България е на 72-ро място в глобалната класация „Индекс за възприятие на корупцията“ за 2022 г. на „Трансперънси интернешънъл“. Страната ни е на предпоследно място в Европейския съюз, като тази година Унгария заема последното място.

Данните от изследването бяха представени от асоциация „Прозрачност без граници“ на пресконференция в националния пресклуб на БТА.

Изследването измерва нивата на възприятие на корупцията в публичния сектор в 180 държави и територии по света. България е включена за двадесет и пети път в изследването. Индексът за България през 2022 г. е 43 пункта, сочи още изследването.

Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“, посочи, че индексът е скала от нула до 100, като 100 е показател за ниско ниво на корупция, а нула – за максимално високо ниво на корупция. Стойности под 50 пункта са индикатор за системен проблем в противодействието на корупцията.

Славов коментира, че в последните 10 години България се движи в един коридор между 41 – 44 като стойности на индекса. По думите му страната ни сякаш се е пуснала по течението и е в състояние на траен застой по отношение на корупцията. 

В сравнение с предходната година индексът бележи незначително повишение от един пункт, обясняват от асоциацията. Оттам поясняват, че промяната от една точка в резултата на индекса не е статистически значима, като в тази връзка следва да се вземат предвид две обстоятелства – стойностите на индекса под 50 пункта са показател за систематичен проблем с корупцията и неефективна борба; За отбелязване на съществен напредък е необходимо подобрение на резултата със статистически значимо повишение над три пункта.

Калин Славов заяви, че непрозрачното използване на публични ресурси са част от показателите, които обуславят корупцията. Той даде пример с тунел „Железница“, който все още не е пуснат в експлоатация.

Славов определи политическата криза като една от най-характеристиките на изминалата 2022 г. Създаването на нова комисия или приемане на нов закон в никакъв случай не може да се отрази върху позицията на индекса, каза той. Анализаторът отбеляза като проблем и атаките срещу гражданския сектор. Според него в 48-ото Народно събрание е имало законопроекти, които „да въведат практики, които са характерни за страни като Унгария, като Русия“ относно неправителствените организации. 

„Отиващият си парламент беше белязан от безпрецедентен лобизъм“, каза още Славов. 

Ваня Кашукеева-Нушева от „Прозрачност без граници“ също засегна нерешения въпрос с лобизма в законодателството. България е една от малкото държави в Централна и Източна Европа, присъединили се към Европейския съюз, които все още нямат правила за контрол върху лобистката дейност. 

Според Нушева проблемите в изборния процес са друг критичен елемент в доклада относно България. Станахме свидетели на прибързан процес на промяна на изборното законодателство в сегашния парламент, каза тя. 

Нушева обобщи, че част от препоръките към държавите са за насърчаване на взаимния контрол и баланс между властите, спазване на принципа за разпределяне на властите, ограничаване на частните интереси чрез регулиране на лобистката дейност и предоставяне на открит достъп до информация и вземане на решения. 

Според политолога Огнян Минчев, председател на Управителния съвет на Асоциация „Прозрачност без граници“, откакто България е част от „Индекс за възприятие на корупцията“, не са реализирани особени успехи, независимо от това кой е на власт.

Борбата с корупцията в България трябва да престане да бъде политическа дъвка и да се превърне в ясно разбиране, че корупцията и злоупотребата с власт са дълбок структурен проблем на българската икономика и на държавата, заяви политологът. 

Освен България с 43 т. и Унгария – 42 т., стойности под 50 т. в Европа отбелязва и Румъния – 46 т. По отношение на страните от Балканския полуостров се отчита стабилна тенденция за повишение на индекса на Гърция – от 36 т. през 2012 г. до 52 т. през 2022 г. През изминалата година индексът на Хърватия също се повишава до 50 т. 

Негативна тенденция се отчитат при Турция – от 49 до 36 т., Македония – от 43 до 40 т., Босна и Херцеговина – от 42 до 34 т. и Сърбия – от 39 до 36 т.

Резултатите от изследването сочат, че Дания, Финландия, Норвегия, Швеция отново са в челото на класацията с най-ниски нива на корупцията. Нова Зеландия и Сингапур допълват първите места.