Депутати излязоха на протеста на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа” под надслов "Да защитим енергийната сигурност на страната", който синдикатите организират пред служебния вход на Народното събрание.
Преди това парламентът гласува текст по текст общ проект на решение, с който се задължава Министерският съвет да промени Националния план за възстановяване и устойчивост. Преди финалното гласуване на целия проект обаче беше дадена 30 минути почивка по искане на "БСП за България" и народните представители отидоха при протестиращите.
В началото на дебата председателят на енергийната комисия Делян Добрев съобщи, че вчера и тази сутрин народните представители от цялата енергийна комисия са успели да се обединят около общ текст на проект на решение. Затова отпаднаха за разглеждане двата проекта, предложени от "Възраждане" и ГЕРБ-СДС съответно за изцяло нов план и за промени в Плана за възстановяване и устойчивост.
При гласуването на текстовете политическите сили се обединиха в защита на въглищните централи. Ако Конституцията позволяваше президентът да връчи мандата на енергийна комисия, днес щяхме да имаме правителство, коментира Жечо Станков (ГЕРБ-СДС).
Протестиращите искат Народното събрание да задължи Министерския съвет да започне преговори с Еврокомисията за отмяна на този ангажимент. Те настояват още парламентът да гарантира дейността на въглищните централи поне до 2038 г. Притесняват се, че може да останат без работа. Ако не бъдат чути, ще си търсят правата. Настояват и за срещи с депутатите.
Над 500 работещи във ТЕЦ "Марица Изток 2" тази сутрин тръгват към София, обясниха синдикатите. Според тях заложените в плана 40% намаляване на въглеродните емисии ще доведат до намаляване на работата в централата с между 50 и 60%. Това значи 6000 души да си останат вкъщи, казват синдикалистите в централата.
Те настояват за предоговаряне на глава „Енергетика” в Плана за възстановяване и комплекс „Марица Изток” плавно да бъде изведен до 2038 г. от работа.
Това са базови мощности, без тях ще се върнем към времето, когато е имало режим на тока, казват още синдикалистите.
„Не търсим масовост днес, а да покажем на политиците, че тези хора имат какво да им кажат”, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. „Гледах социологическо проучване, според което повече от половината българи искат да запазим работата на централите. Тоест това не е само гласа на работещите, а и разумът на обществото”, каза Димитров.
„Миналата година 8 милиарда лева генерира държавната енергетика, която влезе в бизнеса, за да можем да запазим конкурентноспособност, да запазим работните места, а и за потискане на цената за бита. Ако нямаме тези въглищни централи, които генерират малко повече от половината ток, който потребяваме зимата, може да си представите какво ще стане. Бизнесът каза, че ще има поголовни фалити. Говорят за 100 000-150 000 работни места, които може да бъдат загубени”, заяви Димитров.
По думите му нормализиране на цената на тока се очаква най-рано през 2026 г.
Снощи в комисията по енергетика се е стигнало до съгласие по тези въпроси, синдикатите очакват да видят дали то ще бъде гласувано в пленарна зала.
Страната ни е ключова за наличието на ток особено през зимата в целия регион. Ще има режим, ако при нас няма такива мощности, смята още Пламен Димитров.
