Голяма част от нашето щастие зависи от качеството на междуличностните ни връзки. Споделените интереси, разкриването на себе си и чувството, че сте "чути", са ключови за междуличностната химия - вербалния, невербален и дори невронен синхрон между хората.

"Всеки от нас е пълен с твърде много колела, винтчета и клапани, за да можем да съдим един за друг по първо впечатление или по два-три външни признака", пише Антон Чехов.

И все пак обикновено правим това с минимално време и усилия, твърди авторът на статията "Where Does Chemistry Come From?" (Откъде идва химията?) в Psychology Today Мариана Погосян (Marianna Pogosyan), преподавател по културна психология.

Често данните ни се извличат от малко налична информация, като например външния вид или поведението на нашите събеседници. Само за пет минути ние формираме трайни оценки за личността и интелигентността на другия и съставяме мисловни присъди за нашата съвместимост. За по-малко от един час вземаме решение дали да продължим връзката си, може би като познати, приятели или любовници.

Тези привидно интуитивни и несъзнателни преценки се улесняват от различни сили, включително наличието или отсъствието на определена искра между нас, която може магически да превърне дори най-обикновените взаимодействия в преживяване на дълбока междуличностна връзка.

Характеристики на междуличностната химия

Ако двама души се срещат за първи път, да речем на среща на сляпо, какво би ги накарало да останат с впечатлението, че между тях има химия? Според изследванията за бързите запознанства това зависи от това колко силно хората са почувствали връзката и близостта помежду си, колко сходни са преценили, че са личностите им, и дали са открили общи интереси в хода на разговора. Други прогнозни фактори за междуличностна химия, независимо дали става въпрос за романтични или приятелски отношения, включват представителност и откритост един към друг, сходни ценности и убеждения, физическо привличане, любов, мигновена връзка и други " неопределяеми" фактори.

Психологът Хари Райс (Harry Reis) изучава странните механизми на човешките взаимоотношения в продължение на пет десетилетия. Най-голямото му прозрение е за това колко важна е връзката.

"От здравето и самочувствието до производителността и успеха - всичко зависи от силата на връзките", твърди Райс.

Според Райс от значение са както количеството, така и качеството на взаимодействията ни. Това означава, че независимо дали става дума за най-близките ни взаимоотношения или за кратки положителни срещи с непознати, трябва да намерим начини да попълваме непрекъснато резервоарите си от "витамин S" (където "s" означава социалност).

Какво може да помогне за изтъкаването на тъканта от връзки с нашите ближни, която да се превърне в основа за добре изживян живот? "Да бъдем открити, искрени и отзивчиви един към друг в дългосрочен, постоянен план; да бъдем надеждни и ангажирани; да чувстваме, че другият човек наистина разбира кой сте и какво е важно за вас и уважава това", предлага Рейс.

В неотдавнашна статия Райс и колегите му предлагат концептуален модел, който изследва двете страни на междуличностната химия: как изглежда тя (поведение) и как се усеща (възприятия).

Модел на междуличностната химия: Как изглежда химията

1. Възникване и приемане

Химията, пишат Reis et al., (2022) е възникващ феномен. Благодарение на своя „транзакционен“ характер, той се задвижва с повтарящи се обмени между индивидите във взаимодействието, като партньорите се редуват да изразяват своите цели, чувства и желания. Голяма част от магията на междуличностната химия се проявява чрез различни невербални канали за комуникация, включително зрителен контакт, изражение на лицето и телесни сигнали. Това придава на химията усещане за приемане.

2. Огледално отразяване

Според авторите, изграждането на връзки с висока химия може да включва активирането на огледални неврони в нашите мозъци. Например, за да съберат доказателства, че са на една и съща вълна по отношение на споделените си преживявания, партньорите могат да координират емоциите и поведението си, като отразяват израженията на лицето на другия. Това огледално отразяване може да синхронизира невронната активност между партньорите, което от своя страна дава възможност за комуникация.

3. Саморазкриване и усещане за "чуваемост"

Друг фактор, който играе важна роля в укрепването на химията, е как партньорите получават саморазкриването на другия. Тук две характеристики на комуникацията са ключови: възприеманата отзивчивост на партньора (perceived partner responsiveness - PPR) и взаимност. PPR се появява, когато партньорите в разговора споделят своите чувства, нужди и цели и срещат разбиране и одобрение.

Изследванията показват, че PPR може да допринесе за добрите взаимоотношения, благодарение на цикъла на взаимност, който укрепва чувството за взаимна грижа, доверие и психологическа безопасност: Човекът се отваря, среща подкрепа от партньора, чувства се "чут" и "видян" и реагира реципрочно. Според Reis et al. (2022) тези моменти на „отзивчиво взаимодействие“ подхранват дълбоките връзки и осигуряват плодородна почва за развитие на химията. Взаимността, от друга страна, се засилва, когато партньорите изразяват сходни чувства и цели.

4. Синхронност

Когато партньорите в разговора се редуват да говорят, когато се изслушват и се настройват един спрямо друг, между тях се развива синхрон. Този синхрон може да включва съвпадение на невербалното поведение, приспособяване към тона и ритъма на гласа на другия, както и изразяване на сходни идеи. Тези фини и често неосъзнати последователности от хармонизирани поведения могат да се развият много бързо и да доведат до усещане за връзка. Изследователите смятат, че за да се развие по-пълноценно чувството за химия, тези "епизодични изблици" на връзка трябва да се натрупват в продължение на продължителни взаимодействия.

