За еврото в България трябва да се говори "без табута", заяви в интервю за БТА ръководителят на представителството на ЕК в Хърватия Огнян Златев. В началото на седмицата той прие служебния финансов министър Росица Велкова, която бе на работно посещение в Загреб по повод форум, посветен на влизането на адриатическата страна в еврозоната. По думите му в Хърватия в месеците преди въвеждането на единната валута темата е била актуална и за нея се е говорило непрекъснато - от научните и експертни среди, търговските обединения, университетите и студентите, гражданите.

Златев посочи още, че Европейската комисия е готова да помогне на България по пътя й към приемането на еврото с  всякаква методическа помощ, ако такава бъде потърсена. Той посочи, че след първоначалния ценови удар, последвал  въвеждане на еврото, обстановката в страната се е нормализирала и дори някои търговци отново са върнали старите цени на стоките и услугите, които предлагат. 

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Златев, по време на работното си посещение в Хърватия, която от началото на годината стана член на еврозоната, служебният финансов министър Росица Велкова проведе среща с вас. Какви бяха основните акценти на разговора?

Бих искал да изразя благодарността си към министър Велкова, която пожела да осъществим тази среща. Основната тема на нашия разговор беше как потръгна преходът от националната валута на Хърватия куната към еврото. За мен беше  въпрос на удовлетворение и гордост, че съм присъствал на такъв исторически момент за Загреб. Важно е да подчертаем, че Хърватия е първата и единствена страна в Европейския съюз, която влиза едновременно в еврозоната и в Шенгенското пространство.

В исторически план тези събития се случват по-малко от девет години и половина, откакто страната стана член на ЕС, и едва 30 години, след като държавата е извоювала своята независимост. Това показва как, за много кратък период от историческа гледна точка, Хърватия е успяла да постигне своите стратегически цели. Успехът се дължи на това, че Загреб е успял в този период да идентифицира и през цялото това време от обявяването на независимостта си да работи целеустремено, независимо от политическата конфигурация, за осъществяването на тези цели - интеграция в най-вътрешното ядро на ЕС.

Погледнато отстрани, приемането на еврото в началото на тази година не изглеждаше да минава по най-гладкия начин на фона на репортажите за закръглени нагоре и дори значително увеличени цени на някои стоки и услуги.

Беше направена достатъчно добра подготовка, за да може да се смекчи до минимум ценовият удар върху домакинствата. Тук не трябва да забравяме и другия важен момент: че приемането на еврото се случи на фона на растяща инфлация в целия Европейски съюз и дори в целия свят – събитие, породено от външни фактори, каквито са последиците от ковид кризата, поскъпването на енергоизточниците. 

Истината по отношение на поскъпването в първите дни на 2023 г. е, че винаги има играчи на пазара, които са недобросъвестни и се възползват от подобна ситуация на несигурност, за да си играят със страховете на хората.

България също в момента се намира на своя път на присъединяване към еврозоната. Смятате ли, че страната ни сега е подготвена така, както Загреб беше в началото на миналата година, когато се обяви решението за приемането на Хърватия в еврозоната?

В ролята си на гражданин и потребител на най-различни стоки и услуги мога да кажа, че е изключително важно да се обясни и да се комуникира от страна на властите за това, какво предстои и какво хората да очакват от преминаването от националната валута към еврото. Кампанията не трябва да се случва само в навечерието на промяната или спорадично. Важно е да се говори целенасочено и да се обясняват промените, които предстоят, в различни формати - научните среди, бизнес кръговете и обществото като цяло. Също и по места, в малките общности, там, където икономическото развитие е по-ниско от средното за страната. Трябва да се обясни на хората, защо се прави това, каква е целта, какви са ползите, защо е важно ние като държава членка на ЕС да станем част от еврозоната.

Тоест, според вас, проблемът по-скоро е комуникационен? 

Определено има комуникационен проблем. Тук преди година непрекъснато се говореше за това - от научните и експертни среди, търговските обединения, университетите и студентите. Ние, като представителство на Европейската комисия, също участвахме в открити дебати и кръгли маси из цялата страна, на които канихме хората да си говорим открито и без табута за всичко, свързано с въвеждането на еврото.

