Людмила Нанчева, учител по БЕЛ в ГПЧЕ "Проф. д-р Асен Златаров" в Хасково

Интервю на Христина Котларска

- Г-жо Нанчева, как ще коментирате информацията, че 50% от завършващите средно образование са неграмотни? Тя бе изнесена от Евелина Гечева, управител на интернет портала " Академика" и се базира на твърденията на преподаватели, които проверяват кандидатстудентски работи по български език и литература.

- Не мога да се съглася с тази констатация. Това не е беда само на учениците. Става въпрос за група езикови норми, които обществото по принцип греши. Формите за учтивост се бъркат редовно. Например страдателни причастия се употребяват в множествено число, вместо в единствено число - вие сте усмихнати.

Промените са регламентирани от 2000 година и това е некоректна практика на БАН. Тези, които са завършили преди това, владеят друга норма. Редовно се бърка и бройната форма при имената от мъжки род- двама ученика, вместо двама ученици.

- Къде е проблемът?

- Проблемът е, че обществото малко чете. Световната класика е екранизирана - друго е да го хванеш за два часа, но никой не си дава сметка, че това е сдъвкана представа, и то не твоята. Но това е световен проблем, не само на нашите деца. Ако такава статистика се направи и в най-цивилизованите държави, резултатът ще е дори по-тревожен.

- Кое ви дава основание да мислите така?

- Смятам, че те четат дори още по-малко от нашите деца. Нашата учебна програма е много натоварена като обем произведения. В 10 клас се учат "Декамерон" , "Дон Кихот", Робинзон Крузо", "Дядо Горио"...

- Въпросът е дали учениците ги четат?

- Поне едно от тези произведения прочитат. Но програмата трябва да бъде съкратена, това е дълбоко мое убеждение.Този обем не влиза в четивните възможности не само на едно съвременното дете, но и на съвременния човек. Ако си поставите задачата да прочетете за 9 месеца всички тези произведения, които трябва да прочете един десетокласник, ще се ви е трудно. В 10 клас се учи Западноевропейска литература, Руска класическа и Българска възрожденска литература. Това не е по силите на човек в съвременното динамизирано общество. На Запад не се учат повече от 4 произведения за една учебна година. При нас надхвърлят 10.

Освен това не бива литературното обучение да почива на хронологичен принцип. Няма нужда на тази възраст едно дете да учи история на изкуството. Важно е да бъдат представени класически произведения, които да дават възможност за изява на нравствени гледни точки и граждански позиции. В това отношение нашата учебна програма куца от години.

- Как провеждате часовете по литература, когато произведенията не са четени и учениците дори не носят учебници?

- Разпечатвам откъси от произведението. Лошото е, че от десетилетия училищните библиотеки не са купували книги. Изданията са от 70-те години. Освен това не разполагат с бройки.

- Съобразен ли е подборът на произведенията с възрастта на учениците, които ги изучават?

- В осми клас те изучават "Да се завърнеш в бащината къща" на Димчо Дебелянов. Този проблем им е страшно чужд. Великолепната повест " Преди да се родя" на Ивайло Петров също не я разбират.

Предишният учебник бе по тематични ядра и имаше някакъв смисъл. Сега е много трудно да разбереш защо са избрани точно тези автори и защо са подредени в тази последователност.

Вероятно защото целта е да се вземат парите за учебници, а не те да са функционални.

- Трябва ли да се увеличат часовете по литература?

- Да. Задължителната подготовка по български език и литература е три часа седмично. Трябва да се увеличат часовете и да се намали броят на произведенията. Нямаме време да отработваме нещата, които сме постигнали в час.

Да не говорим, че днешните ученици четат по-бавно. Ако по-рано казвах - това ще го прочетете за утре, после го давах за другата седмица, сега срокът е още по-голям.

- Предвидени ли са часове по езикова култура в горен курс?

- Основната програма е насочена към изграждане на текстове в различни стилове и то не може да мине без конкретни задачи по български език, които правим като подготовка за всяко съчинение.

- Учениците се затрудняват да напишат дори не знам и купува?

- Това не са елементарни неща. Ако ви дам списък с думи с представки о и у, задължително ще направите грешка. Дори телевизионните емисии не минават без грешки. Ние говорим с много грешки. И е интересно защо само учениците попадат в тази статистика. Наистина в училище се усвояват граматичните норми, но какво се случва с хората след това?

Децата са повече жертва, отколкото грешници. Жертва на времето и обществото.

- Факт е, че тази година резултатите от матурите са по-слаби от миналата.

- Проблемът е психологически. Стана ясно, че матурата няма да е трудна и децата не положиха много усилия.

Всичко зависи от нагласата на обществото. В едно общество, където дипломата се купува, където образованието има търговска стойност, ние не можем да искаме нещо фантастично. Детето знае, че не образованието ще му отвори вратите в живота. Това е обществен проблем, не е проблем на училището и най-малко на учителите. Говори за това, че учителите не са на необходимото академично ниво, дори да е така, то не е най-важното. Най-важното е преподавателят да обича професията си, а той е грамотен толкова, че да научи децата на това, което трябва да знаят.

- Според вас учителите нямат вина?

- В един такъв проблем имат вина всички. Училището не се уважава от обществото, то ни приема като обслужващ персонал за децата на по-богатите родители. Такава е оценката за учителски труд.

Като цяло не може да се говори, че децата са масово неграмотни, самата езикова изява не е най-важната в обществото. Това ги стимулира кампанийно- когато завършат основно образование и когато завършат средно. Сега има редакторски програми, всички документи, които попълваш, са готови формуляри. Навсякъде по света е така. Не е драматично.

Преди години гледах един американски филм, който много ме впечатли. Не мога да се сетя името му. В един конкурс за интелигентност печели човек, които не може да чете. Неотлъчно седи пред телевизора и бе много информиран. Отговори перфектно на всички въпроси.

Неграмотността е проблем на съвременното общество, което чете малко, мисли бързо, стреми се към пари и успешна социална реализация и децата са огледало на тази ситуация.

Когато сравняваме деца от предишни поколение с някакво романтично умиление можем да се ужасим от съвременните деца. Но няма да сме прави. Това са нашите деца и ние сме ги създали такива.

Дори тази статистика да е вярна, това не е лоша характеристика на децата, а е лоша характеристика на обществото като цяло.