Денят на Св. Стефан затваря цикъла на отминаващата година, за да отвори път на идната, вярвали старите българи.

В превод от старогръцки език Стефан означава "венец" и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка.

Тъй като е последният празник за отминаващата година, на този ден семейството отново се събира около трапезата. А на нея се слягат месни ястия: свинско с кисело зеле, баница с месо.

Най-възрастната жена в дома става най-рано. Именно стопанката на къщата приготви традиционните за обредната трапеза ястия. За софрата трябва да омеси и постави прясно изпечен обреден хляб и златиста баница.

По традиция, обичаите, които характеризират така наречените „мръсни дни“ трябва да се спазват от Стефановден до Йордановден. През тези дни жените не трябва да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са забранени. Това е периодът, през който хората трябва да се пазят от злите сили и не се излиза навън по тъмно, особено през нощта.

На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват уважение.

Един от централните обреди на този ден е ладуване. На него се събират момите, за да разберат кога и за кой от момците ще се омъжат. Към оплетените си китки те привързват пръстени и ги пускат в менче с вода. Тя обаче е заредена с особен сила, защото е наричана „мълчана“. Съдинката се покрива с червено було и на сутринта едната от девойките, пременена ритуално с булчински одежди, вади китките с пръстени и гадае за дружките си. След гадаенето  и наричането по извадените от водата пръстени, момите ги слагат под възглавницата за една нощ, като се надяват да сънуват бъдещия си съпруг.