Психолозите разбират параноята по нов начин, което води до идеята, че сме я развили, защото понякога от нея има полза.
Изследванията през последните 20 години разкриват, че параноята не е ограничена до част от хората, които са диагностицирани с шизофрения или подобни състояния. Някои изследователи твърдят, че всъщност съществува спектър на параноята и може би всеки шести от нас попада някъде в него. Още по-забележително е, че броят на хората, склонни към параноични мисли, се е увеличил по целия свят.
Подобни открития подтикват психолозите да погледнат по нов начин на параноята, включително на припокриването ѝ с конспиративни теории като QAnon. Изследванията довеждат до интригуващата идея, че леката параноя, която далеч не е желана, може да е еволюирало състояние, което е било от полза за нашите предци хоминини - и все още ни е от полза днес. Работата ни насочва към изясняване на причините, поради които можем да се окажем в спектъра на параноята, и ако се окажем в него, идентифицира някои прости промени, които бихме могли да направим в живота си, за да се предпазим от това да стигнем твърде далеч.
Какво представлява параноята?
Параноята, казано най-просто, е необоснованото убеждение, че другите се опитват да ви навредят. Такива необосновани мисли могат да включват страх от физическа заплаха или просто идеята, че други хора ви се присмиват зад гърба ви. В някои отношения това прави параноята подобна на вярата в теориите на конспирацията. Например вярващият в такива идеи обикновено подозира, че някакви субекти участват в опасни заговори, въпреки че при конспиративните теории целта е по-скоро обществото като цяло, а не отделният човек.
В миналото за параноята често се е говорело като за симптом, свързан с някои тежки психиатрични състояния, посочва Грегъри Скот Браун (Gregory Scott Brown), основател и директор на Центъра за зелена психиатрия в Тексас. Но това вече не е така.
"Почти всеки може да се окаже с такива ирационални мисли, дори и да не е диагностициран с психично заболяване", обяснява Браун.
В проучване от 2011 г., проведено сред около 7200 души, Даниел Фрийман (Daniel Freeman) от Оксфордския университет и колегите му например откриват, че повече от 18% от анкетираните споделят, че през предходната година е имало моменти, когато са чувствали, че хората са против тях. Проучването не е установило дали респондентите наистина са били преследвани или са изпитвали параноя, но от по-широкото изследване на Фрийман той е успял да установи данни за разпространението на това състояние.
"Около 1 % от населението има клинични заблуди [включващи параноя] и вероятно ще бъдат наблюдавани в психиатрични заведения, но това е до голяма степен върхът на айсберга", отбелязва Фрийман. "Някъде между 1 и 3 % от хората изпитват подобно ниво на тежка параноя, въпреки че никога не са получавали диагноза. И след това още 10 до 15 процента от хората изпитват по-леки параноични мисли."
През последното десетилетие Фрийман започва да изучава така наречения от него спектър на параноята, определян от честотата и тежестта на параноичните мисли. Той казва, че много от нас имат потенциала да развият параноя в зависимост от това, което се случва в живота ни.
Защо хората са толкова податливи на параноя? Никола Райхани (Nichola Raihani) от Университетския колеж в Лондон има изненадващ отговор. Тя подозира, че вродената склонност към лека параноя може да е била полезна за оцеляването в цялата еволюционна история на човечеството - и продължава да бъде такава и днес.
Райхани посочва, че хората са изключително склонни към сътрудничество. При подходящи обстоятелства можем да извлечем полза от сътрудничеството си с хора, които не принадлежат към нашите семейства или социални групи. Но сътрудничеството с непознати носи риск от злоупотреба, така че си струва да бъдем нащрек, в случай че хора извън социалната ни група - или това, което Райхани нарича "коалиция" - планират да ни навредят.
"Смятам, че параноята е неразделна част от нашето разбиране за това какво означава да бъдеш социален вид", добавя Райхани.
Райхани твърди, че съществуващите доказателства подкрепят нейната хипотеза. Например едно проучване от 2016 г. изследва връзката между възприеманата етническа дискриминация и параноята при група доброволци, живеещи в Лондон. Изследователите установяват, че колкото повече доброволците се чувстват дискриминирани, както е оценено чрез въпросник, толкова по-вероятно е те да предположат, че аватарите, с които се сблъскват в симулация на виртуална реалност, целят да ги притеснят или стресират. Но Райхани и нейните колеги са стигнали по-далеч: в проучване от 2018 г. те са успели да манипулират социалните очаквания на доброволците по начин, който ги е подтикнал към леки параноични мисли.
