На 30 декември флагът на вече несъществуващия Съветски съюз беше издигнат в Москва пред сградата на Руското военно-историческо дружество в чест на 100-годишнината от създаването на СССР, съобщи председателят на дружеството Владимир Медински, който е и помощник на президента Владимир Путин. В последния ден на 2022 г. Путин връчи на командващия групата войски в зоната на „специалната военна операция“ генерал Сергей Суровикин, известен като "Сирийския касапин", орден „Св. Георги“ трета степен за „мъжество, смелост и самоотверженост при изпълнение на войнския му дълг“, предаде ТАСС.
Муждувременно командването на Западната група войски на Русия в Украйна беше поето от генерал-лейтенант Евгений Никифоров, заменил на поста генерал-полковник Сергей Кузовлев, се казва в поредната сводка на британското министерство на отбраната, съобщи Дойче веле. Никифоров става четвъртият командващ тази група войски от момента на руското нахлуване, подчертава британското военно ведомство. В първите седмици на войната Никифоров в качеството си на началник-щаб на Източната група войски активно участваше в планираните опити на ИГВ и въздушнодесантните войски за настъпление към Киев от северозападна посока, допълва британското военното министерство. Според съобщението текучеството на високопоставени офицери може да означава, че има вътрешни разногласия в руското министерство на отбраната по отношение на воденето на войната.
Навръх Нова година Путин изтъкна в най-дългото си досега обръщение към нацията, че „нравствената и историческата правота са на наша страна“. Освен че трая цели 9 минути, мизансценът също беше необичаен – Путин говореше от щаба на Южния военен окръг в Ростов на Дон, заобиколен от военнослужещи. Според президента „2022 г. беше годината, която постави много неща на местата им, ясно разграничи мъжеството и героизма от предателството и малодушието и показа, че няма по-голяма сила от любовта към близките, от верността към приятелите и другарите по оръжие и от предаността към отечеството“. Президентът на Руската федерация обясни, че руските военни са нахлули в съседна Украйна, за да се борят за своята родина, за истината и справедливостта, за да бъдат надеждно гарантирани мирът и сигурността на Русия“, предаде ТАСС.
Още през ноември бившият руски президент Дмитрий Медведев определи войната на Русия в Украйна като свещена битка със сатаната и предупреди, че Москва може да запрати всичките си врагове в огнената геена. Говорейки за врага, Медведев изтъкна: "Сражаваме се срещу тези, които ни мразят, които забраняват нашия език, нашите ценности и дори нашата вяра, които насаждат омраза към историята на нашето отечество. Днес част от умиращия свят е срещу нас", написа Медведев по случай Деня на националното единство.
Към "умиращия свят" Медведев причислява "сбирщина побъркани нацисти наркомани, упоени и наплашени от тях хора", както и "лаещи кучета от западния кучкарник" и други представители на "загнилата западна империя". Според Медведев свещената цел на Русия е да бъде спрян „върховният властелин на ада“, независимо какво име използва, цитира го ТАСС.
На 28 декември Медведев направи в „Туитър“ пророчества за 2023 г., през която провижда създаване на Четвърти райх, обхващащ Германия, и сателитите й – Полша, балтийските републики, Чехия, Словакия, Киевската република и други низвергнати. Медведев съобщава, че Европейският съюз ще се срине, след като Великобритания се върне в него, че еврото ще излезе от употреба, а Полша и Унгария ще поемат контрол над западните части на „преди съществувалата Украйна“. Освен това, Франция ще започне война с Четвъртия райх, Европа ще бъде разделена, а Полша – отново поделена.
Засега обаче, изпълнението на 10-те предсказания на Медведев изглежда се отлага, тъй като вчера Киев съобщи, че украинските войски с убили и ранили около 500 руски войници при артилерийска атака в новогодишната нощ в Чулаковка в южната Херсонска област, предаде ДПА. На 1 януари са били ударени руски части в село Федоровка и засега не е но колко точно са пострадалите там.
Новините за тези удари бяха предшествани от съобщената от Киев в понеделник новогодишна атака срещу база на руски резервисти в Макеевка в Донецка област, в която са били ликвидирани 400, а други 300 - ранени. Руски военни блогъри също съобщиха за стотици жертви, въпреки че първата официална информация на руското министерство на обраната беше за 63 убити.
Както отбелязва обаче британския вестник „Дейли телеграф“, въпреки това „е неуместно да се потупваме един друг по рамото“. Въпраки значителните военни неуспехи на Русия, борбения дух на украинското население, осезаемата помощ с оръжие и разузнавателна информация, особено от Лондон, Вашингтон и твърдите източноевропейски поддръжници на Киев, както и ужасяващо жалкото представяне на руските сили – по суша, въздух и вода – войната в момента е в патова ситуация.
Икономическите санкции разстроиха руската икономика, но украинската е още по-зле, а големи части от Киев буквално са станали на пух и прах. Финландия и Швеция взеха смайващото решение да се присъединят към НАТО, но търговските и военните партньори на Русия още не са я изоставили в нужда, обобщава ДТ. Истинският въпрос е има ли единство и решимост у Запада, подчертава изданието и изтъква, че нито едно от двете не е гарантирано.
Според задълбочен анализ на американското писание „Форин афеърс“ Путин може да последва съдбата на Наполеон и Хитлер в своята вече зимна война, в която „специалната операция“ навлезе и пословичната руска зима да се обърне срещу него.
