„Става нещо страшно в Хърватия след въвеждането на еврото, цените полудяха“

„ХЪРВАТИЯ СЛЕД ЕВРОТО: Инфлация, спекула и високи цени“

„Eврото доведе до свръх инфлация и свръх покачване на цените в Хърватия“

Още в първите дни, след като Хърватия прие еврото като валута и стана част от еврозоната, български медии публикуваха материали със сензационни заглавия за увеличението на цените в страната. Експерти и политици, които агитират срещу приемането на еврото в България и работят за организиране на референдум по темата, внушаваха, че инфлацията в Хърватия е много висока и ще продължи да расте. 

Официалните данни за инфлацията в Хърватия през януари обаче не потвърждават твърденията за голямо поскъпване, показва проверката на Factchek.

Официалната инфлация

Според Евростат инфлацията в Хърватия за януари 2023 г. е 0,2%  и забавя ръста си за втори пореден месец. Годишната инфлация през януари 2023 г. е 12,5%, през декември 2022 г. -12,7% а през ноември 2022 г. – 13%.

Според Хърватската национална банка въвеждането на еврото няма съществено отражение върху инфлацията: „Движенията през януари показват, че въвеждането на еврото в Хърватия може да има сравнително леко въздействие върху общата инфлация, което е в съответствие с опита на други страни“. 

Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,15, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни  пункта. Данните са от научна публикация от 2019 г. на доц. Янко Христозов от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), озаглавена „Води ли въвеждането на еврото до висока инфлация? Мит или факт?“.

„Различни изследвания показват, че съществува слаб еднократен ефект от смяната на валутата върху равнището на цените, измерено чрез ХИПЦ“ (хармонизиран индекс на потребителските цени), се посочва в научната монография „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“. Изследването беше публикувано миналата година от катедра „Икономика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Части от него са залегнали и в работния вариант на проекта на анализ на ефектите от въвеждането на еврото, изготвен от Българската народна банка (БНБ) и предоставен на партиите в 48-ото Народно събрание миналата есен.

Източник: „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“, с. 147

Според изследването най-честите причини за увеличението на цените в процеса на преизчисление при преминаването към евро са:

• закръгляването на цените в посока нагоре;
• прехвърляне на разходите на фирмите за превалутиране върху потребителите;
• възползване на фирмите от т.нар. „рационалното невнимание“ на потребителите, които или не сравняват старите и новите цени или го правят по закръглен и удобен за смятане курс;
• възползване на фирмите от смяната на валутата за промяна на цените. 

Усещането за инфлация

Изследванията показват, че повишението на цените се усеща при „малък брой продукти, предимно в сектора на услугите“ (обществено хранене, услуги по настаняване, фризьорски услуги, ремонти и др.), чийто дял в потребителската кошница е сравнително нисък, затова и ефектът от поскъпването им върху ХИПЦ инфлацията е малък.

Хърватската национална банка също отбелязва, че увеличението на цените през януари 2023 г. е може би най-силно изразено в услугите. Многобройните медийни публикации потвърждават това впечатление.

Подвеждащата медийна картина

Първите публикации, които се появяват в български онлайн медии в началото на годината, се позовават на наблюдения на потребители. Още на 3 януари Българската телеграфна агенция (БТА) публикува материал, в който се позовава на хърватски медии и изброява редица стоки с увеличени цени.

Същият текст е препечатан стотици пъти в различни уеб сайтове, но озаглавен с ярко сензационни заглавия.

Друг популярен материал по темата е видео разказ на българка, живееща в Хърватия, излъчен по „Нова“. Във видеото са заснети цените в магазина, но не се уточнява какво е увеличението, тъй като тя не споменава какви са били цените преди въвеждането на еврото. 

В друг текст, публикуван в различни български медии, някои от които се позовават на Index.hr, като източник на информацията за поскъпването, се посочват „публикации в интернет форуми“ и „социалните мрежи“. 

Тази медийна картина е подвеждаща, тъй като се основава на откъслечни впечатления на потребители за отделни случаи, които се обобщават и преувеличават. Галина Карамочева, която активно следи и опровергава неверни твърдения по икономически теми, уместно е отбелязала: „Публикация в медиите за отделни случаи на повишение на цените на „печивата“ с 37,5%, не означава, че навсякъде цените са се повишили с толкова и ще се задържат на това ниво“.

Всъщност науката отдавна е обяснила разликата между усещането за инфлация и реалната инфлация. Потребителите формират възприятията си за нивата на инфлация според определен кръг стоки, които се купуват по-често и са относително евтини. А именно при тази група продукти се наблюдава най-силно нарастване на цените при смяната на валутите.  

Поради това се наблюдава значително разминаване между реалната инфлация и възприятията на потребителите за инфлацията.

Източник: „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“, с. 152.

Също така, различни странични фактори, които влияят върху повишението на цените, не се отчитат от потребителите и поскъпването се свързва с превалутирането. В цитираната монография (с. 146)  е посочен пример от началото на 2002 г., когато в голяма част от държавите от еврозоната се наблюдава повишение на инфлацията в резултат на поскъпване на плодовете и зеленчуците поради неблагоприятни климатични условия (студена зима), повишение на акцизните ставки върху тютюневите изделия и други. Но потребителите смесват тези ефекти с приемането на еврото и смятат, че именно то е предизвикало увеличението на цените. 

Така, според Янко Христозов, „се ражда митът, че при преминаване към еврото цените ще се увеличат“.