 януари 2024 г.
Това обяви министърът на финансите Росица Велкова.
На заседанието на ЕКОФИН на 13 февруари България не е била изслушана за готовността й, макар точката да е била в дневния ред.
Защо България изостана за еврозоната
Причината е, че България изостава с приемането на съответното законодателство, а също и не отговаря на критерия за инфлацията. "В контекста на проведените разговори с изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис и с Паскал Донъхоу, председател на Еврогрупата, се взе решение, че България няма да подава в края на февруари конвергентен доклад, защото не сме изпълнили ангажиментите по присъединяването към Валутния механизъм II и имаме несъответствие в критерия за инфлацията", обясни министърът.
Било е договорено България да се стреми към новата дата - не по-късно от 1 януари 2025 г., но няма законова пречка присъединяването да не е от началото на годината, а от друга дата, обясни министърът. Посочи, че това може да стане и по Великден на следващата година.
Затова и България ще поиска доклад за напредъка си в момента, в който е изпълнила ангажиментите си, поети при влизането в т.нар. чакалня на еврозоната. Това означава, че няма да се чака за редовен доклад.
Отлагането на срока определено ще повлияе негативно и върху лихвите при поемането на нов държавен дълг, и върху кредитния рейтинг на страната, ако не се поиска нов доклад за напредъка, който да даде перспектива за влизане в еврозоната, коментира Велкова.
Какво не изпълнява България
Към момента България не отговаря на критерия за инфлация, който предвижда в страната кандидат да има ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите да не превишава с повече от 1.5% този, който съществува най-много в три държави членки с най-ниска инфлация. За изпълнението на този критерий България се нуждае от няколко месеца, обяви министърът. Посочи, че очаква резултат от действията на Комисията за защита на конкуренцията.
Единственият критерий, в която България успя да се вмести, е този за бюджетния дефицит, който е 2.9% от БВП за 2022 г.
По-същественият проблем обаче е, че не са приети няколко закона, чиито проекти служебното правителство е внесло през октомври и декември в Народното събрание. Те включват промени в Търговския закон за несъстоятелността, за дейността на БНБ, в Кодекса за застраховане и в Закона за мерките срещу изпирането на пари.
И трите проекта - без този за БНБ, са приети само на първо четене от разпуснатото вече Народно събрание. Особено демонстративно се провали гледането на второ четене на проекта на Кодекса за застраховането в икономическата комисия
За него между първо и второ четене бяха внесени алтернативни на предложените от Министерството на финансите промени, изготвени от Съюза за стопанска инициатива на гражданите, чийто изп. директор е бившата барета Алексей Петров от Специализирания отряд за борба с тероризма, където е служил заедно със Златомир Иванов-Златко Баретата. Петров е един от основателите на "Лев инс" през 90-те години на ХХ в. и е сочен за негов реален собственик.
Проектът не се приема от Европейския орган за финансов надзор - EIOPA, защото пречи да се въведе общата европейска практика. Тя предвижда при щети на български автомобили в чужбина те първо да се изплатят, а след това да се оспорят, ако има основание за това. Застрахователят твърди, че има схема за измами, и от доста време не плаща щети.
Днес Велкова обясни, че е провела среща с организацията, която се притеснява, че ако се приеме предложеният от ведомството й текст, това ще доведе до голямо поскъпване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност". На срещата е поет ангажимент да се обмисли текст, който да приема европейските правила, но и да не води до това оскъпяване. Ако не бъде намерен компромисен текст, министерството отново ще внесе проекта си, когато следващото Народно събрание започне да действа. Пред него ще се настоява и трите неприети проекта да бъдат обсъдени приоритетно.
Въпросът с приемането на еврото бе възприет като политическа кауза, срещу която да се борят, от различни партии, като най-активна в говоренето и действията си е "Възраждане" на Костадин Костадинов. Тя е инициатор и на провеждането на референдум за еврото, като събира подписи за целта. Събиращите ги на един от пунктовете влязоха в конфликт с журналисти, който прави репортаж. В социалните мрежи също има група, подкрепяща такъв референдум, като всеки ден в нея има публикации, разпространяващи често неверни твърдения, свързани с еврото.
Икономистът Георги Ганев, който в близкото минало бе и е депутат от "Демократична България", коментира новината като притеснителна от профила си във "Фейсбук".
