На 8 февруари по нов стил (26 януари по стар) се навършват 110 години от победата на българската армия при Булаир и Шаркьой през Балканската война (1912-1913 г.).
Като част от Седма рилска дивизия в боевете взема участие и 26-и пехотен Пернишки полк. За този факт припомни Силвия Нотева - уредник „Нова и най-нова история“ в Регионалния исторически музей в Перник .
Тя разказва, че боевете между българските и османските войски продължават от 8 до 10 февруари 1913 г. Командир на Пернишкия полк е полковник Атила Зафиров, по-късно повишен в звание „генерал-майор“. За проявения си героизъм при умелото командване на поверения му полк и отблъскването на османските дивизии при Булаир и Шаркьой, Зафиров е награден с орден „За храброст“. Решителните му действия като главнокомандващ полка при извънредно трудните зимни условия и пресечените местности в този район, раждат знаменитите му думи: „Абе момчета, ако трябва, ще изгорим и прикладите на пушките, щото пушки се заменят, хора не!". За проявения си героизъм, себеотрицание и храброст по време на Балканската война, повече от шестстотин и двадесет войници от 26-и пехотен Пернишки полк са наградени с държавни отличия.
Сраженията при Булаир и Шаркьой по време на Балканската война са наречени „кланица“. За това говори и броят на загиналите. Турските елитни дивизии губят повече от 6000 души, а жертвите от страна на Пернишкия полк по всички бойни полета надхвърлят 700.
Интересен факт, за който Нотева припомня, е че на фронта присъства и трънчанинът д-р Стамен Григоров - откривател на млечнокиселата бактерия „Лактобацилус булгарикус“. Той участва като запасен младши полкови лекар в редиците на 26-и полк.
На победното сражение при Булаир патриархът на българската литература Иван Вазов посвещава едноименното си стихотворение, а поручик Найден Андреев (автор на текста) и подпоручик Владимир Гълъбов (композитор на музиката) създават през 1915 г. „Булаирски марш“.