5. Индивидуални фактори

Въпреки че химията има „ефект на ниво връзка“ – тя е нещо, което се преживява в рамките на конкретни „специални“ връзки – индивидуалните фактори могат да повлияят на различни нейни аспекти. Те могат да включват как хората изпитват или изразяват химията, как възприемат своите партньори и как реагират на тях и към кого са привлечени.

Други фактори, които могат да улеснят или да попречат на химията във взаимодействията, могат да бъдат доколко отзивчив е човекът (напр. има ли добри умения за слушане и приемане на друга гледна точка? Сърдечен ли е и заслужава ли доверие?) или доколко целите му са съвместими с тези на събеседника. Дори външните аспекти на взаимодействието (темперамент, характер) и начинът, по който събеседниците ги възприемат, могат да повлияят на "създаването" на химия.

Когнитивният компонент се отнася до това как хората възприемат сходството и допълването между себе си и партньорите си, когато става въпрос за техните цели, ценности и личности. Споделените цели могат да помогнат на хората да се чувстват инвестирани един в друг (Kelley & Thibaut, 1978) и да създадат усещане, че връзката е „ единица “. Например, в романтични връзки с висока химия, партньорите могат да формират самоличност на „двойка“ ; в спортните отбори може да се появи дух на колективна принадлежност.

Моделът "Междуличностна химия": Как се усеща химията

Възприемането на химията има когнитивни, афективни (свързани с настроения, чувства и нагласи) и поведенчески компоненти.

Афективният компонент на химията се отнася до усещането за положителни емоции, включително харесване, привличане и усещане за „привлеченост един към друг“. Често приликите между партньорите могат да породят множество положителни чувства един към друг, като на свой ред стимулира чувството, че са разбрани и обгрижени.

Поведенческият компонент е свързан с начина, по който партньорите във взаимодействието възприемат, че могат да координират поведението си, за да постигнат общите си цели. Усещането за химия включва възприемането на взаимодействието като „нещо повече от сбора на техните отделни приноси“, пишат Reis et al., (2022). По този начин, във връзките с висока химия, хората са склонни да вярват, че биха били по-успешни, ако могат да преследват общите си цели заедно, а не сами.

Когнитивният компонент се отнася до начина, по който хората възприемат сходството и взаимното допълване между себе си и партньорите си, когато става въпрос за техните цели, ценности и личности. Общите цели могат да помогнат на хората да се чувстват инвестирали един в друг (Kelley & Thibaut, 1978) и да създадат усещането, че връзката е "едно цяло". Например, в романтични връзки с висока химия, партньорите могат да формират идентичност на "двойката", както в спортните отбори може да възникне дух на колективна принадлежност.

Reis, H. T., Regan, A., & Lyubomirsky, S. (2022). Interpersonal chemistry: What is it, how does it emerge, and how does it operate? Perspectives on Psychological Science, 17(2), 530-558.

Carney, D. R., Colvin, C. R., & Hall, J. A. (2007). A thin slice perspective on the accuracy of first impressions. Journal of Research in Personality, 41(5), 1054-1072.

Campbell, K., Nelson, J., Parker, M. L., & Johnston, S. (2018). Interpersonal chemistry in friendships and romantic relationships. Interpersona: An International Journal on Personal Relationships, 12(1), 34.

Ambady, N., Bernieri, F. J., & Richeson, J. A. (2000). Toward a histology of social behavior: Judgmental accuracy from thin slices of the behavioral stream. In M. P. Zanna (Ed.), Advances in experimental social psychology (Vol. 32, pp. 201-272). San Diego, CA, USA: Academic Press.

Eastwick, P. W., Finkel, E. J., Mochon, D., & Ariely, D. (2007). Selective versus unselective romantic desire: Not all reci- procity is created equal. Psychological Science, 18(4), 317– 319.

Bosson, J. K., Johnson, A. B., Niederhoffer, K., & Swann, W. B., Jr. (2006). Interpersonal chemistry through negativity: Bonding by sharing negative attitudes about others. Personal Relationships, 13(2), 135–150.

Rizzolatti, G., Fogassi, L., & Gallese, V. (2001). Neurophysiological mechanisms underlying the understanding and imitation of action. Nature Reviews Neuroscience, 2(9), 661–670.

Stephens, G. J., Silbert, L. J., & Hasson, U. (2010). Speaker– listener neural coupling underlies successful communication. Proceedings of the National Academy of Sciences, USA, 107(32), 14425–14430.

Laurenceau, J. P., Barrett, L. F., & Pietromonaco, P. (1998). Intimacy as an interpersonal process: The importance of self-disclosure, partner disclosure, and perceived partner responsiveness in interpersonal exchanges. Journal of Personality and Social Psychology, 74, 1238–1251.

Heider, F. (1958). The psychology of interpersonal relations. John Wiley & Sons.

Reis, H. T., & Clark, M. S. (2013). Responsiveness. In J. A. Simpson & L. Campbell (Eds.), The Oxford handbook of close relationships (pp. 400–423). Oxford University Press.

Kelley, H. H., & Thibaut, J. W. (1978). Interpersonal relations: A theory of interdependence. John Wiley & Sons.

Van Lange, P. A., & Columbus, S. (2021). Vitamin S: Why is social contact, even with strangers, so important to well-being? Current Directions in Psychological Science, 30(3), 267-273.

Where Does Chemistry Come From? Psychology Today