ЕК е информирала страните членки, че съвместното излизане на ЕС от противоречивия договор за международна енергия е неизбежно, според документ, с който Ройтерс се е запознал. Някои страни вече са прибегнали към тази стъпка заради опасения по отношение на климата.
Договорът за енергийната харта от 1998 г., подписан от около 50 страни, включително членките на ЕС, е имал за цел да защити компаниите от енергийната промишленост, давайки им възможност да съдят правителства относно политики, които засягат инвестициите им.
През последните години обаче договорът е бил използван основно за оспорване на политики, които изискват затварянето на заводи за изкопаеми горива, подклаждайки така опасенията, че е пречка пред справянето с климатичните промени.
Франция, Германия, Нидерландия, Полша и Испания вече обявиха планове за напускане на договора, засилвайки натиска върху Брюксел да координира оттеглянетж на ЕС. Италия излезе от договора през 2016 г.
В документ, споделен със страните членки, с който Ройтерс се е запознал, ЕК твърди, че "най-адекватната опция" за ЕС и 27-те страни членки ще е да напуснат Енергийната харта.
"Изтеглянето на ЕС и на Европейската общност за атомна енергия (Euratom) от Договора за енергийната харта изглежда неизбежно", се посочва в документа.
Говорител за ЕК потвърди, че изпълнителният орган ще препоръча излизането на ЕС от хартата и ще представи на днешната среща предложението на дипломати от страни членки.
Излизането на ЕС ще се нуждае от съгласието на поне 15 страни членки и на Европейския парламент, който вече подкрепи резолюция, призоваваща към такава стъпка.
Анна Кавацини, депутат от ЕП и автор на резолюцията, заяви, че документът може да сложи край на ангажираността на ЕС към Енергийната харта.
"Ако ЕК определя излизането от хартата като "неизбежно", то въпросът за 1 милиард евро е: "Как и кога", коментира тя.
Дори ако страните напуснат, то клаузата за изтичане на договора означава, че той все още ще защитава съществуващите инвестиции в изкопаеми горива за период от 20 години.
Страните от ЕС могат да се договорят помежду си да не прилагат тази клауза, тъй като повечето енергийни инвестиции на територията им се правят от компании от блока.
Те обаче ще трябва да се споразумеят за подобна сделка с други членки, които имат желание за това, за да избегнат бъдещи съдебни процеси. Сред тях са Япония, Азербайджан и бившата членка на ЕС - Великобритания.
