д-р Тодор Пандов

Д-р Тодор Пандов е на 55 години. От 30 години работи в хасковската многопрофилна болница. Специалист е по вътрешни болести, кардиология, ревматология и има квалификационна степен „Здравен мениджмънт“. От две седмици е начело на хасковската многопрофилна болница. Първите прогнози са изключително мрачни. При доказани дългове от 6 млн лева, само големите университетски болници са по-големи длъжници от хасковската областна.

Интервю на Георги Христов

Д-р Пандов, допреди два месеца оповестените задължения на хасковската МБАЛ бяха 2.8 млн лева. Сега станаха 6 млн лева. Как ще се избият тези пари?

-Ние посмъртно не можем да върнем тези 6 млн лева. Те изкочиха когато се запознах със счетоводството. Сумата е черно на бяло. За връщане и дума не може да става. Ще бъда доволен, ако след 6 месеца сме на нулата в текущите сметки. Защото сега всеки месец сме на загуба.

Момент. 4 години бяхте в управителния съвет на болницата. Не знаехте ли какви са дълговете?

-Не, не знаех. За 4 години управителният съвет бе свикан само 4 пъти. Никога не са ми давали финансовите отчети. В първите няколко месеца ги исках, за да има някаква отчетност, но ми намекнаха, че ако продължавам така, ще си загубя мястото в управителния съвет. Освен това по закон е заложено решенията да се взимат главно от изпълнителния директор. Когато се нуждаеше от някакво мнозинство, той заедно с представителя на министерството Мирена Танева правеха мнозинство от 2 срещу 1 гласа. Реално от мен нищо не зависеше.

Защо в такъв случай не напуснахте този управителен съвет.

- Ще бъда честен. Аз постъпих в него защото смятах, че мога с участието си в този борд да помогна. След като ми казаха - защо се мъчиш, решенията и отговорността си ги носи директорът, де факто ми предлагаха да взимам отгоре някой лев, без да работя. Нищо не ми костваше, не вредях, но и не помагах. Даваха ми просто някой лев отгоре. Заради този формализъм сега аз ще управлявам без какъвто и да е директорски борд. Но ще отчитам всичко на медицински съвети. Такива, каквито предишният управител не правеше.

Някой лев отгоре? Колко?

- Първите две години бяха около 2 минимални работни заплати, всъщност след удръжките оставаха малко над 200 лв. После парите се увеличиха до 500-600 лв. Даваха ми ги, за да не правя нищо.

Не сте ли поемали някаква отговорност.

- Да. За закупуване на медицинска апаратура над 200 хиляди лева се изискваше подпис от всички в управителния съвет. До тази сума, директорът можеше еднолично да сключи сделката. Дори обаче да не одобрявах някоя сделка, какво според вас трябваше да правя? Дават ни да речем 700 хиляди за скенер, а аз да се дърпам и да казвам – не, искам тези пари да влизат в болницата?

Тези сделки по закупуване на медицинска апаратура и строително ремонтни работи имат ли отношения към задълженията на болницата?

-Според мен да. Ще дам само един пример. Новия рентген, който взеха за рентгенологията, е хубава машина на стойност 700 хиляди лева. Тя обаче още не е доокомплектована, мисля че трябваше да се купят принтер и някакви други консумативи. Допълнителната сума е около 50-60 хиляди лева, може би и повече. Абсолютният аналог на този рентген, при това произведен от престижна марка като „Сименс“, струва на пазара 200 хиляди евро. Напълно окомплектован. Наистина следва да добавя, че тогава „Сименс“ не са играли на търга. Но въпросът е, че е имало много по изгодни аналози, при това на по-престижни марки. Наистина, точно тези пари са целева субсидия от министерството на здравеопазването и не вкарват болницата в преразход. Но сделката е показателна.

Обяснението за тези тлъсти субсидии са политическата принадлежност на ръководството към управляващата партия. Тази политическа принадлежност, валидна ли е за вас?

- С други думи, политическо назначение ли съм?

С други думи, да.

- Да, политическо назначение съм. Ако някой ви каже, че назначават шефове на болници без връзка с политическата конюнктура, значи лъже. Назначен съм, защото съм от ГЕРБ. Но искам след известен период от време да ме оценят според положението в болницата. Според уменията ми на администратор и лекар. С други думи, по същество. Що се отнася до политиката, нека само кажа, че аз съм от учредителите на ГЕРБ. Не на ГЕРБ Хасково, на национална партия ГЕРБ в зала 1 на НДК. Преди това в продължение на 50 години никога не съм се занимавал с политика. Нещо повече, не съм членувал и в БКП. А всеки, който е живял по това време знаеше, че това бе изключително трудно. Дори се считаше едва ли не за престъпление към партията и народа. Аз не съм политически обвързана личност, която търси дивиденти от политиката. Ако в крайна сметка влязох в партия, то е по убеждение.