Изданието припомня, че една от най-големите руски военни победи е извоювана в началото на 18 в. в условията на най-суровата зима в Европа от 500 години. Тя е част от Великата северна война, а решителното сражение е между руската армия на Петър Първи и шведската на крал Карл XII, която настъпва към Москва. И тогава започва Зимата на несравнимия студ (1708-9 г.). Птиците падали вкочанени от небето докато летят, а армията на шведския крал губи половината си войници от измръзване и недохранване. Руската армия разгромява отслабените шведски сили при Полтава в днешна Украйна на 27 юни 1709 година.
Шведите не са нито първата, нито последната европейска армия, понесла опустошенията на „генерал Зима“ по границите на Русия, отбелязва британският военен историк сър Антъни Бийвър във "Форин афеърс". Доусложнени от необятната шир на руските евразийски земи, зимните сражения там често се превръщат в провал за мощни армии. Векове наред този феномен често е работил в полза на Русия, като последица от това, че чужди армии често са ставали жертва на неподходящо оборудване, недостатъчни снабдителни линии и лоша подготовка. Сегашната война на руския президент в Украйна навлиза в най-суровите месеци на годината и има много признаци, че този път по-скоро Русия, а не противникът й може да понесе най-тежките последици, смята военният специалист.
Столетие след Полтавската битка се случва известното зимно поражение на чужда армия в Русия – през 1812 г., когато войските на Наполеон отстъпват от Москва. Половин век след това – през Първата световна война, подходът на руските военни почти не се е променил – войниците са заменими. През 1915-17 г. животът в окопите по протежение на източния фронт, който е от Белорусия през Галиция до Румъния, е нечовешко изпитание. Мнозина нямат ботуши и си правят лапти - обувки, носени в Русия до 30-те години, изплетени от дървесна кора. А лазаретите на фронта са почти толкова примитивни, колкото и по времето на Кримската война, разказва Бийвър.
Зимните условия през руската гражданска война (1917-21 г.) са дори още по-лоши. Най-окаяните жертви са цивилните, бягащи от настъпващите болшевики по време на Червения терор. През зимата на 1919 г. разпадането на белогвардейските армии на генерал Колчак довежда до ужасни сцени по линията на претъпканата Транссибирска железница. Аристократи, семейства от средната класа и антиболшевики с всякакъв произход се мъчат да се доберат до Владивосток в руският Далечен изток, за да не бъдат пленени от комунистическата Червена армия, която настъпва откъм Урал.
През 20-и век зимните условия в руската евразийска територия са растяща заплаха не само за хората и кавалерийските коне, а и за военната техника. Понякога обаче това е във вреда и за самата Русия. Съветската армия така и не пречупва финландската съпротива през Зимната война (1939-40 г.), след нахлуването на Сталин във Финландия. Финландците се оказват по-добри от руските нашественици в зимни условия и денонощно тероризират червеноармейците. С бели камуфлажни облекла и на ски, те извършват изненадващи атаки, излизайки от горите, и после изчезват яко дим. Тяхната смелост и умения убеждават Сталин да приеме независимостта на Финландия, а Русия си излича поуки.
Червената армия осъзнава, че оръжията и двигателите се нуждаят от специални смазочни материали при екстремни атмосферни условия. Тези мерки са от ключово значение, за да съумее Сталин през декември 1941 г. да блокира армиите на Хитлер под Москва. И германската пехота, и „Луфтвафе“ са неподготвени за руската зима и се налага да палят огньове под обледените машини. Руски военни историци отдават сравнително малкия брой войници с премръзнали крака на отколешната военна практика за използване на няколко пласта ленени партенки, отбелязва Бийвър.
„Генерал Зима“ изиграва роля и за окончателната победа на Червената армия през 1945 г. Големият съветски пробив през януари - от река Висла до река Одер, е осъществен и благодарение на атмосферните условия.
Чак до лошо планираното нахлуване в Чехословакия постиженията на съветската армия във воденето на война през зимата са й печелили страховита репутация на Запад. Едва през 1968 г., когато съветските войници навлизат в Чехословакия без карти, без хранителни доставки и без гориво, западните анализатори за пръв път почват да си дават сметка, че може и да са надценявали бойните способности на СССР.
И накрая – през 80-те години рухването на съветската империя е белязано от обречената й битка за контрол на Афганистан – терен, който прави зимната война невъзможна за конвенционални армии. А през 2008 г. - по време на хаотичната инвазия в Грузия, корупцията в руската армия се е влошила допълнително, а руската военна доктрина така и не е адаптирана към реалностите. Руснаците все още смятат, че артилерията е „бог на войната“ и прилагат този подход и в Сирия от 2015 г. насам.
Осем години по-късно, през февруари 2022 г. Путин започва „специалната военна операция“ в Украйна, а на авангарда е наредено да си вземе и парадните униформи, за да отпразнува победата – един от най-фрапантните примери за военно високомерие в историята, подчертава "Форин афеърс".
Дългогодишният структурен проблем на руската армия обаче е недостигът на опитни подофицери, а това води до ужасяващи данни за поддържането на оръжия, оборудване и военни машини. Тези проблеми ще станат особено скъпоструващи през зимата, най-вече за чувствителна технология като дроновете, анализира ФА.
Но както изглежда, Путин не желае да приеме фактите за истинското състояние на неговата армия и за начина, по който „генерал Зима“ ще облагодетелства противниците му, заключава Антъни Бийвър.
Успоредно с това, както отбелязва в обзорен материал за последиците в света от войната на Путин в Украйна американското списание „Форин полиси“, европейците внезапно започват да осъзнават по каква причина продължилите над две десетилетия техни разговори с Путин не са довели до нищо: „защото на тяхната дипломация, макар и добре замислена, й липсваше основата на твърдата сила“. Каролайн Грайтър пише във ФП, че за мнозина в Европа инвазията на Путин се е превърнала във „водоразделен момент – нещо като 11 септември за Европа“.