Разбира се, че в този процес има голяма доза страхове. Има хора, които откровено се противопоставят, но те бяха единици. В края на краищата, когато обясниш на гражданите и на бизнеса каква е целта на това нещо - че когато страната се е присъединила към ЕС, тя е поела съответните ангажименти.

В този контекст ние трябва да видим и добрите примери за промени в страните, приели еврото. И тук не говорим за страни като Германия, Франция и Холандия, а за такива със сходен профил като този на България. Когато тези примери се покажат, се вижда, че, първо, банкови кризи, каквито имахме ние покрай КТБ, не са се случвали, лихвените проценти са по-ниски, кредитният рейтинг на държавата се е повишил и са дошли повече чуждестранни инвестиции и как всичко това се е отразило в повишаване на жизнения стандарт на гражданите. За тези неща е добре да се говори, а аз забелязвам, че тази тема някак остана встрани. 

Виждате и сега с подписката за референдума за еврото - най-вече се чудя какъв е смисълът от това, тъй като влизайки в ЕС, страната ни се е обвързала с това да приеме единната валута. Второ, какви са аргументите на тази хора и защо трябва тази гражданска енергия да бъде насочена към нещо деструктивно. За мен това е опит за изкривяване или отклоняване на общественото внимание от важните неща, за които трябва да се води разговор.

Да се върнем отново към опита на Хърватия с въвеждането на еврото. Има ли уроци, които можем да научим именно покрай това, което се случи в първите дни на приемането на еврото?

Едната от грешките, които отчитат тук, е, че независимо от добрата комуникационна кампания някои аспекти е трябвало да бъдат още по-добре обяснени и да им бъде обърнато повече внимание. Появи се казус с т. нар Етичен кодекс от страна на търговците, където бе записано, че те не трябва да се възползват от въвеждането на еврото, за да променят необосновано цените нагоре. Това се отчита като недостатъчно добре свършена работа, защото е трябвало още повече търговски оператори да бъдат включени в този кодекс. Видяхме, че още първата седмица на тази година правителството в лицето на министър-председателя, министъра на финансите и министъра на икономиката излезе с предупреждение към недобросъвестните търговци, че ще се осъществяват масирани проверки и при доказване на спекулативно увеличение, ще бъдат налагани сериозни глоби. В същото време търговците, които бяха увеличили цените, бяха призовани да ги върнат обратно на равнището им от 31 декември 2022 г.

Има ли вече такива оператори в Хърватия, които се вслушаха в призива на правителството?

Доста такива оператори върнаха цените, а тези, които не го направиха, бяха глобени. Тук глобите са доста солени, като всяка седмица получаваме информация за това, колко търговци са глобени и каква е общата сума на събраните средства от тези наказания. 

Може ли да кажете, колко компании са глобени към този момент и каква е общата събрана сума от тези глоби?

От проверените около 2000 обекта през първата седмица, при около 25-30 на сто е установено, че са нарушили Етичния кодекс относно разпоредбите да не се спекулира с цените. Самите глоби започват от 1600 евро и достигат до около 30 000 евро. За миналата седмица данните показваха, че наложените наказания са за близо четвърт милион евро. Тук държавата показа силата си, както и че ще направи всичко възможно да спре спекулациите. Но от друга страна се проявява и разбиране, защото все пак ситуацията е нова и се дава известно време за търговците да коригират поведението си.

В крайна сметка се очакват и данните от националният статистически институт на Хърватия, колко в действителност е поскъпването. Интересен момент обаче е, че случващото се с въвеждането на еврото вече спря да бъде водеща тема в информационния поток, а дори вече виждаме и намаления в цените на доскоро поскъпнали стоки и услуги.

Дори на открития пазар Долац (историческо място за търговия в центъра на Загреб), където би могло да се предположи, че са възможни повече спекулации, ни направи впечатление, че всички търговци там стриктно спазиха превалутирането, буквало до "стотинка".

Може ли на този етап Европейската комисия да помогне на България по пътя й към еврозоната и има ли София нужда от такава помощ? 

Европейската комисия е готова да помогне във всеки един момент с всичките ресурси, с които разполага. Не трябва да се забравя, че ЕК е за това - да предоставя експертна помощ във всякакви направления. А това дали България има нужда или не, е въпрос за самата България и ако властите чувстват необходимост от методическа помощ, е повече от ясно, че европейските институции ще бъдат в готовност да се отзоват.