Да се върнем на болницата. С какво да започне спасяването и? Първата стъпка от ремонта на кабинета ви ли започва?

- Да, появиха се твърдения във форумите, че първо съм почнал да си ремонтирам кабинета. Елате да видите дали има нещо ремонтирано. Правя само тоалетна на етажа. В услуга и на администрацията и на мен самия, ако щете. Все пак съм 50 и повече годишен човек. Единствената ми намеса в крилото на управлението е, че премахнах това КПП там. Охраната. Още първия ден. От кого да ме пазят? Аз да не съм престъпник? Нямам повод да се крия от никого. Що се отнася до мен, продължавам да си работя главно в моя кабинет в моето отделение /Образна диагностика – б. а./. И сега съм тук и си преглеждам. Първо съм лекар.

Но и администратор. Как ще спасявате болницата

- Трябва да увеличим приходите. Иначе умираме. В момента водата е до брадичката ни и скоропостижно можем да се удавим. Средствата трябва да дойдат от клиничните пътеки. Първо, те са изключително недофинансирани. Второ, колегите нямат никаква мотивация да работят. Трето, използваемостта на легловата база е 65 процента. Трябва да е поне 85%. Ежедневно правя срещи във всяко отделение. Караме се, спорим, искам им просто идея, начин, въобще нещо, с което да вдигнат КПД-то си. Ако не заработваме повече откъде да дойдат тези пари? Държавата дава пари само за хемодиализата, ТЕЛК и Бърза помощ.

Нови клинични пътеки искат нови специалисти

- Това е мит, че нямаме специалисти. Във всяка област имаме специалисти. Разбира се, добре е някъде да имаме по двама-трима, но нито една важна област не е без специалисти. Да, нямаме токсиколог. Лесно можем да намерим при нужда. Нямаме вирусолог. И такъв не ни е на 100% необходим непрекъснато. Всичко друго си го имаме.

Нима? И в нервно отделение ли имате достатъчно специалисти?

- Виж, там нямаме. Това е най-критичното отделение в цялата болница. Днес имам среща с тях. Там проблемът е.....голям.

Какъв?

-...Влошен психоклимат в отделението. Личностни проблеми. Повече ще знам след срещата. Засега само това мога да кажа.

Като сме почнали по отделения - АГО?

- Там имаме специалисти, нямаме пациенти. Хората избягаха от нашето АГО. Проблемът не е толкова в липсата на адекватен ремонт. Факт е, че използваемостта на легловата база там е под критичния минимум.

Нека не ви питам отделение по отделение. Къде виждате проблеми?

- Неудачно бе сливането на първо и второ вътрешно отделение. Сложна е ситуацията в Хемодиализата. Искам държавата да си ги вземе под пряко разпореждане, ако е възможно. Имаше идея в тази насока. Навсякъде има някакви проблеми и някакви предимства.

 Кой е главният проблем за цялата болница?

- Парите. Ако не вдигнем заплатите на лекари и сестри, умираме. Вижте /вади от чекмеджето един фиш и го показва/. Доктор Тодор Пандов, завеждаш отделение...с 30-тина години стаж и 3 специалности. 706 лв. Бруто, 552 лв чисто. Една от главните ми сестри, с 33 години, 1 месец и 10 дни стаж - 392 лв. Бруто, 300 лв чисто. За какво говорим? Заплатите се формират, като се отчисляват 55% от приходите в една болница. Значи сумата от клинични пътеки плюс субсидията от министерството - 700 хиляди лева, отиват за заплати, които се разпределят по отделения. Сега разбирате ли откъде можем да вземем пари? Само от изработка на пътеки. Иначе няма как да вдигнем заплатите.

Докторе, на мен като лаик, кръгът ми се струва безнадеждно омагьосан.

- И на мен. За това може би някои са прави. Как може този да е такъв идиот, че да се захваща с това. Сигурно наистина не съм добре. Прибирам се, вечерям, лягам в 9 часа. Сутринта в 3 съм на крак. И умувам точно по тези проблеми. Защото през деня искам да работя като лекар. Аз съм все пак лекар.

Защо тогава се заехте с болницата?

- Да ви кажа ли нещо? Имаше подготвен екип от София. Който да започне външен одит и да спасява болницата. Като видяха батака, малко преди общото събрание на 11-ти ноември, вдигнаха ръце и ми казаха - оправяй се. Иначе те трябваше да спасяват ситуацията, аз да им бъда връзката с местните лекари. Те обаче се отказаха.

Имате ли срок, в който трябва да реализирате резултати.

- Още не ми извиват ръцете. Хората от министерството са наясно с положението. Все пак обаче ще искат резултати. В момента все още ми дават време да се огледам. Сега е времето, когато лекарите в хасковската болница можем да направим нещо. Или поне да започнем.