В своето лабораторно проучване екипът на Райхани помолил доброволци да участват в онлайн игра. Във всеки рунд на играта доброволецът наблюдавал как втори играч - обозначен като "диктатор" - получава 0,50 долара и има избор: да раздели парите 50:50 с доброволеца или да задържи всички пари за себе си. След всеки рунд доброволецът трябва да оцени решението на диктатора. Дали е действал в личен интерес, просто опитвайки се да спечели повече пари? Или диктаторът е бил мотивиран от желанието да навреди на способността на доброволеца да печели?
Всъщност доброволецът е нямало как да разбере мотивите на диктатора. Ако обаче екипът на Райхани му разкрие, че доброволецът и диктаторът принадлежат към една и съща социална класа или споделят едни и същи политически убеждения, доброволецът е по-вероятно да приеме, че диктаторът е мотивиран единствено от личен интерес. Но ако изследователите кажат на доброволеца, че диктаторът принадлежи към по-висока социална класа от доброволеца или има различни политически убеждения, доброволецът е много по-склонен да повярва, че решението на диктатора се основава на желанието активно да му навреди. С други думи, доброволецът започва да изпитва параноя.
Райхани не е изненадана от този резултат.
"Може да се мисли за общата склонност към изживяване на параноични мисли като за нещо подобно на копчето на звука на радиото", обяснява Райхани. "Ако хората имат тази склонност по някаква причина, би трябвало да се увеличава и намалява в зависимост от това, което изпитвате. Излагането на хората на лека социална заплаха е нещо, което повишава височината на звука при повечето хора."
Не всички смятат, че параноята е черта, която сме развили заради адаптивните ѝ предимства в социалната среда.
Филип Корлет (Philip Corlett), професор по психиатрия от Йейлския университет не е убеден, че параноята се предизвиква изключително от социалните взаимоотношения. Той смята, че параноята е по-добре да се определи като недоверие към света като цяло. Именно защото социалните връзки са толкова важна и забележима част от живота ни, казва Корлет, параноята обикновено се свързва само с чувството на недоверие и подозрителност към другите хора.
Една от най-важните задачи на нашия мозък е да използва сигналите от околната среда, за да предвиди какво ще се случи след това, за да ни помогне да се ориентираме по-добре в несигурния свят, обяснява Корлет. Той смята, че параноичните мисли се появяват, когато мозъкът не разполага с достатъчно възможности за прогнозиране. Тази идея предполага, че параноята може да се разпространени повече, ако животът стане по-нестабилен и непредсказуем - точно това открива Корлет.
"Когато светът се променя, както стана с пандемията от COVID-19 през последните няколко години, виждаме, че хората стават по-параноични", посочва Корлет.
Корлет има възможност да изследва тази тенденция, защото започва проучването си на причините и разпространението на параноята преди Covid-19 да започне да се разпространява по света. В работата, извършена преди пандемията, но публикувана през 2020 г., доброволци участват в онлайн игри, включително такива, които не включват никакво социално взаимодействие. В една от игрите например на доброволците били представени три виртуални тестета с карти за игра, обърнати с лицето надолу. За да получат висок резултат, те трябвало да използват метода на пробите и грешките, за да разберат в кое тесте има карти с най-голяма стойност. Като допълнително предизвикателство, на доброволците е казано, че колодата, която дава най-голям шанс за висок резултат, ще се променя в произволни моменти по време на играта.
Всеки доброволец попълва и стандартен психологически въпросник, за да се прецени дали е склонен към параноични мисли. Корлет и колегите му установяват, че доброволците, за които е преценено, че са склонни към параноични мисли, сменят колодите толкова често, че постигат слаби резултати в играта. Изследователите смятат, че тези доброволци не са се доверявали на картите, смятайки ги за много по-непредсказуеми, отколкото са в действителност. Това означава, че не са успели да забележат статистическите тенденции, които биха им помогнали да идентифицират и да се придържат към тестето с високи резултати в момента.
След това идва пандемията. Познатият свят става непредсказуем. Корлет и екипът му набират нови доброволци и продължават експериментите си. Те установяват, че делът на доброволците, оценени чрез въпросник като склонни към параноя, е бил значително по-висок, след като САЩ влиза в режим на локдаун, отколкото преди това. Освен това продължават да наблюдават връзка между параноята и лошото представяне в играта с карти. Това означава, че е възможно някои доброволци да са започнали да изпитват параноични мисли след началото на блокадата и едновременно с това да са загубили част от способността си да реагират адекватно на сигналите от околната среда.
Въпреки че Райхани и Корлет са разработили различни обяснения за параноята, и двамата откриват общото между своите хипотези - особено идеята, че параноята е поне отчасти свързана с правенето на прогнози от социални сигнали.
