Социалните партньори - синдикати, работодатели и правителство, ще обсъждат в Националния съвет за тристранно сътрудничество минималната работна заплата от 1 януари 2023 година. Служебното правителство предлага минималното възнаграждение да стане 770 лева. Около 500 000 българи са на минимална заплата.
Темата ще бъде дискутирана и в парламента - удължителният закон за бюджета влиза в пленарна зала за второ гласуване.
КНСБ е против предложението на служебното правителство. От синдиката заявяват, че 770 лв. минимална работна заплата не е 50% от последната средна заплата за страната, както изисква европейската директива. Според Конфедерацията не е справедливо да се вземат две години назад за базисен период – т. е. към средната заплата за 2021 г. да се съотнесе минималната за 2023 г. Това не отразява реалността – покупателната способност на хората, инфлацията, жизненото равнище и др. показатели, които трябва да се вземат предвид, посочват от КНСБ.
"КНСБ е категорично против толкова ниско ниво на минималната работна заплата за 2023 г., след като средната заплата вече е над 1700 лв. Настояваме да се използва максимално близък базисен период и като такъв да се вземат първите 6 месеца на 2022 г. Националният статистически институт ще разполага с данни през септември-октомври. На тази база минималната заплата трябва да е над 800 лв.", заявяват от КНСБ,, като Конфедерацията заявява готовност и за мащабни протестни действия, ако не се случи увеличението.
От КТ „Подкрепа“ също са против това предложение. Икономическият съветник на президента на синдиката Ваня Григорова многократно е заявявала, че минималната работна заплата трябва да е поне 850 лева. По думите ѝ служебното правителство саботира увеличението на минималното възнаграждение, а то определя съдби.
Припомняме, че на 8 декември парламентът прие на първо четене предложение на "БСП за България" за промени в Кодекса на труда, според което минималната работна заплата за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на настоящата година и да е в размер не по-малък от 50 на сто от брутната средна заплата за страната за периода от дванайсетте месеца, предхождащи определянето ѝ. Към момента това би означавало минимален размер от 850 лева.
Преди седмица – на 15 декември, проектът за удължителния бюджет беше приет на второ четене във водещата комисия – по бюджет и финанси. Редица предложения, направени между първо и второ четене, обаче не бяха допуснати за разглеждане в комисия, тъй като депутатите прецениха, че в удължителен бюджет не могат да се правят промени в социалния пакет. Те обаче ще бъдат обсъдени днес в пленарната зала при гласуването на второ четене.
На 10 декември Министерството на труда и социалната политика предложи проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на минимална работна заплата за страната от 770 лв. от 1 януари 2023 г. Проектът ще бъде обсъден днес на Национален съвет за тристранно сътрудничество. В средата на декември финансовият министър Росица Велкова съобщи, че ще предложи мярката да влезе в сила от 1 юли 2023 г., защото към 1 януари няма да има гласуван бюджет. Според финансовия министър нетно хазната губи около един милиард лева от ръст на минималната заплата от 710 на 850 лева.
На 20 декември ресорната парламентарна комисия прие на второ четене промени, с които се определя размерът на брутната минимална работна заплата за догодина. Това стана с гласуваното на второ четене на изменение в Кодекса на труда, предложено от Деница Сачева от "ГЕРБ-СДС" и група народи представители, с което "минимална работна заплата" се заменя с "брутна минимална работна заплата".
След заседанието на комисията лидерът на БСП Корнелия Нинова определи решението като абсурд. "Това, което става вътре, е абсурд. По предложение на ГЕРБ и с подкрепата на "Продължаваме Промяната" и "Български възход", увеличение на минималната работна заплата от 2023 г. няма да има", заяви Нинова. Тя обясни в какво се състои абсурдът на приетото предложение: "Първо - от 1-ви септември догодина Министерски съвет да определя минималната заплата за 2024 г. Вторият абсурд - вкараха в минималната заплата думата "брутна" минимална заплата. Това означава, че много хора сега ще получат и по-малко от 710 лева", коментира тя. Нинова обясни, че в минимална брутна заплата от 850 лева влизат клас прослужено време, нощен труд, извънреден труд. "Всичко това досега се заплащаше над заплатата, а сега влиза вътре. ПП премахнаха клас прослужено време, сега да излязат и да го обяснят на хората", изтъкна Нинова и определи това като безхаберие.
Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ заяви пред БНТ, че когато настояват минималната работна заплата да се определя като "брутна", трябва да имаме предвид, че определяният досега размер на минималната заплата не е чист, защото от 710 лв. се правят удръжки и реално работникът получава 550 лв. Тя смята, че това е искане да отпадане т. нар. клас "Прослужено време"; то ще доведе и до намаляване на разполагаемия доход на българските работници.
Според Григорова производителността на труда не показва работливостта на трудещите се. „За да онагледим - преди около месец двама работници на БДЖ ограничиха разразил се в един вагон пожар с риск за живота си. Колко е тяхната производителност? Как се измерва? Техните трудови възнаграждения зависят от размера на минималната работна заплата за страната. Достатъчно квалифицирани ли са, за да получат актуализиране на възнаграждението или имат квалификация само да умрат на работното си място?“, заяви Григорова.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепя предложението, направено с проекта за Постановление на Министерския съвет за определяне на размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2023 г., за размер на минималната работна заплата, равен на 770 лева, като изрично настоява въпросната минимална работна заплата да бъде посочена като брутна. Това е записано в становище на Асоциацията по проекта на Постановление на Министерския съвет, адресирано до служебния вицепремиер по социалните политики Лазар Лазаров, разпространено от Асоциацията.
От АИКБ подчертават, че тази подкрепа е по изключение и е различна от общата принципна позиция на организацията, според която Асоциацията е против административното определяне на минималната работна заплата в страната, която трябва да расте спрямо ръста на производителността на труда. От Асоциацията напомнят и многократните си предложения за преминаване към договаряне на минималната работна заплата чрез инструментариума на колективното договаряне или на други форми на договаряне, които да са нормативно регламентирани, в това число и предложения за договаряне по икономически дейности.
Според председателя на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев брутна минимална работна заплата е термин от европейската директивата. Директивата за минималната работна заплата посочва няколко индикатора, като един е средната и тя сравнява брутна минимална и брутна средна, сравнява брутна минимална и брутна медианна, сравнява нетна минимална с линия на бедност. В тези три сравнения две у нас са изпълнени, заяви той пред БНТ.
По думите му понятието брутна минимална работна заплата е дефинирано и в нормативен акт - наредбата за възнагражденията.
Според Българската стопанска камара не е работа на законодателя да определя размера на минималната работна заплата. Това се посочва в позиция на работодателската организация по повод предстоящото пленарно заседание на Народното събрание, на което се очаква гласуване на второ четене на Законопроект на изменение и допълнение на Кодекса на труда. Според БСК предлаганият законопроект противоречи на изискванията на Директива 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати, тъй като изключва социалните партньори от процедурата за избор и прилагане на критерии за определяне на равнището на минималното възнаграждение.
БСК смята, че автоматичното увеличаване на минималната работна заплата на база на увеличението на средната работна заплата в дългосрочен план ще доведе до увеличаване на сивия сектор, доколкото се губи връзката с икономическите реалности и производителността на труда.
Налице са съществени регионални различия, както и различия между отделните сектори – необосновано увеличаване на минималната заплата ще затрудни допълнително предприятията в райони, в които равнищата на заплащане като цяло са ниски. Затова са необходими критерии, които да отчитат различни фактори – както икономически, така и социални, смятат от БСК.
"Определянето на размера трябва да се основава на критериите, заложени в Директивата и Конвенция № 131 на МОТ за определяне на минималната работна заплата. Механизмът трябва да бъде договорен от работодатели, синдикати и държава, чрез структурите на тристранното сътрудничество. Няма и няма как да има изискване на европейска директива за съотношение на минималната заплата като 50 процента от средната работна заплата, доколкото ЕС няма компетентност в областта на заплащането на труда! Припомняме също, че средното съотношение на МРЗ към СРЗ за 22 държави-членки на ЕС, прилагащи МРЗ, в предишни години не надвишава 41%", заявяват от БСК.
Българската стопанска камара заявява готовността си да инициира разговори със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда в случай на реализиране на тази или подобни законодателни инициативи, които тотално подменят целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопават и обезсмислят социалния диалог, се посочва още в позицията.
Българската търговско-промишлена палата (БТПП) възрази срещу предложението на БСП за определяне на минималната работна заплата за следващата календарна година като съотношение не по-малко от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца.
За БТПП, в ситуация на политическа непредвидимост и нестабилност, а именно без трайно и редовно правителство, е недопустимо да се вземат дълготрайни решения, които имат дългосрочен ефект както върху финансите на държавата, така и върху състоянието на бизнеса и равнопоставеността на служителите.
