Често се случва, когато хората се намират на кръстопът в живота си, да поставят ултиматуми. Особено много това важи за интимните връзки.
Чудим се дали да дадем още един шанс, питаме се дали има смисъл, дали не си губим времето, и за някакво свое вътрешно успокоение си казваме, че ултиматумът ще е последната сламка, за която ще се хванем.
Млада дама описва в писмо до известния психолог доктор Джен Ман, специалист по проблемите за взаимопомощ, своите терзания - с приятеля си са вече няколко години заедно, но предложение за брак така и не идва. Притеснява се, че ако мине още време, моментът ще бъде пропуснат безвъзвратно. Затова се чуди дали не трябва да постави ултиматум на приятеля си.
Отговорът на специалиста:
„Едно по едно. Напълно нормално е, дори е полезно, двама души, които се обичат, да се карат от време на време, да преминават през различни важни периоди през живота си и да се справят с препятствията. Предложението за брак може да бъде такъв момент. Това не означава, че двамата не могат да създадат дълготрайна и пълноценна връзка.
Проблемът настъпва тогава, когато единият от двамата партньори е готов за следващата сериозна крачка много преди другия. Когато това се случи, съвсем естествено първият започва да става нетърпелив, открива у себе си чувства като гняв, недоволство, разочарование. А всичко това може да се окаже токсично за връзката и отношенията. В този случай е най-добре да поставите на дневен ден проблема, който ви измъчва. Споделете нуждата си за задълбочаване на отношенията. Но това трябва да бъде в добронамерен тон, изказано ясно и спокойно. Също така е важно да се вслушате в доводите на партньора си да не е предложил брак до този момент. Със сигурност има такива.
Що се отнася до ултиматумите в една връзка, когато единият партньор заплаши да напусне другия, ако не получи онова, което иска – било то да заживеят заедно, да се оженят или да имат бебе – нека бъде най-последният избор. Преди да предприемете тази стъпка с ултиматума, помислете добре, защото няма вече връщане назад. Затова бих препоръчала да помислите върху следното преди това:
1. Да подобрите общуването помежду си. Опитайте се да говорите открито за проблемите. След като мислите за ултиматуми, очевидно не изговаряте нещата помежду си.
2. Да помислите дали си подхождате. Това ли е вашият човек наистина? Ако не искате едно и също нещо, какво би се получило, ако все пак партньорът ви склони и отговори на условията на ултиматума – задайте си и този въпрос. Ще бъдете ли щастливи наистина?
3. Да пробвате семейна терапия. Все по-разпространени са сеансите, които предлагат помощ „отвън“ на двойката. Понякога проблемите наистина е трудно или дори невъзможно да се разрешат „отвътре“ и е нужно някой да ни напътства, насочи, да погледне обективно, без да бъде на ничия страна.
Какво ще стане, ако партньорът ви отговори с „не“ на ултиматума?
Естествено, съществува вероятността вашият партньор да каже: „О, скъпа, не искам да те изгубя! Изобщо не си давах сметка, че се чувстваш така. Ще направя каквото искаш!“ По-вероятно обаче е (след като изобщо сте стигнали до положение да поставяте ултиматум) да не се съгласи и да предпочете да се разделите. В такъв случай е важно да не отстъпвате от казаната дума, защото напълно и моментално ще изгубите уважението и доверието на партньора си. Второ, тръгнете си с високо вдигната глава, за да запазите достойнството си – най-важното, което притежаваме.