Въпреки това нито една от двете хипотези все още не може да обясни как точно леките параноични мисли се свързват с маниите за преследване, едно от тежките психиатрични състояния. Райхани предполага, че това може да се дължи на постепенната загуба на чувствителност към социалната обратна връзка. Корлет твърди, че хората с по-екстремни форми на параноя може да имат фундаментални проблеми с механизмите за учене, отговорни за актуализиране на убежденията им за постоянно променящия се свят.
И в двете хипотези все още не е напълно ясно как да се помогне на хората, които се борят с параноични мисли. Но други изследвания предлагат някои насоки.
Няколко проучвания вече са доказали, че прекомерното безпокойство, смущенията в съня, травмите или ниската самооценка допринасят за параноята. Джулия Шефилд (Julia Sheffield) от университета Вандербилт, Тенеси, обяснява, че когато се помогне на хората да се справят с тези проблеми, може да се намали параноята - дори при хора с тежки психиатрични заболявания.
"Това е много проста стратегия", посочва Шефилд. "Можете да намалите тези тревожни мисли у хората, като отделите време за изграждане на смислени дейности в живота им, тогава те вече няма да имат нужда от параноя."
Изследванията на Фрийман подкрепят тази теза. Неговият екип е установил, че е възможно да се намали параноята при хора с мании за преследване, като ги съветва да планират "периоди на безпокойство", през които им е позволено да се тревожат. Извън тези периоди, ако се чувстват склонни към натрапчиви мисли, са насочени да се занимават със здравословни дейности например разходки или прекарване на време с близки хора.
Възможно е дори да се използват онлайн инструменти, които да помогнат на някои - макар и не на всички - хора с тези натрапчиви мисли. В проучване от 2017 г. Фрийман и колегите му установяват, че онлайн когнитивно-поведенческата терапия, която подобрява съня, може да помогне и за намаляване на чувството за параноя.
"Когато хората се борят с параноята, те отделят твърде много време на параноичните си мисли и те се засилват", обяснява Фрийман. Ето защо техниките за ограничаване на тези мисли са полезни.
Обратното на параноята е проноя
Преди четиридесет години Фред Голднър от Куинс Колидж, Градски университет на Ню Йорк, предполага, че параноята има положителен аналог. Той го нарича проноя или упоритото, неточно убеждение, че всички тайно искат да ви помогнат. Макар че теоретично е възможно да съществува такова състояние, няма много изследвания в подкрепа на тази идея.
Еволюционният модел на параноята, разработен от Никола Райхани от Университетския колеж в Лондон и нейните колеги, не е съвместим с проноята.
"Можете да разберете това от гледна точка на теорията за управление на грешките", обяснява Райхани. Недоверието към някого по погрешка - параноята - може да ви коства малко. Но цената на доверието към някого по погрешка - проноята - може да е много по-висока. "Еволюцията благоприятства механизмите, които са на страната на предпазливостта", обяснява тя.
Припокриване на параноята и теориите на конспирацията
Привържениците на QAnon вярват, че група сатанински педофили-канибали замислят заговор срещу Доналд Тръмп по време на мандата му като президент на САЩ. Защо някои хора намират подобни конспиративни теории за толкова примамливи? Изследването на параноята може да даде някои насоки.
В едно скорошно проучване Филип Корлет и Правийн Сутахаран (Praveen Suthaharan) от Йейлския университет откриват 60-70% корелация между хората, които имат параноични мисли, и тези, които вярват в поне една теория на конспирацията. След това двамата изследват социалните мрежи на тези хора, за да разберат по-добре как конспиративните теории могат да се разпространят сред хората с леки или по-тежки нива на параноя.
"Очаквахме, че по-параноичните хора, които вярват в тези теории, ще бъдат по-самотни и изолирани", разказва Корлет. "Резултатът, който получихме, бе обратният: те вярват, че много други хора споделят техните убеждения."
Подкрепянето на конспиративната теория е било нещо положително за тях, отбелязва Корлет. Те се чувстват част от голяма общност.
И така, като се има предвид тази полза, възможно ли е да убедим приятел или близък човек да се откаже от теория, която лесно може да бъде опровергана? Това не е лесно, подчертава Корлет.
Той съветва да не предизвикваме пряко човека, а вместо това да го помолим да предложи потенциални алтернативни обяснения за своята теория.
"Налагането на вашето обяснение вероятно ще има неприятни последици за вас. Затова говорете на хората на тяхното ниво, без да им се присмивате, и се опитайте да намерите общ език. Това винаги е добро начало."
The surprising benefits of mild paranoia – and how to keep it in check, New Scientist
https://royalsocietypublishing.org/doi/10.1098/rsos.180569
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2828542/
https://www.thelancet.com/journals/lanpsy/article/PIIS2215-0366(17)30328-0/fulltext
https://academic.oup.com/socpro/article-abstract/30/1/82/1628629
